Едновременно с този великолепен китайски отговор той сключи моряшките си ръце около гърлото на кормчията и го стисна така здраво, че онзи се свлече безмълвно. След това го вързаха и му запушиха устата като на другите.
— Върви добре — рече Лианг-си. — Толкова лесно не си го представях.
— Е, толкоз лесно, както изглежда, наистина не е — отговори Готфрид. — Ако пък твърдите противното, опитайте тогаз с хо-чанг, който сигур иде вече на ред.
— Но той не е сам! За да не бъда открит, трябва да убия двамина, а това аз не искам.
— Ний също. Само нежно им постискваме шиите, ама ги оставяме да си живеят. Аз поне нямам охота да увисна на бесилото кат’ убиец. Т’ва нивгаж не ми е било увлечение и по таз причина все още са радвам на най-добро здраве.
Търнърстик върза бързо щурвала, след което Метусалем нареди на китаеца да им покаже къде спи Хо-чанг със собственика на кораба. Беше в кърмовата каюта, под кормилото. Свещеникът също се намираше при тях.
Имаше места, където тънката стана не беше плътна. Струйки светлина се процеждаха през фугите. Дегенфелд приближи и погледна вътре. Не можеше да обгърне цялото помещение, но видя все пак тримата мъже, спящи върху дебели сламеници на пода. От ниския таван висеше книжен фенер.
— Глупостта и безгрижието на тези хора наистина са почти толкова големи, колкото подлостта им — каза той. — Явно са били напълно убедени, че сме им в кърпа вързани. Да се държат с нас така, пък да спят по същото време като лалугери, това е прекалено! Твърде много се осланят на факта, че са ни залостили вратата. Екипажът под тях ли спи?
— Не — отговори Лианг-си. — Всички лежат в средното помещение, значи доста по-напред.
— В такъв случай можем да рискуваме да вдигнем малко шумотевица, която всъщност е неизбежна, защото те са се зарезили. Има ли някъде големи гвоздеи и чук?
— Да, при въжетата.
— Идете да донесете, докато ние кажем на тези господа „добро утро“!
Китаецът тръгна. Дегенфелд погледна на кое място от вътрешната страна на вратата се намира резето. После натисна и вратата отскочи. Тримата спящи се събудиха и се надигнаха. Синьочервеният беше извадил двата си револвера, Готфрид и Търнърстик — също.
— Останете седнали или ще получите куршум! — излая Метусалем на шокираните хора на английски. — Който издаде звук, без да съм му разрешил, е изгубен!
Физиономиите, които показаха, никой художник не би могъл да възпроизведе. Те се вторачиха ужасено във влезлите, сякаш имаха привидения пред себе си.
— Вие… вие ли сте? — с мъка проговори най-сетне хо-чанг. — Какво желаете?
— Да ви благодарим за опиума, който ни дадохте.
— Опиум? Какво имате предвид?
— Не се правете на незнаещи! Сипахте ни опиум в питиетата, за да ни упоите!
— Не, господарю! По какви причини бихме го сторили?
— За да ни ограбите и убиете.
— Тиен-на! (Небеса!) За убийци ли ни смятате?
— Действително. Мислите, че не знаем, че вашата „Шуи-хой“ е пиратска джонка?
— Господарю, какво говорите! Веднага ще наредя да дойдат всичките ми хора, за да свидетелстват, че ние сме почтени хора.
Той поиска да се изправи. Метусалем опря револвера в челото му и повели:
— Останете седнал, в противен случай стрелям! Напълно вярвам, че на драго сърце бихте повикал хората си!
— Господарю, небето и земята ми са свидетели, че ние сме честни. Вие самите сте тези, които се отплатиха за нашето гостоприемство с неблагодарност. Застреляхте трима от хората ми и ранихте четвърти!
— Значи с един куршум са били улучени даже двама, това извънредно много ме радва. Защо пробихте отвори на вратата ни?
— За да видим дали спите.
— За какво ви беше необходимо да го знаете? И защо спуснахте после от борда онзи човек до люка ни?
— Понеже не ни позволихте да погледнем през вратата.
— Празни приказки и лъжи! Човекът трябваше да ни метне едно хитху-чанг! Защо не станахте до сутринта в Хонконг?
— Нима вече не сме там?
При този въпрос той направи такава арогантна физиономия, че Метусалем грубо го сряза:
— Не се преструвайте! Негодник като вас не би съумял да ни измами. Още от началото си бяхте наумили да ни видите сметката. Защо пратихте американеца да ни подслушва?
— Американеца? Кого имате предвид?
— Човекът, който се представи за малаец.
— Че той си е такъв!
— Ще трябва да ни го докаже! След като ви предаде нашия разговор, на вашия дух никак не му бе трудно да отговори на въпроса ми.
— Той винаги може да го стори, духът е всезнаещ.
— Наистина ли? Хм-м. Духът и на вас каза, че всички ще пристигнем благополучно в Кантон. Тук той за съжаление се излъга, понеже ние действително ще видим Кантон, докато вие никога през живота си вече няма да отидете там.
— Как тъй?
— Ами защото хората в Хонконг ще ви устроят едно малко обесване, както обикновено се постъпва с морски разбойници.
Хо-чанг погледна двамата си съседи, сякаш очакваше подкрепа от тях, ала те отбягнаха погледа му и не се осмелиха да кажат нито дума. Виждайки, че те предоставят защитата на него, той увери тържествено:
— Господарю, всичко, в което ни упреквате, е една голяма заблуда и тя веднага ще се изясни, ако ми разрешите да повикам хората си.