Читаем Синдик полностью

— Аз съм много избухлива, а това означа, че бързо се възстановявам. Можеш да попиташ когото и да е.

— Излизам веднага на улицата и ще направя това, което ми казваш, скъпа.

Тя стана от леглото и се загърна с халата на Оливър.

— Отново съм гладна.

— Той ще се върне скоро. Нищо не е останало — само някакво замразено, приличащо на червеи. Да ги размразя ли?

— Не се притеснявай, моля те. Мога да почакам.

— Прозорецът! — извика той.

Тя се отдръпна и пак изруга, този път самата себе си.

— Съжалявам. Ще стане лошо, ако някой ме види и започне да се чуди коя съм.

Оливър се върна с пакетите. Лий го целуна и той срамежливо се усмихна.

— Пъстърва — прошепна.

Момичето грабна всичко и се втурна в кухничката.

— Пътят към сърцето на Лий Фалкаро — дълбокомислено отбеляза Чарлз. — Как е гърлото ти, Кен?

— Днес не ме боли — прошепна Оливър. — Латам каза, че мога да говоря колкото си искам. А има неща, за които искам да говоря. — Той разтвори палтото си и извади плосък пакет, затъкнат под колана му. — Откраднах го от фабриката. Четки, писалки, шишета мастило, прибори за чертане. Приятели, вие ще се върнете в Синдик с паспорти и множество разрешителни.

Лий влезе.

— Пъстървата се пържи. Чух нещо за паспорти. Смяташ ли, че можеш да ги фалшифицираш?

Лицето му помръкна.

— Осем години в Чикагския художествен институт — прошепна той. — Три години в „Оригинални репродукции“, единадесет години в Бои и химикали „Пикасо“, сега съм трети по длъжност в Синия отдел. Наистина мисля, че заслужавам доверието ви.

— Кен, ние ти вярваме и те обичаме. Ако не беше голямата разлика във възрастта, щях да се оженя и за теб, и за Чарлз. Какво има от Чикаго? О, рибата изгоря!

Вечерята беше сервирана и ометена, преди да могат да изкопчат нещо друго от Оливър. Гърлото му не беше подготвено да върши две неща едновременно. Накрая каза:

— Нещата се успокояват. Все още има някакви непознати хора в града и пътните патрули действат разгорещено. Но днес никой не е бил арестуван. На опашката един ми каза, че цялата работа е голяма глупост. Разправяше, че корабът трябва да е бил повреден поради нечия тъпота и Ригън сигурно е бил убит по време на скандала. Всеки знае, че той е почти луд, също като баща си. Моят приятел предполага, че историята за двамата европейци, причинили безредиците, е измислена. Казах му, че има много истина, в това, което мисли — Оливър тихо се засмя.

— Добър човек — Чарлз се опита да не бъде прекалено нетърпелив. — Кога мислиш, че можеш да започнеш с паспортите, Кен?

Лицето на Оливър леко помръкна.

— Довечера — въздъхна. — Но не смятам, че първите няколко опита ще бъдат успешни, така че нека имаме търпение.

Лий сложи ръка на рамото му.

— И ти ще ни липсваш — каза тя. — Но никога не забравяй това: ще се върнем отново. Нищо няма да ни спре. Ще се върнем.

Оливър нареждаше откраднатите инструменти върху масата.

— Имате голяма задача — тъжно прошепна той. — Мисля, че не се страхувате от нея, защото винаги сте били силни и богати. Можете да правите всичко, което искате. Но хората от Правителството? А след това и Моб? Може би ще бъде по-добре, ако просто оставите нещата да се развиват от само себе си, Лий. Открих, че човек може да бъде щастлив дори и тук.

— Ще се върнем — обеща Лий.

Оливър извади личното си разрешение за пътуване Мичигън-Чикаго. Както винаги, това накара Чарлз да трепне. Американци, подложени на такива ограничения. Оливър прошепна:

— Днес можах добре да разгледам разрешението за пътуване Мичигън-Буфало. На шефа. Той купува пъстърва от Каролина, в Буфало. Скицирах го по памет веднага щом останах сам. Не мога да се закълна, че ще е идеално, все още не, но имам скицата, върху която да се упражнявам. По-късно мога да погледна разрешението още няколко пъти.

Той прикрепи хартията с кабърчета, наплюнчи перото, топна го в едно от шишенцата и започна да копира орнаментите от рамката на собственото си разрешително.

— Мога ли с нещо да ти помогна, а? — попита Лий.

— Можеш да пуснеш радиото. Във фабриката е включено през цялото време и не се чувствам добре, ако не чувам музика, която да ме отвлича от мислите ми.

Лий включи голямото радио „Хоторн Електрик“ с едно махване на ръката си. Лигава музика изпълни стаята; тя изсумтя и се опита да се намести по-удобно.

Лий и Чарлз послушаха с преплетени ръце половин час сантиментални балади, докато Оливър работеше. Говорителят на новините се обади със съобщение за някакви намалени съдебни присъди, спортни резултати и жълта хроника за това кой Ригън къде е бил. После…

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука / Проза