Синдик

— Това няма значение — той отново завъртя щурвала на 180 градуса и загледа пълзящата зелена искра върху екрана на радара. — Така пътят, който трябва да изминат ще е най-дълъг. Можем само да се молим да се случи чудо. Единственият начин да използваме скоростта си е да се обърнем и да поемем обратно към Правителството — но не това искаме. Почини си и се моли, Лий. Може би ако времето се влоши, те ще ни загубят, а може и радарът им да се повреди.

Те останаха с часове заедно върху леглото, без да кажат дума, докато пръските ставаха все по-силни и лодката се мяташе между удрящите я вълни. За кратко видяха преследвача на три мили от тях — нисък, черен и грозен — преди мъглата да го скрие отново.

На свечеряване чуха наблизо победоносния рев на голямата реакторна турбина. Светлина проряза мъглата, заливайки лодката със синьо-бели лъчи. Подобният на скала черен корпус се показа постепенно отстрани и от рупора се чу рев:

— Спрете двигателите и се доближете срещу вятъра.

Лий Фалкаро прочете белите букви върху черното туловище: „Благородният Джеймс Дж. Риган, Чикаго“. Тя се обърна изненадана към Чарлз:

— Това е кораб, превозвач на руда. От флотата на Моб от Големите езера.

XVII.

— Тук? — учуди се Чарлз. — Тук?

— Не е възможно да бъркам — отвърна Лий зашеметено. — Когато си Фалкаро ти се налага доста да пътуваш. Виждала съм ги в Дълут, виждала съм ги в Квебек, виждала съм ги и в Буфало.

Задгробният глас от рупора зарева отново под покрова на мъглата:

— Застанете срещу вятъра и спрете двигателите. В противен случай ще ви обстрелваме.

Чарлз завъртя щурвала и прибра прътите на реактора. Лодката се клатушкаше като отломка по вълните. Разнесе се приглушена експлозия и два шрапнела изтрополиха в пластмасовия корпус. Щом лодката изравни скоростта си с танкера, една тъмна фигура се появи иззад синьо-белия лъч на прожектора и скочи на палубата. И още една. И още една.

— Здравей, Джим — гласът на Лий едва се чуваше. — Не сме се срещали от Лас Вегас, нали?

Първият, скочил от танкера, я изучаваше студено. Имаше фигура на футболист, борец и въобще на човек, упражняващ спорт, свързан с нанасяне на телесни повреди… Той напълно пренебрегна присъствието на Чарлз.

— Лий Фалкаро, както бях осведомен. Все още ли смяташ, че на рулетката след двадесет червени непременно идва черно? Винаги си била глупачка, Лий. А сега си наистина в беда.

— Какво става, господине? — остро се обади Чарлз. — Ние сме от Синдик, а вие, предполагам, сте от Моб. Не признавате ли договора?

Новодошлият се обърна с пресилено учудване към Чарлз:

— Има някакво недоразумение. Макс Уиман? Чарлз Орсино? Или просто някакъв дивак отвъд Зоната?

— Орсино — официално се представи Чарлз. — Втори братовчед на Едуард Фалкаро, под попечителството на Франсис У. Тейлър.

Гостът се поклони леко:

— Джеймс Ригън IV. Няма нужда да изброявам връзките си. Би отнело много време, пък и не чувствам необходимост да се представям пред някакво незначително копеле. Дръжте го под око, господа!

Двамата мъже извиха ръцете му, а в гърдите му беше опрян пистолет.

Ригън се провикна към танкера и оттам спуснаха стълба. Лий Фалкаро и Чарлз се изкачиха под насочените дула на оръжията. Чарлз я попита:

— Кой е този смахнат? — той отказваше да приеме, че младият мъж е действително този, за когото се представи — синът на водача на Моб, равният по власт на Едуард Фалкаро.

— Това е Ригън — отвърна Лий. — Всъщност не зная кой е лудият — той или аз. Чарлз, съжалявам, много съжалявам, че те въвлякох в това.

Той успя да се усмихне:

— Сам се предложих за доброволец.

— Стига приказки — заповяда Ригън, който ги беше последвал на палубата. Моряци с безжизнени погледи ги наблюдаваха без любопитство. Имаше и двама мъже с широки челюсти и чугунени мутри, чиято стойка и самодоволен вид бяха добре познати на Чарлз. Гвардейци — той би заложил живота си на това. Гвардейци от Североамериканската правителствена флота — на борда на кораб от Моб, които се държат като пасажери или високопоставени членове на екипажа.

— Изправен съм пред дилема — самодоволно се изхили Ригън. — Условията ни за настаняване не са достатъчно подходящи за вас. Има складови помещения, които са по-лоши от това, което заслужавате, и пасажерски апартаменти, които пък са прекалено комфортни. Страхувам се, че ще трябва да ви предложа едно от складовите помещения. Можете да се утешавате с факта, че пътят до Чикаго е съвсем кратък.

Чикаго — столицата на територията Моб. Танкерът се е връщал в Чикаго от рейд, когато по някакъв начин е получил сигнал от Флотата да пресрещне бегълците. Защо?

— Надолу, моля — един от мъжете посочи игриво с пушката. Те се спуснаха по стълбата в тъмна, мазна дупка, слабо осветявана от фенера в ръката на Ригън.

— Настанете се удобно — посъветва ги Ригън. — Ако получите главоболие, не се притеснявайте. На обратния курс натоварихме известно количество авиационен бензин. — Фенерът примигна и изчезна, вратата щракна зад тях.