Синьочервения Метусалем

— Ще бъде, височайши господарю. Още заранта ще представя на благородните повелители необходимите ездитни и товарни коне. Притежателите на дълги родословни дървета заедно ли ще желаят да се хранят, или на всеки потомък да бъде сервирано поотделно?

— Ще останем в компания, докато дойде време за почивка.

— В такъв случай ще покажа на доброжелателите техните стаи. После те могат да се съберат в залата за хранене. Само трябва да попитам какви ястия да наредя да приготвят.

— Оставям това на ваше усмотрение. Но ще помоля да разпоредите да бъде изготвен списък на блюдата, които ще получим, за да мога по-късно да го представя и докажа, че куанът на Небесния син е бил уважен в Шао-чеу.

Това бе дипломатически ход от страна на студента. По този начин той при всички случаи си подсигуряваше една много добра вечеря. Мандаринът се поклони в знак на съгласие, след това се обърна към софата, на която лежеше песът, направи темане и в тази посока и попита:

— Трябва ли да заръчам отделна стая и за притежаващия два чифта крака екселенц?

— He — отговори Метусалем сериозно, макар да би предпочел да се изсмее с глас. — Този екселенц е мой приятел и ще живее и спи при мен.

— А какви ястия обича да яде?

— Тя ще се храни на нашата маса.

— Навярно в нея се е вселила душата на някой прочут прародител, защото има големина, каквато още не съм виждал. Сигурно трябва да се оказва необикновено голямо уважение на нейно превъзходителство?

— Тя наистина е свикнала на особено внимание и държи педантична сметка, ако човек пропусне нещо от него.

— Тя ще остане доволна от мен, защото ще положа най-големи грижи за нейното удобство.

Той се отдалечи, вървейки заднешком към вратата, след като се бе поклонил пред всеки поотделно, включително и пред кучето. След няколко мига влязоха толкова слуги, колкото бе броят на пътешествениците; всеки бе получил заръка до покаже на един от гостите стаята му.

Метусалем бе въведен в едно наистина великолепно мебелирано помещение. Вътре имаше само едно легло, но скоро два покорни духа внесоха още едно. На въпроса за кого е предназначено, единият обясни:

— Махащият с опашка прародител ще спи в него, за да не се оплаче от господаря на къщата.

Добрите хорица извънредно много се стараеха да перифразират оскърбителните думи „джи“ и „киуен“, означаващи „куче“, за да окажат своята почит към „притежателя на два чифта крака и опашка“. Дегенфелд го възприе като нещо, което се самоподразбира. Та нали нямаше да му навреди, ако на неговата любимка веднъж се удадеше възможност да спи в китайско легло.

Той бе забелязал, че на него и спътниците му бяха определили една редица от съседни стои. Тръгна да ги навести и ги завари събрани при капитана. Бяха предпочели да бъдат заедно. Всеки имаше в устата си запалена лула, а на масата стоеше голяма порцеланова купа с тютюн. На въпроса на Метусалем Търнърстик поясни:

— Да не си мислите, че тук само вие можете да пушите? За съжаление не бях разбран, когато поисках тютюн от обслужващите креатури. Изглежда хората тук говорят ужасен китайски, но накрая Лианг-си все пак стигна до разбирателство с тях какво искаме. Как се чувствате в този дом?

— Съвсем добре, въпреки че не сме много добре дошли, за което не мога да упрекна мандарина.

— Ха! Ние живеем тук на императорски разноски, което никога не ми се е случвало. Но аз се радвам най-вече за утре. Мога да ви кажа, че съм страстен ездач. Ето защо бях във възторг, когато поръчахте коне. Другите също умеят да яздят. Само нашият минхер изглежда не е съгласен с това.

— Защо, минхер ван Ардапеленбощ?

Дебелият сключи ръце над корема си, хвърли един молещ за състрадание поглед към небето и отвърна:

— Als ik paard moet rijden, sterf ik direct. (Ако трябва да яздя, ще умра на място.)

— Но защо?

— Omdat ik nijden kan. (Защото не мога да яздя.)

— Я стига! Ще се научите!

— Ik? Mijn God en Heer! Ik ben een ongelukkig nijipaard! (Аз? Боже мой Господи! Аз съм един нещастен речен кон!)

— Глупости! Човек сяда на седлото, пъха крака в стремената и пуска коня да тича.

— О wee! Indien ik het paard laat lopen, lig ik dadelijk beneden op moeder aarde! (О, горко ми! Ако аз пусна коня да тича, то веднага ще се изтърся на майката-земя!)

— Трябва поне да опитате.

— Neen! Ik dank U zeer! Ik wil niet beneden zitten! (He! Благодаря много! Не искам да сядам долу!)

Той си остана на това мнение. Когато и останалите настояха поне да направи опит, извика съвсем разгневен:

— Houdt de mond! Geen mens krijgt mij op een paard! Ik wil niet mijn armen, mijn benen en mijn nek breken. Ik ben Mijnheer Willem van Aardappelenbosch en rijd van amtbswegen op geen paard, op geen olifant en ook op geen ooievaar; ik rijd op geen dier, uitgezonder op mijn muilen of op mijn laarzen! (Затваряйте си устата! Никой не може да ме качи на кон! Не желая д а си счупя ръцете, краката и врата. Аз съм минхер Вилем ван Ардапеленбош и служебно няма да яздя ни кон, ни маймуна, ни слон, нито пък щъркел; не яздя никакво животно, с изключение пантофите и ботушите си!)