Синьочервения Метусалем

— Чухте ли какво е необходимо да се направи? Трябва да се отведат. Отведете ги в двора и пратете паланкини за тях! Могат да минат по задната улица, където никой няма да им обърне внимание. Но аз трябва да държа храма заключен, докато се разбере що за хора са. Ако са фу-лен, нашите богове ще могат да се върнат на седалищата си едва когато същите бъдат пречистени и станат отново свещени. Изведете ги навън! Вървете с тях!

Той би направил всичко само и само да не вижда повече Търнърстик. Да му бъдат изтръгнати двата крака и после насадени наопаки, това за него изглежда бе връх на нещастието.

Младият мандарин приближи до пленниците, направи поклон и каза:

— Височайшите господа чуха какво повели могъщият Тонг-чи. Ще имат ли те добрината да ме последват?

— Какво рече тоя? — попита капитанът.

— Иска да ни отведе — поясни Лианг-си.

— Къде?

— В затвора.

— И на ум не ми идва! Ако иска да опандизи сам себе си, то нямам нищо против, но аз няма да се оставя да ме тикнат зад ключалки и резета. Нали тъй, минхер?

— Neen, ik ook niet. Ik heb hinger; ik will eten! (He, аз също не. Аз съм гладен. Искам да ям!)

— Трябва да се подчините — настоя Лианг-си. — Няма да ви е зле в затвора. Ще получим хубави стаи и храна.

— Да, но каква!

— Хубава! Тонг-чи заповяда да се грижат добре за нас. Съпротивата би била съвсем безполезна. Само ако се подчиним, ще можем да бъдем спасени. Можете да бъдете уверени, че хер Дегенфелд няма да ни остави в кафеза.

— Да, това наистина е сигурно. Да вървим ли с тях, минхер?

— Ja (да) — отговори дебелият, който изобщо винаги искаше само каквото желаеха приятелите му. — Wij zullen mee geen. (Трябва вървим с тях.)

— Е, добре! Но преди туй искам да всея още един страх на върховния жрец. Той ме гледа както зайчето полярната мечка. Трябва страшно да го е бъз от мен. Как се казва на тоя неразбираем диалект: „Аз искам очите ви?“

— Нго яо линг-йен — отговори Лианг-си тихо.

— Нго яо линг-йен. За момента мога да го запомня. Той закрачи бавно към главния бонз, извади окото си, върна го обратно в очната кухина и протягайки ръце към лицето на изплашения човек, изговори:

— Нго яо линг-йен!

— Пен йен! Тиен-на, Тиой шин! (Моите очи! О, Небеса, на помощ!) — изкрещя застрашеният, побягвайки отново.

Така капитанът напусна бойното поле като победител и последва спътниците си навън до междувременно пристигналите носилки, с които ги отнесоха до затвора.

Глава 13 Зад ключалки и резета

Тонг-чи се погрижи нашите герои да получат добро жилище — то бе предназначено всъщност за по-знатни държавни престъпници, а след това даде наставления на Панг-чон-куан да им се приготви изискан обяд и да им се предостави всичко, което поискат в рамките на позволеното. После отбеляза, че днес наистина е възпрепятстван, но утре ще дойде с висши мандарини, за да установи положението и произхода на арестантите. Дотогава те трябваше да бъдат добре пазени.

— Няма да сваля очи от тях — увери служителят. — Не бива да ми се случи същото като на моя заместник, който самият днес е затворник, защото допусна вчера да му избягат тримата крадци на боговете.

— Той си заслужи наказанието — произнесе строго Тонг-чи. — Не е бил достатъчно внимателен.

— Но на мен каза, че нямал никаква вина. Не знаел как е било възможно да се измъкнат. Днес аз се осведомих и сега зная по какъв начин са добили свободата си.

— Е, как?

— Късно снощи тук е бил един, който бил пропуснат от стражите, понеже притежавал висш знак…

— В такъв случай трябва да е бил някой знатен Куан-фу — подметна Тонг-чи.

— Не, бил е мошеник, защото е освободил затворниците — нещо, което един Куан-фу не би сторил.

— Такъв ли? Невъзможно! Който притежава висш знак, той е висш мандарин.

— В действителност — да. Но също така е възможно знакът да е бил фалшив, имитиран. Навярно вечерта не са могли да го разпознаят добре. Служителят не се е осмелил да надзирава този мъж, тъй като го сметнал за високопоставен мандарин. Днес узнах от надзирателите, че същият излязъл с тримата затворници през двете порти на стените.

— Значи пазачът все пак има вина. Дори и да не е бивало да контролира Куан-фу, то нали е трябвало да пази затворниците!

— С мен това няма да се случи. Сега аз самият ще надзиравам затвора и появи ли се такъв случай, ще разгледам внимателно знака. Човек трябва да е много предпазлив, особено ако има затворници като тези, които съпроводих преди малко дотук.

Тонг-чи му заръча строго да изпълни намерението си и си тръгна към къщи, където бе очакван с голямо нетърпение от Метусалем.

Този междувременно бе обядвал много добре, ала без апетит, тъй като бе силно угрижен за приятелите си. Тонг-чи се постара да го успокои, но напразно.

— Те ще бъдат разпитани утре — каза мандаринът. — Дотогава има много време и навярно ще ни дойде някоя добра идея.

— Ако ще чакаме идеи, моите спътници са изгубени.

Трябва да се мисли, вярно, но преди всичко и да се действа. Кой ще води разпита?

— Аз и фу-юен.