Синьочервения Метусалем

Тогава заплашеният офейка в най-отдалечения ъгъл зад боговете и проплака:

— By, ву! Нго пут юк нго; пут кам; нго киао! (Не, не! Не искам, не го желая, ще викам!) Дори Тонг-чи не знаеше какво да каже за чудото. Не знаеше как да си го изтълкува, но беше убеден, че нещата си имат естествено обяснение. Уплахата, обхванала всички, бе за него направо добре дошла. Той помоли Лианг-си:

— Кажи му, че не искаме да изпитваме неговото чудо. Вярваме го, защото и бездруго видяхме как го прави със себе си. Лианг-си даде знак на капитана и обясни на мандарина:

— Късмет извади Та, като избяга. Тези господа се отнесоха непочтително към лама. За наказание той щеше да размени краката на Та и да му ги постави обратно — десния на мястото на левия и двата с пръстите назад.

— Ву, ву! (Не, не!) — закряска Та от дълбочина. — Нго пут юк, нго пут юк! (Не искам, не желая!)

Тонг-чи се обърна с много сериозна физиономия към коменданта на затвора:

— Моят малък сродник сигурно е действал твърде прибързано. Бил ли сте някога в Тибет?

— He — отговори запитаният, загубил донякъде самоувереността си.

— Или сте виждал вече някой лама?

— Не.

— Или познавате законите, по които живеят ламите, и учението, което проповядват.

— Все още не съм чел въпросните книги. Но нека Ваша знатна и пресветла мъдрост има милостта да помисли, че аз нямаше как да не сметна тези чуждоземни създания за фу-лен, тъй като едното от тях говореше езика на фу-лен!

— Това е много лесно за обяснение. Докато е седял на мястото си, вглъбен във Всемира, неговият дух е бродил по чужди земи и ето как е чул езика на фу-лен. Тъкмо в този миг вие сте принудил душата му да се върне и тя все още е имала в ушите и на устата си този език. Но дори и да се приеме, че тези достойни за уважение господа са фу-лен, то бих искал да попитам моя млад брат дали има правото да ги подлага на разпит?

Запитаният се загледа смутено в земята и не отговори.

— Вярно, че сте още млад, но като Куан-фу и Моа-се трябва добре да знаете границите на различните служебни учреждения. Всеки фу-лен за нас е един Ю-йин, чужденец. Надявам се знаете към чия област спадат чужденците?

— В онази на Ваше величие, Тонг-чи.

— Защо тогава не изпратихте веднага за мен?

Тонът му бе станал много суров. В помещението се възцари тягостна тишина. Панг-чок-куан стоеше съкрушен, а и останалите мандарини едва смееха да дигнат поглед. Младият служител опита да се измъкне донякъде от конфузното положение. Той отговори:

— Тъкмо когато Ваше величие дойде, бях решил да пратя един вестител, за да помоли Ваша голяма опитност да си даде труда да дойде насам. По-напред обаче исках да разпитам чужденците, та да мога да отговоря на въпросите на Ваше пресветло превъзходителство.

— Но вие сте им посегнали, а това не биваше да се случва. Нали знаете, че нямаме право да наказваме чужденци. Ако някой от тях престъпи нашите закони, длъжни сме да го предадем за наказание на неговия консул. Дори тези хора да са само фу-лен, те ще се оплачат от вас на представителя на техния владетел, а след това можете да изгубите не само ранга си, но и литературната степен! Но съобразявайки се с младостта ви, ще помоля тези господа да се откажат от едно такова оплакване и се надявам, че отсега ще бъдете по-учтив и внимателен с тях, тъй като те ще останат временно под ваша закрила.

И когато другият го погледна въпросително, той продължи с назидателен тон:

— Моят млад колега е сметнал вината на тези господа за по-голяма, отколкото е в действителност. Ако те са лами, тогава изобщо нямат вина, тъй като тяхната святост им дава правото да се установяват във всеки храм. А ако са фу-лен, вината им е незначителна, понеже не биха могли да знаят, че това, което вършат, е забранено при нас и се наказва много строго. Аз лично ще се заема с този случай и ще го проуча внимателно, а дотогава ви поверявам тези хора. Дайте им добро жилище във вашия затвор и се грижете за всичките им потребности! Ние действително трябва да си подсигурим техните личности, докато съумеем да произнесем правилна присъда, но сме длъжни да се въздържаме още отсега да ги обявяваме за виновни и грешници. Наредете да дойдат носилки за тях, също и за този млад човек, който им е бил преводач и ще ни е необходим, защото не знаем езика им. Но това трябва да стане тайно, за да не бъдат обезпокоени от стоящата вън тълпа. Аз самият ще избързам напред и ще ги дочакам в Хуок-чу-фанг, тъй като искам да се уверя, че сигурността им е обезпечена и няма да имат после основание да се оплакват от нас.

Той се отдалечи, при което всички му се поклониха дълбоко. Вратата бе отново затворена бързо зад него.

Търнърстик бе все още свободен. Никой от полицаите не притежаваше безразсъдната дързост да сложи отново ръка на него. Върховният жрец продължаваше да стои предпазливо в ъгъла си и сега се обади, отравяйки страхлив поглед към капитана: