Синдик

— Не мога да повярвам — каза Чарлз. — И това е човек от Моб? Да не би да бъркаш? — Той заопипва слепешком из мрака и я откри. Мястото вонеше на бензин.

Тя се притисна към него и промълви:

— Прегърни ме, Чарлз… Да, това е Джими Ригън. Човекът, който ще стане върховен лидер на Моб. Джими беше по-чаровен в хотела в Лас Вегас — чревоугодник, който се опитваше да ме шашне. Поръча си кебап върху горящ меч. Аз пък си поръчах бъркани яйца фламбе върху сабя, а той въобще не разбра, че си правя майтап. Джими също играе поло, но е осакатил трима от съотборниците си, защото е пълен некадърник. Винаги, когато го срещна, се опитвам да се убедя, че той е случайност или изключение, че Моб ще го надживее. Но и баща му също се държи странно. У тях има нещо не наред, а май и целият Моб е нещо сбъркан. Гледат да се представят добре, когато посрещат гости, но хората наоколо се страхуват от тях. Разказват една история, която досега ми се струваше невероятна — но вече й вярвам. Какво би се случило, ако в някой ресторант чичо ми извади пистолет, започне да крещи и застреля сервитьора? Казаха ми, че бащата на Джими го е направил. И нищо не последвало, освен че отнесли тялото. Всички разправяли колко добре станало, че г-н Ригън видял сервитьора да посяга към оръжието си и го изпреварил. Само че сервитьорът не е имал оръжие. Видях Джими за последен път преди три години. Оттогава не съм ходила в Моб. Не ми хареса там. Сега знам защо. След известно време Моб ще заприлича на Ню Портсмут. Нещо не е наред при тях. Въз основа на Договора от Лас Вегас повече от сто години водим мирно съвместно съществуване. Но почти никой не пътува между Моб и Синдик, с изключение на високопоставени личности като мен, които извършват официални посещения. Учтивост. Така че, правиш им дежурни визити и си затваряш очите пред това, което са в действителност. Ето истинската им същност — този тъмен, мокър, вонящ склад. И чичо ми, и другите Фалкаро, и ти, и аз — всички сме като залети от слънцето поля в сравнение с тях. Не е ли така? Кажи, не е ли така? — пръстите й се впиха в ръката му.

— Спокойно — погали я той. — Спокойно, спокойно. Положението ни не е толкова лошо. Всичко ще бъде наред. Мисля, че разбрах как стоят нещата. Това трябва да е плаване, предприето самостоятелно от Джими. Натоварил е танкер за руда с авиационно гориво и амонит и го е извел в открито море. Ако някой от Синдик протестира срещу това, те ще се оправдаят — смятали са, че корабът пренася руда за Ню Орлийнс през Атлантическия океан и Гълфстрийм. Но Джими е откарал товара до Ирландия или до главната квартира в Исландия. Просто малко частно пътуване. Той не би посмял да ни нарани. Съществува Договорът, а и ти си Фалкаро.

— Договор… Всички са еднакви, повярвай ми. Сега, когато сама видях какво става в териториите на Правителството, разбирам това, което съм наблюдавала в Моб. Всички те се разкапват, това е. Гнили са. Видя ли как се отнасяше с теб, само защото си с по-нисък ранг от него! Понякога чичо ми е своеволен, понякога гони хората, дава да се разбере, че той е най-важният в Синдик и не се оставя никой да го учи. Но духът е съвсем различен. В Синдик това е отношението на бащата към сина. В Моб това е отношението на господаря към роба. Отношение, което не се основава на възрастта, на качествата и постиженията на една личност, а на случайността на раждането. Знаеш, че аз съм Фалкаро — и това има тежест. Защо? Не защото съм родена Фалкаро, а защото съм успяла да остана Фалкаро. Ако нямах бърза мисъл и не бях достатъчно интелигентна, щяха да ме лишат от правото да бъда Фалкаро още преди да навърша десет години. Но в Моб не е така. Каквото и да се случи, един Ригън си е Ригън сега и завинаги. Дори ако е долен параноик като бащата на Джими. Дори ако е нафукан мръсник като самия Джими. Господи, Чарлз, страх ме е. Най-накрая опознах тези хора и съм много уплашена. Трябва да видиш Чикаго, за да разбереш. Дворците по брега на езерото, по-разкошни от всичко, което си виждал в Ню Йорк. Мемориалният площад на Ригън, по-хубав от Скрач Шийт Скуеър — огромни, покрити със злато мраморни фигури, стотици метри героически фрески. А бордеите, които можеш да зърнеш само случайно? Сиви тухлени грамади от времето на Третия огън! Децата с лица на мошеници, мъжете с лица на кучета, жените с фигури като бирени варели, и всички те зяпат, когато минаваш покрай тях, сякаш с огромна радост биха ти прерязали гърлото. Досега не разбирах защо ме гледаха така, а и ти няма да разбереш за какво говоря, докато сам не ги видиш…

Чарлз вътрешно се разбунтува срещу тази идея. Беше прекалено груба, и не се съгласуваше с общоприетата картина на живота в Северна Америка. Следователно Лий Фалкаро бъркаше нещо или просто беше изпаднала в истерия.

— Там — мърмореше той, като си играеше с косите й, — там всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде наред.

Тя се измъкна от ръцете му и избухна: