Синьочервения Метусалем

Той следователно беше военният капитан, който не разбираше нищо от корабоплаване, а другият — останал гордо да седи беше бирникът, за когото Тонг-чи бе казал да не се обръща внимание на сомохвалщината му.

Метусалем сметна за уместно още отсега да покаже на двамата мъже, че няма намерение да се поставя под тяхна зависимост. Ето защо отвърна:

— Как го казахте? Ние да му бъдем представени? Кои е по-високостоящ, той или аз?

— Аз естествено, аз! — извика бирникът, който чу всичко и скочи. — Аз съм високоуважаваният Яо-чанг-ти, Светлината на всички императори. Кой може да твърди, че е нещо повече от мен?

Той приближи, дрънчейки със сабите, и изпъна дребната си, мършава фигура пред Метусалем. Облеклото му беше на китайски чиновник, а на шапчицата си носеше обикновено, позлатено топче — знакът на най-ниския мандарински разред. За да събужда страхопочитание, беше препасал две дълги саби — едната висеше от дясната му страна, другата — от лявата. Брада не му бе пораснала, но затова пък толкова по-дълга бе плитката му, която достигаше почти до петите му и по всяка вероятност включваше солидна порция фалшива коса. Докато говореше, сграбчи сабите и ги удари по палубата да иззвънтят.

Тогава Йин-тзиан пристъпи към него и го сгълча:

— Мълчи! Какво си ти пред нас? Един комар, който мога да смажа с пръст! Не виждаш ли, че нося златно топче? А този знатен господин, към когото оправи глупашките си думи, само от снизхождение не показва скъпоценната червена звезда, която е правоспособен да носи. Не забравяй, че притежава куана на Небесния син, и се смъквай на колене пред него!

Събирачът на данъци се сви, сякаш някой го бе натиснал. Той действително коленичи пред Дегенфелд, сведе лице почти до земята и се примоли:

— Прощавайте, светлейши повелителю, дето не знаех знака на кой канг има вашето непознато за мен, достопочтено облекло. Аз съм най-мизерният ваш роб и ме считайте готов да изпълня мигновено всяка ваша заповед!

Дегенфелд го остави коленичил, без да му обръща повече внимание, и се обърна към Хо-чанг, за да му даде нареждане за отплаване. Хората вече бяха подготвили всичко — котвата беше вдигната и джонката бе свързана за брега само с едно дебело въже. То бе прибрано и плавателният съд се устреми веднага към средата на реката под шума от ударите на веслата. Там платната бяха издигнати и благоприятният вятър насочи носа на кораба срещу течението.

Необходимите за целта заповеди бе издал Хо-чанг. Шой-пи не се мяркаше никакъв, а и могъщият събирач на данъци изглежда бе изчезнал.

Сега Хо-чанг показа на гостите си определените за тях каюти. Те бяха бляскаво подредени и предназначени само за онези военни мандарини, които използваха от време на време „Хиляда крака“ за служебните си пътувания.

Глава 14 По вода и суша към Ху-нан

Под горната палуба бе разположено помещението за гребците — от двете страни седяха по четиридесет. Двама души обслужваха едно гребло, което имаше значителна дължина, и при попътен вятър корабът се движеше доста бързо срещу течението. Метусалем бе запитан къде желае да бъде поднесена тържествената трапеза — в неговата каюта или на палубата. Той предпочете последното, тъй като нощта бе много мека. Когато сподели с останалите, че хората възнамеряват да ги почетат с вечеря, дебелият се провикна:

— Dat is goed; dat is hemels! Ik heb honger; ik moet eten. U ook, Mijnheer Turnerstik? (Това е добре, това е прекрасно! Аз съм гладен, искам да ям. Вие също, минхер Търнърстик!)

— Да — отвърна запитаният. — Човек трябва да може да яде по всяко време, а след трудностите, които оставихме зад себе си, подкрепата е особено необходима.

— Е, ако наричате трудности почивката в кафеза, приемете моето съчувствие, макар да не го заслужавате — подметна Готфрид.

— Какво-о, не го заслужаваме? — извика капитанът.

— Естествено! Та кой е виновен за цялата световна история? Разбира са, единствено самите вий! К’во всъщност ви пропълзя под кожата, че ви скимна да са курдисате на постаментите кат’ богове?

— Нищо не ни е пропълзяло. Ясно? — викна гневно капитанът. — На мен никога нищо не ми пропълзява, можете да си го отбележите, Готфрид фон Скръбна фигура! Фрик Търнърстик и пълзене! Това е направо като обида срещу короната!

— Е, да, да. Най-малкото вашият вид имаше нещо величествено, когат’ са боричкахте с китайците. Дойде ли ви няк’ав друг такъв бръмбар в главата, можем веднага да обръщаме и да трамбоваме за вкъщи.

Търнърстик понечи, както му пролича, да даде някакъв не особено учтив отговор, ала Метусалем го превари с много сериозен тон:

— Нашият Готфрид има пълно право! Вие насадихте и себе си, и нас в извънредно трудно положение и само на Бога можем да благодарим, че нещата приеха такъв добър край. Аз трябва наистина да ви помоля да не се отдавате повече на такива опасни приумици. Имах намерение да ви тегля едно порядъчно конско, но тъй като станалото не може да се върне назад, а и вашата авантюра бе причина за едно радостно събитие, ще си премълча.