Читаем Синьочервения Метусалем полностью

— Да, можем да легнем именно на топ и такел, но това няма да ни е от никаква полза. Вярно, джонката за нейния вид е много добре построена. Трябва да опитам да рифовам ветрилата и да ги обърна според вятъра. Ако аз самият застана на кормилото, то може би ще съумея поне да преустановя хода. Така няма да продължим да се носим в морето и ще можем да чакаме, докато на заранта се появи морския бриз и настъпи следващият прилив. С тяхна помощ ще се върнем в Хонконг.

— Добре, така ще направим! И тъй, колко хора трябва да поставя на ваше разположение?

— На разположение? Да не би да се каните да ги изръсите ей тъй из ръкава?

— Да. Нашият приятел Лианг-си ще слезе долу при китайците и ще ни прати толкова, колкото са ви необходими. Той ще ги събужда един по един и също така поотделно ще ни ги праща, та долу никой нищо да не знае за другия. Останалите не бива да се събуждат. Както идват поединично нехранимайковците, така и ще ги надвиваме. След това ще ги заставим да правят каквото поискаме. Останалите ще заковем, за да не могат да излязат.

— Чудесна идея! Метусалем, вие сте великолепен мъжага!

— Ja (да) — изказа съгласието си дебелият, — hij wil het hele schip inpikken (той иска да пипне целия кораб.)

— Да, т’ва искаме! — намеси се Готфрид развеселен. — Гръм и мълния, к’ви физиономии ша изблещят у дома в „Приносителя на записа от Ниневия“, когат’ им разправим как сме отмъкнали цяла джонка барабар с екипажа и сме я отнесли в джобчето на жилетката си!

— Не е ли твърде опасно? — попита китаецът.

— He — отвърна Метусалем.

— Ама аз ли трябва да изпращам хората горе?

— Няма да ви изядат — успокои го капитанът. — Само измислете някакъв благовиден претекст! Има ли някъде наблизо въже?

— Достатъчно, в хранилището пред тази каюта.

— Но вътре може да се влезе само отгоре?

— Да.

— А там стои предният пост, това е неприятно!

— Съвсем не! — каза Метусалем. — Аз веднага ще разменя една дума с човека. Само внимавайте! Готфрид нека дойде с мен и да държи в готовност носната си кърпа, за да му запуши устата.

Двамата напуснаха каютата. Вън видяха въжетата, на които вечерта бяха висели фенерите. Метусалем отряза едно парче, което щеше да ползва за връзване. Той съгледа мъжа, спящ седнал до гротмачтата и прошепна на Готфрид:

— Аз ще го уловя за гърлото. Той ще отвори уста да се разкрещи или да си поеме въздух. Тогава ти ще му тикнеш кърпата колкото може по-навътре.

— Хубаво! Ша го обслужа добре!

Те се промъкнаха безшумно, след което Дегенфелд стисна човека за гърлото. Той понечи да скочи изплашено и да се развика. В същия миг ваксаджията набута кърпата в устата му.

— Тъй! — кимна. — Тоя няма да може да ни изпее няк’ав кадрил. Да го връзвам ли? Само го дръжте здраво!

Изненаданият по толкова неделикатен начин човек удряше наоколо с ръце и крака, което не попречи на Готфрид да го овърже така, че да не е в състояние да помръдне.

— С тоя свършихме — рече Дегенфелд. — Сега към носа!

Една тясна стълба до каютата водеше на покрива й. Те изкачиха тихо стъпалата и видяха горе поста да спи седнал. С него се случи същото като с другаря му. Метусалем беше извадил носната си кърпа, за да му я тикнат в устата, ала Готфрид каза:

— Оставете си я в джоба! Ний самите са нуждаем от кърпите си. Ша му отрежа едно парче от пижамата. То ша свърши същата работа.

Така и стана. След това двамата слязоха да уведомят другарите си, че намерението им се е увенчали с успех.

— Сега ни остават още двама — обади се Търнърстик, — задният пост и кормчията. Аз трябва да присъствам заради кормилото. Желателно е то да се върже здраво.

Най-напред Лианг-си беше пратен в малката камерка за въжета. После Рихард и минхер се отправиха тихо към средния люк, за да надзирават входа към моряшкото помещение, докато другите четирима се промъкнаха към задната част на кораба. И тук една стълба водеше до високия квартердек63. На стъпалата й седеше вахтеният и… спеше. Те се справиха с него лесно и по същия начин, както с другите двама.

Сега оставаше само кормчията, който при всички случаи щеше да е буден. По тази причина не можеха така леко да го обезвредят, а пък от друга страна трябваше да се избегне всякакъв шум, тъй като под него спеше хо-чанг.

— Как ще я подхванем тая работа? — попита Търнърстик. — Ако ние… ах, та нали аз съм облечен като китаец. Той следователно ще ме сметне за някой от неговите хора. Вие внимавайте! Веднага щом го пипна, пристигайте с въжетата.

— Само че го дръжте здраво, че да не вземе да се развика!

— Нямайте грижа! Гърлото, което стисна в ръцете си, гарантирано не издава нито звук.

Докато другите останаха и тайно надничаха над ръба на квартердека, Търнърстик изкачи малкото стъпала и тръгна направо към Токунг. Оня го запита недоволно какво иска. В сумрака той наистина го сметна за някой от вахтените.

— И още питашенг? — отговори капитанът. — Ще ми се да ти прегледамунг гърлото, обеснико. Само почакай, долни, мошенически мерзавецонг!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй
Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй

«Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй» — это очень веселая книга, содержащая цвет зарубежной и отечественной юмористической прозы 19–21 века.Тут есть замечательные произведения, созданные такими «королями смеха» как Аркадий Аверченко, Саша Черный, Влас Дорошевич, Антон Чехов, Илья Ильф, Джером Клапка Джером, О. Генри и др.◦Не менее веселыми и задорными, нежели у классиков, являются включенные в книгу рассказы современных авторов — Михаила Блехмана и Семена Каминского. Также в сборник вошли смешные истории от «серьезных» писателей, к примеру Федора Достоевского и Леонида Андреева, чьи юмористические произведения остались практически неизвестны современному читателю.Тематика книги очень разнообразна: она включает массу комических случаев, приключившихся с деятелями культуры и журналистами, детишками и барышнями, бандитами, военными и бизнесменами, а также с простыми скромными обывателями. Читатель вволю посмеется над потешными инструкциями и советами, обучающими его искусству рекламы, пения и воспитанию подрастающего поколения.

Вацлав Вацлавович Воровский , Всеволод Михайлович Гаршин , Ефим Давидович Зозуля , Михаил Блехман , Михаил Евграфович Салтыков-Щедрин

Проза / Классическая проза / Юмор / Юмористическая проза / Прочий юмор