Читаем Синдик полностью

Никой в стаята, включително и Чарлз, не се усъмни дори за миг, че остриетата на пергела ще потънат в очните ябълки на техника, ако той откаже.

— Направи каквото казва, Уил — измънка той, а погледът му се кръстоса върху пергела. — За бога, направи каквото казва. Тя е луда.

Като наблюдаваше внимателно Чарлз и пистолета, един от мъжете се придвижи към червената ръчка и я свали надолу. Железобетонната преграда се вдигна и откри камерата. Воят на стандартния предупредителен сигнал за радиоактивна опасност се разнесе печално по целия кораб.

— Изхвърлете активната маса от реактора — каза Чарлз. Очите му търсеха изхода и го намериха — боядисан в червено люк, стандартен за подобно помещение.

Техникът застена:

— Не можем да направим това! Не можем да направим това! Торий за милиони долари, със стотици години живот. Имайте сърце, сър! Ще ще ни обесят!

— Могат да го извадят от морето — отвърна Чарлз. — Изхвърлете го.

— Изхвърлете горивото — повтори Лий. — Тя не беше помръднала.

Очите на старшия техник бяха все още зад остриетата на пергела. Той изплака:

— Изхвърлете го.

— Добре, шефе. Помни, че отговорността е твоя.

— Действайте — стенеше главният.

Техникът превключи нещо върху контролния панел. След миг постоянният грохот на турбините секна и палубата на кораба престана да вибрира под краката им.

— През люка, Лий — извика Чарлз и се хвърли след нея в зейналия овален отвор. Попадна в нещо като подводен звънец без дъно, прикрепен към корпуса на кораба. По стените бяха завинтени блестящи скоби, водещи под водата. Той пусна пистолета, пое няколко пъти дълбоко въздух и заслиза. От Лий нямаше и следа.

Отблъсна се в тъмната вода настрани от кораба. Можеше да бъде и по-лошо. Вниманието на екипажа щеше да бъде ангажирано с пожара, алармата за радиационна опасност и мъртвия им шеф, така че едва ли щяха да тръгнат да търсят две мяркащи се над водата глави.

Той се показа на повърхността и заплува, без да се обръща към кораба. Черната му коса щеше да се вижда по-трудно, отколкото бялото му лице. Пък и ако трябваше да получи залп от куршуми, предпочиташе да не разбере за това предварително.

За момент пред себе си видя русата коса на Лий да се носи по вълните и да изчезва. Пое си дълбоко дъх, гмурна се и заплува под водата към нея.

Когато отново се показа над повърхността, огромни пламъци осветяваха небето и черният пушек от горящия бензин изпълваше въздуха. Гмурна се отново и този път успя да хване Лий. Лицето й беше мъртвешки бяло, а очите й — празни. Не можеше да разбере откъде взима сили. Зад тях трещяха огнени фойерверки и виеше сигналът за радиоактивна опасност. Пред тях се мержелееше брегът.

Чарлз хвана голата й ръка, прехвърли я през врата си и заплува към брега. Дробовете щяха да се пръснат в гърдите му, а мракът наоколо го притискаше към дъното. Той едва вдигаше натежалата си от умора ръка и загребваше водата като че ли всеки удар щеше да бъде последен, но по някакво чудо все намираше сили за още едно загребване.

<p>XIX.</p>

Не беше лесно да си вземеш свободен ден, ако работиш във фабрика за маслена живопис. Кен Оливър беше малко закъснял, когато се промъкна във вмирисаната на дезинфектанти чакалня в Мичиганския градски медицински център. Параболичен сензор в тавана регистрира излъчваната от човека топлина и го съпроводи през залата до стола. Метален глас каза:

— Представете се, моля.

Той стреснато съобщи основните неща в микрофона:

— Аз съм Кен Оливър. Работя в Синия отдел, корпорация за бои и химикали „Пикасо“. Доктор Латам ме изпрати тук за — как му казвате? — биопсия.

— Благодаря. Моля, седнете.

Той се усмихна, защото вече беше седнал и взел списание — последния брой на Спортни новини от Илиной, по-известно като „Зелените листи“ (Грийн Шийт). Всички в Моб го четяха. Издаваше се и на Брайлова азбука, която слепите разчитаха с върховете на пръстите си, а за онези на които липсваха и пръсти, имаше говорещо издание, записано върху лента.

Прегледа отправките към статиите — водеща през този месец беше „Благодаря на бога, че умирам от рак на гърлото“.

Облегна се на стола замаяно, а чакалнята се завъртя пред очите му. Не, помисли си. Не. Не можеше да бъде. Това бе само едно банално възпаление на гърлото — нищо повече. Трябваше да се е побъркал, за да отиде при Латам. Таксите бяха огромни, а на него, както винаги, не му достигаха парите. Но рак — толкова много случаи имаше около него — а лекарствата като че ли вече въобще не помагаха… Латам почти му беше обещал, че заболяването му не е злокачествено.

— Г-н Оливър — проехтя от високоговорителя — заповядайте, моля, в офиса на д-р Райърдън, номер десет.

Райърдън беше по-млад от него. За лекар на обща практика това не се приемаше добре, но за специалист беше нормално. Д-р Райърдън беше специалист-патолог. Млад специалист с кисело лице.

— Добър ден. Седнете тук. Отворете устата. По-широко, моля. Отпуснете се, глотисът ви е блокиран.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука / Проза