Синдик

„Мобстерите от Мичигън, Индиана, днес посрещат в града си Морис Ригън. Мистър Ригън ще оглави търсенето на двамата европейски диваци, убили Джеймс Ригън IV на борда на танкера «Благородният Джеймс Дж. Ригън» в крайбрежните води на Мичигън. Навярно си спомняте, че европейците са нанесли известни повреди на корабния реактор, преди да избягат от кораба. Как са завладели кораба и къде са в момента, остава загадка, но навярно не за дълго ще бъдат мистерия. Морис Ригън е малко известен сред обществото, но си е изградил забележителна биография в администрацията на Чикагското полицейско управление. При поемането на случая г-н Ригън заяви: «По следите, открити в дюните, разбираме, че те са избягали към вътрешността. От дневниците на патрулите по магистралите знаем, че не са напуснали зоната около града Мичигън. Единственият начин да се приключат бързо нещата е да се претърси обстойно градът. За съжаление това ще създаде неудобства за много от гражданите. Искам да вярвам, че те ще ги понесат с разбиране и двамата диваци ще бъдат задържани и изолирани на място, където повече няма да представляват заплаха. Работя по собствени методи, от които може да има и недоволни. На разумните предложения ще бъде обърнато внимание, но търпение за глупости нямам.»“

Радиото продължи да бълва спортни резултати. Оливър се обърна и махна, за да го загаси.

— Не ми харесва това — прошепна. — Никога не съм чувал за този Ригън от полицията в Чикаго.

— Казаха, че е непознат за обществото.

— Аз не съм обществото. Правил съм няколко постера за полицията и зная кой кой е. И още нещо. Чувал съм подобни апели към гражданството и преди. В Моб това не се приема за нещо необичайно, особено когато се опитват предварително да обезоръжат евентуалните критики… но този Ригън трябва да е много груб човек.

Чарлз и Лий се спогледаха с внезапен страх.

— Не искаме да те караме да се притесняваш, Кен — каза Лий. — Но като че ли е по-добре да работиш по-бързо.

Оливър кимна с глава и се наведе над масата.

— Може би седмица — каза с надежда. С най-финото перо той започна да копира очертанията, нанесени от гравиращата машина, които правеха разрешителното невъзможно за подправяне (от любители, разбира се). Странно е, каза си, че животът на тези двамата зависи от такова дребно нещо като тези оцветени заврънтулки, очертани с перо върху хартията. Всъщност, предполагам, и моят зависи от такива неща.

* * *

На следващия ден Оливър се върна от работа със стаена ярост, без желание да яде, но не и да престане да говори. Лий научи от него каквото й трябваше, но това не беше никак лесно. След като премина през хиляди увъртания — бил добре, но имал главоболие, възпалено гърло и странни бодежи — той остави перото и твърдо прошепна:

— Не искам да ви притеснявам, приятели, но положението изглежда лошо. Градът е окупиран от пазителите на реда. Двадесет двойки са били заловени от тях — двойки — до доказване на самоличността им. Може би петдесет души са били извикани на разпит — какво знаят за това, какво знаят за онова. И са започнали да претърсват къщите. Ако не харесваш някого, можеш да съобщиш на оня нов Ригън за него. Казваш, че е подслонил европейците, и веднага го прибират. Защо задържат и двойки, които очевидно са американски, след като търсят европейци, това никой не знае. И всички говорят, че досега не са виждали други като тях. А сега, мисля си, е по-добре да се връщам към работата.

— Да — отвърна Лий. — Мисля, че трябва.

Чарлз стоеше до прозореца и наблюдаваше улицата.

— Погледни там — повика той Лий. Тя се приближи. Едър мъж вървеше с отмерена стъпка под прозореца. — Обзалагам се, че той ще се върне след десетина минути по същия път и така ще продължи и през нощта.

— Не бих приела облога — отвърна Лий. — Той е часовой, ясно. В Моб се учат от своите приятели отвъд океана. Възприели са дяволски много. Сигурно има патрули навсякъде из града.

Те наблюдаваха през прозореца. Часовоят се върна след около десет минути. На петата обиколка спря млада двойка, движеща се по улицата, огледа лицата им, извади пистолет и стреля във въздуха. Веднага пристигна патрул и ги отведе. Момичето крещеше истерично. В два сутринта часовоят беше сменен от друг, също толкова едър, също толкова страшен на вид. Продължиха да наблюдават през прозореца, докато Оливър, прегърбен над масата, проследяваше сложните фигури върху листа.

За пет дни, без практически да е спал, Оливър завърши две разрешителни за пътуване Мичигън-Буфало. Докато мастилото съхнеше, съседната къща бе блокирана и претърсена. Чарлз и Лий чакаха край вратата, гротескно въоръжени с кухненски ножове. Оказа се, че това е било извършена напосоки случайна акция, а не планово претърсване, достигнало вече до този край на града. Патрулите не атакуваха тяхната сграда.