Синдик

— Синдик ще устои — обърна се Чарлз към Лий, мислейки за чичо си, който винаги знаеше какво прави, за Едуард Фалкаро, който винаги правеше това, което трябва, без да знае защо, за приятелите си от 101-ви полицейски участък, за ревящите щастливи тълпи на площада Скратч Шийт, за добросърдечните мъже от 26-а аварийна станция в Ривъредж. — Не зная за какво се готви Моб, шокиран съм от Правителството и не отричам, че и при нас има някои отвратителни личности, на които като че ли няма как да се помогне. Ти самата си видяла и знаеш доста за Моб, за Правителството и за нашите изроди. Но може би не познаваш достатъчно добре обикновените ни хора. Няма значение. Всичко, което можем да направим, е да чакаме.

— Да — отвърна тя. — Всичко, което можем да направим, е да чакаме. До Чикаго само това ни остава.

XVIII.

Чувстваха се прекалено зле от бензиновите изпарения, за да могат да държат сметка за изминалите часове и дни. От време на време им носеха храна, но и тя имаше вкус на авиационен бензин. Не можеха да се отърват от главоболието, пулсиращо зад очните им ябълки. Когато Лий започна да повръща спазматично, без да спре, Чарлз заудря с юмруци по вратата, викаше, а гласът му отекваше в продължение на часове из металното отделение.

Накрая някой дойде. Когато вратата се отвори светлината заслепи очите му.

— Някаква неприятност? — ухилено запита Ригън.

— Мис Фалкаро може би умира — отвърна Чарлз. Той самият усещаше собственото си гърло като надрано с обущарска пила. — Не е необходимо да ви обяснявам, че животът ви не би струвал и пукната пара, ако тя умре и това се разбере в Синдик. Тя трябва да бъде преместена и да й се окаже медицинска помощ.

— Такива заплахи от един мърльо? — Ригън беше изумен. — От твоите собствени твърдения знам, че Синдик е просто морал или общност на уважаващи се хора, но не и страховита организация. Да, тук имаше поставен микрофон. Още една причина да се чувствате неудобно. Сигурно ще сте благодарни да узнаете, че смятам по-голямата част от вашите разговори за глупост. Както и да е, дамата няма да ни е от полза мъртва, а сега сме в открито море, на път за езерото Мичигън. Предполагам, няма да има вреда, ако ви преместим. Вдигни я! Ще ти позволя да вървиш напред — и ще ти напомня, че може да не съм, както казва дамата, отличен играч на поло, но много ме бива с пистолета. Хайде, мърдай!

Чарлз усещаше, че не може да помръдне краката си, но не биваше да показва слабост пред Ригън. Трябваше да опита. Като се клатушкаше, той подхвана Лий през раменете и тръгна към вратата. Ригън галантно се отмести встрани и ги упъти:

— Право напред и нагоре по стълбите. Давам ви собствената си каюта. Скоро ще пристигнем. Все ще се оправя.

Чарлз я пусна върху разкошното легло на малка, но пищно обзаведена каюта. Ригън подвикна на един моряк и на някакъв офицер, който пристигна с чанта с лекарства.

— Направи каквото можеш за нея — нареди Ригън на офицера, а на моряка извика: — Само ги наблюдавай. Не трябва да пипат нищо. Ако ти създават неприятности, свободен си да ги понадупчиш малко. — И напусна каютата като си подсвиркваше.

Офицерът се помота с нещастен вид около чантата с лекарствата и се опита да печели време, като се зае да попива потта от лицето и врата на Лий. Морякът ги наблюдаваше безучастно. Беше висок около метър и осемдесет и не личеше да е прекарал дни наред, дишайки бензинови пари. Ударите, биещи зад очите на Чарлз, като че ставаха все по-силни от чистия въздух. Той се стовари върху един стол и изграка:

— Докато се опитваш да откриеш нещо за повръщане, мога ли да получа шепа аспирин?

— А? За тебе не ми е казано нищо. Ти си бил с нея, нали? Предполагам, че мога да ти дам. Ето — той изсипа дузина таблетки в ръката на Чарлз. — Ей, ти, донеси му чаша вода.

Морякът донесе чаша вода от банята и Чарлз глътна няколко таблетки. Офицерът, който до този момент разлистваше някакъв справочник, се обърна към Чарлз:

— Да си наясно с лекарствата?

Съсредоточената болка постепенно започна да се разсейва из цялата му глава, вече по-размита и не така мъчителна. Страшно му се спеше, но отвърна:

— Опитай нещо подсилващо. Не зная — морфин, кураре?

Офицерът се разрови из брошурата:

— Няма нищо за повръщане — отвърна. — Но препоръчват кураре за мускулни спазми и мисля, че точно това ни трябва. Липоидна суспензия за постепенно въвеждане, за да има достатъчно време за спадане на дразнението. Все едно, не мога да я убия, ако внимавам с дозата…

През полуотворените си клепачи Чарлз видя как ръката на Лий Фалкаро се протяга към чантата с лекарства зад гърба на офицера. Морякът понечи да се обърне към леглото и Чарлз скочи на крака. През главата му отново профучаха мълнии, но той направи опит да се отправи към тоалетната. Морякът го хвана за ръката:

— Чакай, чакай! Къде си тръгнал?

— Още една чаша вода…

— Аз ще ти донеса. Чу ли какво казах!