Читаем Синьочервения Метусалем полностью

Едновременно с този великолепен китайски отговор той сключи моряшките си ръце около гърлото на кормчията и го стисна така здраво, че онзи се свлече безмълвно. След това го вързаха и му запушиха устата като на другите.

— Върви добре — рече Лианг-си. — Толкова лесно не си го представях.

— Е, толкоз лесно, както изглежда, наистина не е — отговори Готфрид. — Ако пък твърдите противното, опитайте тогаз с хо-чанг, който сигур иде вече на ред.

— Но той не е сам! За да не бъда открит, трябва да убия двамина, а това аз не искам.

— Ний също. Само нежно им постискваме шиите, ама ги оставяме да си живеят. Аз поне нямам охота да увисна на бесилото кат’ убиец. Т’ва нивгаж не ми е било увлечение и по таз причина все още са радвам на най-добро здраве.

Търнърстик върза бързо щурвала, след което Метусалем нареди на китаеца да им покаже къде спи Хо-чанг със собственика на кораба. Беше в кърмовата каюта, под кормилото. Свещеникът също се намираше при тях.

Имаше места, където тънката стана не беше плътна. Струйки светлина се процеждаха през фугите. Дегенфелд приближи и погледна вътре. Не можеше да обгърне цялото помещение, но видя все пак тримата мъже, спящи върху дебели сламеници на пода. От ниския таван висеше книжен фенер.

— Глупостта и безгрижието на тези хора наистина са почти толкова големи, колкото подлостта им — каза той. — Явно са били напълно убедени, че сме им в кърпа вързани. Да се държат с нас така, пък да спят по същото време като лалугери, това е прекалено! Твърде много се осланят на факта, че са ни залостили вратата. Екипажът под тях ли спи?

— Не — отговори Лианг-си. — Всички лежат в средното помещение, значи доста по-напред.

— В такъв случай можем да рискуваме да вдигнем малко шумотевица, която всъщност е неизбежна, защото те са се зарезили. Има ли някъде големи гвоздеи и чук?

— Да, при въжетата.

— Идете да донесете, докато ние кажем на тези господа „добро утро“!

Китаецът тръгна. Дегенфелд погледна на кое място от вътрешната страна на вратата се намира резето. После натисна и вратата отскочи. Тримата спящи се събудиха и се надигнаха. Синьочервеният беше извадил двата си револвера, Готфрид и Търнърстик — също.

— Останете седнали или ще получите куршум! — излая Метусалем на шокираните хора на английски. — Който издаде звук, без да съм му разрешил, е изгубен!

Физиономиите, които показаха, никой художник не би могъл да възпроизведе. Те се вторачиха ужасено във влезлите, сякаш имаха привидения пред себе си.

— Вие… вие ли сте? — с мъка проговори най-сетне хо-чанг. — Какво желаете?

— Да ви благодарим за опиума, който ни дадохте.

— Опиум? Какво имате предвид?

— Не се правете на незнаещи! Сипахте ни опиум в питиетата, за да ни упоите!

— Не, господарю! По какви причини бихме го сторили?

— За да ни ограбите и убиете.

— Тиен-на! (Небеса!) За убийци ли ни смятате?

— Действително. Мислите, че не знаем, че вашата „Шуи-хой“ е пиратска джонка?

— Господарю, какво говорите! Веднага ще наредя да дойдат всичките ми хора, за да свидетелстват, че ние сме почтени хора.

Той поиска да се изправи. Метусалем опря револвера в челото му и повели:

— Останете седнал, в противен случай стрелям! Напълно вярвам, че на драго сърце бихте повикал хората си!

— Господарю, небето и земята ми са свидетели, че ние сме честни. Вие самите сте тези, които се отплатиха за нашето гостоприемство с неблагодарност. Застреляхте трима от хората ми и ранихте четвърти!

— Значи с един куршум са били улучени даже двама, това извънредно много ме радва. Защо пробихте отвори на вратата ни?

— За да видим дали спите.

— За какво ви беше необходимо да го знаете? И защо спуснахте после от борда онзи човек до люка ни?

— Понеже не ни позволихте да погледнем през вратата.

— Празни приказки и лъжи! Човекът трябваше да ни метне едно хитху-чанг! Защо не станахте до сутринта в Хонконг?

— Нима вече не сме там?

При този въпрос той направи такава арогантна физиономия, че Метусалем грубо го сряза:

— Не се преструвайте! Негодник като вас не би съумял да ни измами. Още от началото си бяхте наумили да ни видите сметката. Защо пратихте американеца да ни подслушва?

— Американеца? Кого имате предвид?

— Човекът, който се представи за малаец.

— Че той си е такъв!

— Ще трябва да ни го докаже! След като ви предаде нашия разговор, на вашия дух никак не му бе трудно да отговори на въпроса ми.

— Той винаги може да го стори, духът е всезнаещ.

— Наистина ли? Хм-м. Духът и на вас каза, че всички ще пристигнем благополучно в Кантон. Тук той за съжаление се излъга, понеже ние действително ще видим Кантон, докато вие никога през живота си вече няма да отидете там.

— Как тъй?

— Ами защото хората в Хонконг ще ви устроят едно малко обесване, както обикновено се постъпва с морски разбойници.

Хо-чанг погледна двамата си съседи, сякаш очакваше подкрепа от тях, ала те отбягнаха погледа му и не се осмелиха да кажат нито дума. Виждайки, че те предоставят защитата на него, той увери тържествено:

— Господарю, всичко, в което ни упреквате, е една голяма заблуда и тя веднага ще се изясни, ако ми разрешите да повикам хората си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй
Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй

«Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй» — это очень веселая книга, содержащая цвет зарубежной и отечественной юмористической прозы 19–21 века.Тут есть замечательные произведения, созданные такими «королями смеха» как Аркадий Аверченко, Саша Черный, Влас Дорошевич, Антон Чехов, Илья Ильф, Джером Клапка Джером, О. Генри и др.◦Не менее веселыми и задорными, нежели у классиков, являются включенные в книгу рассказы современных авторов — Михаила Блехмана и Семена Каминского. Также в сборник вошли смешные истории от «серьезных» писателей, к примеру Федора Достоевского и Леонида Андреева, чьи юмористические произведения остались практически неизвестны современному читателю.Тематика книги очень разнообразна: она включает массу комических случаев, приключившихся с деятелями культуры и журналистами, детишками и барышнями, бандитами, военными и бизнесменами, а также с простыми скромными обывателями. Читатель вволю посмеется над потешными инструкциями и советами, обучающими его искусству рекламы, пения и воспитанию подрастающего поколения.

Вацлав Вацлавович Воровский , Всеволод Михайлович Гаршин , Ефим Давидович Зозуля , Михаил Блехман , Михаил Евграфович Салтыков-Щедрин

Проза / Классическая проза / Юмор / Юмористическая проза / Прочий юмор