Читаем Синьочервения Метусалем полностью

— Няма да помогне, понеже шибърите могат да се избутат и отвън. Освен това смятам, че няма да се осмелят да се спуснат пак скоро. Сега нека заредя изстреляната цев.

Докато го правеше, погледът му падна върху тримата спътници, които и тоя път бяха чули изстрела. Готфрид фон Буйон се бе изправил в седнало положение и подпрян на стената, веднага бе заспал пак. Търнърстик лежеше, приповдигнал се на лакът, ала погрешно — лежеше по корем, което му пречеше да потъне отново в сън. Той напразно се мъчеше да се търкулне по страна или по гръб и стенеше:

— Jemand heeft weer geschoten. Hij heeft mij getroffen. Ik ben dood! (Някой пак стреля. Той ме улучи. Аз съм мъртъв!) — Той беше най-бодър от тримата, макар да бе пил точно колкото тях. Метусалем го обърна по гръб, изправи го с усилие в седнало положение, изтика го до стената да може да се облегне и му каза:

— Не сте мъртъв, минхер, жив сте. Я ме погледнете!

— Не — твърдеше дебелият, — мъртъв съм.

— Не, не сте умрял, а само упоен.

— Добре, тогава ще спя!

— Не бива да спите! Събудете се! Отворете очи!

— Имам ли очи?

— Разбира се, че имате! Само си направете труда да ги отворите!

Дебелият помъчи да откликне на подканата. Източи максимално вежди нагоре, ала не съумя да отлепи клепачите.

— Het geet niet (не става) — рече той с прозявка. Тогава Рихард пое нещата в свои ръце. Сети се за успеха, който бе имал при вуйчо Метусалем, и реши да затрогне забележителната му особеност, като каза:

— Манхер, не сте ли гладен? Не искате ли да хапнете нещо?

— Да ям? — запита Ардапеленбош. — Какво имате?

— Какво имаме? А вие какво най-много обичате?

— Gebraden gans met koolsalade.

— Имаме го, печена гъска със салата от зеле!

— Прекрасно! Искам я!

Хитрината успя. Дебелият отвори широко очи и протегна ръце за обещаното гъше печено. Дегенфелд бе принуден да се изсмее високо, макар ситуацията да не бе приятна, и каза:

— Още малко търпение, минхер. Няма да я получите, преди да сте станал.

— Ik zai opstaan! (Ще стана!) — Като се опря здраво с две ръце на стената, действително му се удаде да се изправи. От това усилие съзнанието му още повече се върна. Той изгледа двамата учудено, хвана се после за главата и занарежда: — Mijn hoofd, mijn hoofd! Ik heb een Nijipaard tussen mijn hersens! (Главата ми, главата ми! Имам речен кон в мозъка си!)

— Но ни виждате и разпознавате?

— Jawel! (Да, така е!)

— Тогава кажете най-напред къде държите мунициите си!

— Oaar! (Там!) — Той посочи войнишката раница. Метусалем я отвори и съгледа значителен брой разноцветни кесии. Извади една и попита:

— Какво е съдържанието на тая хартия?

— Hooizaad — гласеше отговорът.

— Тревни семена! А тук?

— Driekleurigviooltjesthee.

— Значи чай от градински теменуги. А тук.

— Krizemuntthee.

— Чай от гьозум! А в тази кесия?

— Lindeboombloesemthee.

— Липов чай! Следващата тук?

— Seringenthee.

— Значи чай от чер бъз. Но, минхер, това са двайсет кесии, цяла аптека! С каква цел мъкнете всъщност насам-натам всичките тия различни чайове?

— Voor mijn gezondheid. Ik tieb vele ongesteldhedden. (За моето здраве. Аз имам много болести.)

Дегенфелд извади всички кесии, докато стигна най-отдолу до мунициите и зареди двете изстреляни пушки. От това дебелият изцяло дойде на себе си. Той се осведоми с каква цел пълнят оръжията му. Като чу в каква голяма опасност се намира, стана извънредно подвижен. Прибра отново кесиите, за да са му всички неща наедно, изтегли се после с пушките, чадъра и войнишката раница в ъгъла и заяви, че ще застреля на място всеки, който само му направи някоя по-навъсена физиономия.

Сега се касаеше да се доведат до съзнание капитана и Готфрид фон Буйон. И това стана, макар и трудно. Щом чуха, че някой иска да посегне на имуществото и живота им, омаята излетя от тях. Но за колко дълго, това бе въпросът. Може би отровата още не беше встъпила в своето пълно, същинско въздействие, може би то тепърва започваше да се разгръща. Това трябваше да се предотврати. Но как и с какво? Та нали средство за противодействие в каютата нямаше.

Като първо средство лекарят препоръча повръщането и ако се налага, прилага стомашна промивка, за да отстрани все още наличната в стомаха отрова. Ето защо Дегенфелд посъветва другарите си да раздразнят по механичен път стомасите си до повръщане. Но това естествено не бе достатъчно, тъй като опиумът вече бе проникнал в кръвта. Употребяваните в подобни случаи медикаменти, като кофеин или декокти, липсваха. Един танинов разтвор…ах, това наведе Метусалем на една добра идея.

— Манхер, вашата раница ще ни спаси! — каза той на холандеца.

— Mijn ransel? (Моята раница?) — запита онзи учудено. — Wilt U hem als Medicijn opvreten? (Искате да я изядете като лекарство?)

Перейти на страницу:

Похожие книги

Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй
Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй

«Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй» — это очень веселая книга, содержащая цвет зарубежной и отечественной юмористической прозы 19–21 века.Тут есть замечательные произведения, созданные такими «королями смеха» как Аркадий Аверченко, Саша Черный, Влас Дорошевич, Антон Чехов, Илья Ильф, Джером Клапка Джером, О. Генри и др.◦Не менее веселыми и задорными, нежели у классиков, являются включенные в книгу рассказы современных авторов — Михаила Блехмана и Семена Каминского. Также в сборник вошли смешные истории от «серьезных» писателей, к примеру Федора Достоевского и Леонида Андреева, чьи юмористические произведения остались практически неизвестны современному читателю.Тематика книги очень разнообразна: она включает массу комических случаев, приключившихся с деятелями культуры и журналистами, детишками и барышнями, бандитами, военными и бизнесменами, а также с простыми скромными обывателями. Читатель вволю посмеется над потешными инструкциями и советами, обучающими его искусству рекламы, пения и воспитанию подрастающего поколения.

Вацлав Вацлавович Воровский , Всеволод Михайлович Гаршин , Ефим Давидович Зозуля , Михаил Блехман , Михаил Евграфович Салтыков-Щедрин

Проза / Классическая проза / Юмор / Юмористическая проза / Прочий юмор