Синдик

— Няма да ми се подиграваш!. Те са безумци, казвам ти. Дик Райнер беше прав. Трябва да пометем Правителството. Но и Франк Тейлър беше прав. Трябва да ударим Моб преди те да са ни нападнали. Моб се е изродил в нещо прекалено ужасно, за да може да се търпи. Ако им позволим да останат да съществуват на континента заедно с нас, вонята им ще ни зарази и отрови до смърт. Трябва да направим нещо. Трябва да направим нещо.

— Какво?

Това я отрезви. След миг се разтресе от смях:

— Щедрият, благороден, щастлив Синдик, който си седи и чака, докато вълците отвъд океана и маниаците отвъд Мисисипи изчакват момента за скок. Да — да направим, но какво?

Чарлз Орсино не беше добър в споровете, не беше добър и в абстрактното мислене. Знаеше го. Даваше си сметна, че добродетелите, които му бяха позволили да заслужи благоволението на Ф. У. Тейлър, бяха енергичността му и вроденият талант да се разбира с хората. Но усещаше, че нещо на ниво абстракции в думите на Лий беше съвсем погрешно.

— Този начин на мислене няма да те доведе доникъде, Лий — бавно каза той. — Не разбирам много от приказките на чичо Франк, но знам следното: може доста да загазиш, ако си измисляш теории за света и след това действаш, сякаш те са истина. Синдик не е мърльо, който само седи и чака. Онези от Правителството не са вълци. Мобстерите не са маниаци. И всички те не дебнат в очакване на удобния миг, за да скочат върху Синдик. Синдик не е нещо, върху което може да се скочи. Това е мощна група хора със своя нравственост и гордост.

— Вярата е хубаво нещо — горчиво отвърна Лий Фалкаро. — Откъде черпиш твоята?

— От тези, които познавам и с които работя. Бармани, букмейкъри, полицаи. Все прилични хора.

— А какво ще кажеш за наплашените нещастници в Ривъредж? Откъде се взе жената от ДАР, която ме отвлече на борда на кораба? Невротиците и психопатите, които откривам все повече и повече откакто опровергах изводите на Либерман? Чарлз, аз не се боя от Североамериканското правителство. Плаши ме това, че те придобиват власт и върху континента. Адски се страхувам, че ще бъдат трима срещу един. Срещу Синдик ще се обединят Моб, Правителството и част от собствените ни неуравновесени граждани.

Чичо Франк никога не би пропуснал покрай ушите си думата „граждани“ без коментар. „Ние не сме държавно управление — понякога крещеше той. — Ние не сме държавно управление. Не трябва да действаме като правителство! Не трябва да мислим с категории като дългове, постъпления и плащания. Трябва да мислим с категориите на онази лоялност, която обединява Синдик!“ Чичо Франк беше благ човек, но веднъж бе побеснял и разбил на пух и прах системата за съхранение и управл ение на данните, създадена от един умен младок за Медицинския център. Първо най-ентусиазирано беше използвал бастуна си, а след това бе изревал: „На следващия умник, който се опита да вкара перфокарти в това чудо, ще му ги завра в гърлото. За какво, по дяволите, са ни необходими перфокарти? Или има достатъчно места и достатъчно лекари за пациентите, или няма. Ако има места, тогава се грижим за тях. Ако няма, слагаме ги в линейката и ги откарваме другаде. И само да чуя тази проклета дума «ефективност»…“ Той беше огледал присъстващите и запристъпвал навън, облегнат на ръката на Чарлз. „Ефективност“ — бе продължил да ръмжи в коридора. — „Често при мен идват умни млади хора, които хленчат, че престъпността е висока, че събраните данъци са с десет процента под очакваните, че фондът Фалкаро е неефективен, защото петнадесет процента от парите отиват у хора, които не се нуждаят от тях, а осем процента от хората, които получават пенсии за старост не са в действителност над 60-те. Подобрете ефективността, ми казват те, спестете пари от тройна проверка на данъците. Спестете пари като затегнете правилата на фонда. Спестете пари, като въведете по-добра система за отчитане на смъртността, така че да се следят пенсионерите. Ха! Да вземем хора, годни за сериозна работа, само за да проверяват сборовете, и да ликуват, когато открият някой дефицит.

Да превърнем фонда в някакъв чичо Скрудж, вместо да го оставим да бъде любящ баща с широки пръсти; да накараме хората да се притесняват за шансовете си да получат помощ от Фонда, вместо да са сигурни, че той ще им помогне, ако изпаднат във финансови затруднения. Да установим система за следене на ражданията и смъртта с отпечатъци на пръсти и номера, с регистрация по местоживеене, и може би с газови камери, за ония, които забравят да съобщят за промяна на адреса си. Знаеш ли какво не е наред с тези младоци, Чарлз? Те страдат от запек. И по тази причина искат да запекат цялата вселена.“ Чичо му си бе възвърнал чувството за хумор, завършвайки разкрасяването на скалъпената в момента теория със пикантни детайли.