Читаем Синдик полностью

Чарлз притихна. Когато отново отвори очи, ръката на Лий лежеше неподвижна край тялото й, а офицерът за трети път сверяваше дозата в брошурата и съдържанието на опаковката подкожен спрей. После въздъхна и се обърна към Лий:

— Дори няма да го усетиш. Отпусни се — провери отново съдържанието на флакона и дозата в брошурата. Вкара спринцовката под кожата на Лий и отвори клапана на спрея. Той изсъска за момент и Чарлз разбра, че микроскопичните частици сега навлизат под кожата на Лий, но бавно, така че нервите да не усетят шока.

Чашата му с вода пристигна и той жадно я надигна. Офицерът прибра спринцовката, затвори чантата с лекарствата и ги погледна доста неуверено:

— Това би трябвало да свърши работа. Ако, хм, ако нещо се случи, ще опитам с друго. Може би морфин.

Той си тръгна и Чарлз потъна в стола. Болката поспадна и започна да го наляга дрямка. „Още не“ — помисли си. Тя отмъкна нещо от чантата. Обърна се към моряка:

— Мога ли да се поизмия?

— Давай. Можеш да използваш банята. Само без номера.

Морякът се облегна на рамката на вратата, като наблюдаваше последователно ту Чарлз до мивката, ту Лий върху леглото. Чарлз свали дебел слой грес и мръсотия от себе си и след това занесе няколко влажни кърпи до леглото. Спазмите на Лий отново се изостряха. Докато я миеше, тя успя да се усмихне и му хвърли многозначителен поглед.

— Женени ли сте? — попита морякът.

— Не — отвърна Чарлз. Тя леко повдигна дясната си ръка към кърпата. Докато я търкаше, усети малък цилиндричен предмет да преминава от нейната в неговата длан. Плъзна го в джоба си и приключи с миенето.

Офицерът отново се отби с кутия мляко.

— По-добре ли сте, мис?

— Да — прошепна тя.

— Опитайте да изпиете това. — Неизмеримо доволен от успешното си лечение, той седна до нея, подавайки й по глътка от млякото. (То си оставаше там, тя не го гълташе, или го гълташе?) Тръгна си, плещейки глупави съвети за здравето й. Междувременно Чарлз беше разгледал плячката на Лий: спринцовка под налягане с етикет „morphine sulfate sol.“. Беше пълна и готова. Отчупи предпазната капачка и зачака своя шанс.

Той дойде, когато Лий направи знак и с немощен глас повика моряка до леглото. После зашепна толкова неразбрано, че пазачът се наведе, за да чува думите. В следващия миг Чарлз изпразни спринцовката в опънатото седалище на панталоните му. Той се почеса неволно и каза на Лий:

— Що не говориш по-високо, мис… — След това се сгърчи и със стъклен поглед се срути на пода, дрогиран до козирката.

Лий приседна на леглото.

— Страничният люк — каза тя.

Чарлз отиде до люка и се зае с ключалката. Отвори я и алармата зазвъня, огласяйки целия кораб. Едва сега забеляза тънката като косъм прекъсната жичка.

Отвън прогърмяха стъпки и се чу мазният глас на Джими Ригън:

— Чакайте, проклети глупаци! Ей, вие, там вътре — всичко наред ли е? Да сте пипали нещо?

Чарлз запази мълчание и кимна с глава към момичето. После взе един стол и застана до вратата. Мазният глас продължи с неразбрано мърморене — и вратата се отвори с трясък. Чарлз стовари стола с убийствен удар и с единственото опасение, че не е достатъчно тежък.

Беше Ригън, с изваден пистолет. Бе било Ригън. Черепът му бе размазан преди още да разбере какво става. Чарлз се чувстваше като че има на разположение всичкото време на света. Вдигна пистолета и го изпразни в коридора. Петнадесетте изстрела прозвучаха като тържествен поздрав. Ригън, в своята суетност, беше носил два пистолета. Чарлз прибра и втория и повика Лий.

Докато тичаше по прочистения коридор, чувстваше, че тя го следва, надолу по стълбата, обратно към складовото помещение, в което бяха заключени. По стените мигаха червени светлини, алармиращи за опасност. Минаха през боядисана в червено преграда, по която имаше накачени множество клапани и уреди. Чарлз се обърна и стреля три пъти напосоки в нея. Последният изстрел беше погълнат от взрив и остро свистене на пара. Докато продължаваха да тичат, около тях се стовариха разкъсани тръби и парчета метал.

Отпред изскочи някой и се развика панически.

— Какво по дяволите е това, Мак? Какво избухна?

— Къде е помещението на реактора? — запита Чарлз и ръгна пистолета в гърдите му. Мъжът се задави и посочи.

— Заведи ме там. Бързо!

— Вижте какво…

Чарлз му обясни набързо къде и как ще бъде застрелян. Човекът пребледня и ги поведе надолу по коридора към помещението на реактора. Когато влязоха в командната кабина, трима мъже в бели комбинезони и с надменния вид на специалисти ги изгледаха втренчено.

Най-възрастният се намръщи:

— Мога ли да ви попитам, какво правят членове на екипажа в…

Лий трясна вратата зад гърба си и каза:

— Включете алармата за радиационна опасност!

— Как не! Вие трябва да сте двойката, която…

— Включете алармата за радиационна опасност! — тя грабна един пергел от плота и се приближи към техника със заплашителна физиономия. Двете остриета се насочиха точно в очите на човека и Лий повтори:

— Включете алармата за радиационна опасност.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука / Проза