Синьочервения Метусалем

— Това е много рядко — додаде Синьочервеният усмихнато. — Откак свят светува, само един-единствен освен мен се е казвал така, а той за съжаление сега най-сетне е мъртъв. Ние всички естествено ви казваме най-сърдечно „добре дошъл“. Вярно, понастоящем не се намираме в приятно положение, но все ще намерим средства и пътища да се освободим, а после веднага ще поемем към Ху-нан или по-точно към Хотзинг-тинг. Нали така се казва селището?

— Да, хер. То носи сегашното си име едва откак хер Щайн се намира там.

— Помислих си го. „тинг“ означава „малък град“, а „хотзинг“ има значение на „огнени кладенци“ или „огнени извори“. Значи в превод името на селището би гласяло „Градът на огнените кладенци“. Ние знаем, че хер Щайн е открил петролни извори. Ето защо, когато споменахте името му и заговорихте за петрол, започнах да подозирам, че имате предвид онзи, когото се каним да навестим.

— Каква среща! Но всички ли сте от една компания? Всички ли сте сродници? Всички ли ще пътувате за Хо-тзинг-тинг?

— Всички, с изключение на този хер, който навярно няма да ни придружи толкова надалеч.

Той посочи дебелия, който също като капитана и Готфрид бе следил сцената с най-голям интерес. Срещата с този китаец, служител на чичо Даниел, бе така необикновена, че те най-напред почти забравиха за опасното положение, в което се намираха. Имаше толкова много въпроси и отговори. Капитанът рече, поклащайки глава:

— Някои кораби наистина са пресичали неочаквано курса ми, но такава странна среща никога не ми се е случвала!

— И на мен — пригласи Готфрид. — Направо съм затрогнат от тая добрина на съдбата. Ще ми са да притисна главата на тоз’ фатум61 и да го разцелувам. Я елате, старий китаецо! Разтърсвам ви ръка и ви отправям едно сърдечно чинг-чинг-чинг!

Той прегърна китаеца и го целуна по страните. Дебелият така се разчувства, че избърса една сълза на окото си и едва ли не хлипайки каза:

— Ik ben ook uk vriend. Het U een goede gezondheid?

Китаецът го изгледа въпросително, тъй като нищо не разбра. Метусалем поясни:

— Манхер ван Ардапеленбош уверява, че е ваш приятел, и се осведомява дали сте добре със здравето.

— О, здравето ми е отлично — отговори сега китаецът.

— En mijn gezoiidheid is niet goed. Ik ben altijd onpasselijk. (А моето здраве не е добро. Аз съм през цялото време неразположен.)

Китаецът не знаеше как да възприеме това интимно изявление. А минхер ревностно продължи:

— Gij alien zijt mijn vrienden. Ik reis mee naar Ho-tsing-ting. Gij zult mij niet veriiezn. (Всички вие сте мои приятели. Аз ще пътувам с вас до Хо-тзинг-тинг. Вие не бива да ме губите.)

Той подаде на всички тлъстите си ръце и получи от тях уверението, че неговото решение им е извънредно приятно. Това така го зарадва, че лицето му засия от удоволствие.

Но сега Метусалем се сети за сериозността на положението. Той се осмели да отвори вратата и излезе навън. Когато се върна и резето бе отново спуснато, осведоми:

— Наистина не се вижда никой. Тези хора са изключително нехайни. Нима за толкова сигурни ни имат, та хич не ги е и еня за нас?

— Така е — отговори китаецът. — Ние се намираме в открито море и следователно не можем да им избягаме.

— Но и те на нас! От колко души се състои екипажът?

— Над шейсет човека са.

— Не видях толкова.

— Държат ги скрити.

— А как са въоръжени?

— Според вашите представи — твърде зле, но според нашите — много добре. Че са снабдени с вонящи гърнета, навярно вече сте забелязал. Имат обаче и топове.

— Ние не видяхме такива!

— Напъхани са в сандъците, които се намират долу в трюма. Щом се разсъмне, ще снемат опаковките и ще ги издигнат с винча. Едва тогава „Кралицата на водите“ ще заприлича на разбойническа джонка.

— Те сега на грабеж ли са тръгнали?

— Да. Но едва след като бъдехте убити, възнамеряваше Хо-чанг да се отправи на лов за търговски джонки. Плячката се предава на Хуи-чу, Оглавяващият братството.

— От какъв вид са топовете?

— От онези, които ние наричаме „пао“. Всяко си има своето име. Според тези названия оръдията трябва да са извънредно опасни. Има едно „Бълващия дракон“, друго „Поглъщащия тигър“, трето „Безспорния победител“, друго пък „Богоборецът“ и едно „Людоедът пао“. Но с вашите оръдия тези топове не могат да се сравнят.

— А личните оръжия?

— Мечове, копия, брадви, ножове, стрели, лъкове и стари пищови. Освен това какви ли не пушкала.

— Последните добри ли са?

— Не. Някои имат стари фитилни сачмалии, наричани „ниао-тзинг“, което ще рече „пушка за птици“. После старите трицевки, водещи се под името „сан-ян-чунг“ — „пушка с три дула“. По-нататък има пушки със затвор, казват им „тзе-лай-хо-тзианг“ — „самогърмящи пушки“. Срещат се също така пушки за сачми, носещи наименованието „слаби пушки“. И накрая видях и въздушни пушки, наричаме ги „фунг-тианг“, което означава „вятърна пушка“. В манджурския език се водят под названието „чиргабуку миоочан“, което трябва да се преведе като „пушка със затворен въздух“.

— Ей, та това са цял куп инструменти на смъртта. Човек наистина би могъл да се уплаши — ухили се Метусалем.