Синьочервения Метусалем

— На мен ми е необходим само един от тях и той е тук. Сега ще продължавате ли все още да отричате?

Лианг-си влезе, след като предварително бе надникнал предпазливо. Като го съгледа, хо-чанг замлъкна, но му метна яростен поглед.

— Е, говорете, де! С каква цел са топовете долу в сандъците?

— В сандъците имало топове? — гласеше наглият контравъпрос. — Отведете ни долу и аз ще ви докаже, че това е лъжа!

— Нямам подобно желание, тъй като там спят вашите „честни“ моряци. Но в Хонконг ще ви накарат да си признаете.

— Добре, тогава ме пуснете да изляза! Корабът изглежда се е откъснал и е отплавал с отлива в морето. Аз ще го върна обратно, а после вие можете да заведете иск при Хинг-куан64.

— Едва ли ще последвам съвета ви. За да се върне джонката в Хонконг, вие не сте ни необходими. И като стигнем там, наистина ще повдигнем жалба, но не при вашия куан, а при нашия консул. На него ще предадем и кораба.

Нехранимайковците пребледняха.

— Господарю, няма да го направите! — извика хо-чанг.

— Защо не? Защото после бързо-бързо ще увиснете на врата си? О, ние познаваме процесуалното производство на вашата страна! Нямаме никакво желание да чакаме решението на шест съдебни инстанции и да узнаем после, че тутча-юен65 или та-ли-се66 в крайна сметка ви е пуснал да офейкате. Вие сте разбойници и ние ще го докажем. Поискахте да ни убиете и понеже сме чужденци, делото ще се глада от представителите на страните, чиито граждани сме. А тези консули ще се погрижат въжето скоро да легне на шиите ви! Готфрид, капитане, вържете типовете!

Последното разпореждане беше изречено естествено на немски. Хо-чанг и двамата му съучастници не се осмелиха да окажат съпротива пред заплашващите ги револвери на Метусалем и се оставиха да ги вържат и дори да им запушат устата.

Следващият ход беше да се осигури екипажът. Търнърстик каза, че за обслужване на кораба ще са му необходими най-много десет човека. Тъй като сред седмината пленници вече имаше пет моряка, нужни бяха само още петима. Тях Лианг-си трябваше да изпраща горе поотделно под предлог, че Хо-чанг иска тайно да разговаря с тях. Тъй като дотук всичко бе протекло толкова добре, той заяви, че е готов, и слезе през средния люк в трюма. По-нататъшният успех на начинанието зависеше от неговата интелигентност. Надяваха се хитростта му да е по-голяма от неговия кураж. Петимата се скриха зад няколкото коша и празни сандъци, край които хората трябваше да минат. Въжета имаше в достатъчно количество.

Дойде първият. Когато понечи да мине край тях, беше сграбчен от Дегенфелд и Готфрид. От уплаха занемя, а останалото свършиха отправените му закани. Беше вързан с двете ръце за фокмачтата.

Същото постигна и другия. Ланг-си изпълняваше отлично поръчението и изпрати един подир друг пет човека, без да е разбудил останалите. Те биваха залавяни по описания начин и връзвани по мачтите или перилата.

Накрая на палубата се изкачи и самият Ланг-си.

— Свършихте работа си далеч по-добре, отколкото очаквах — похвали го Дегенфелд. — А сега да заковем люка и да изтърколим отгоре няколко от тези тежки кошове. Сетне на никого няма да се удаде да изкърти капака.

Когато прокънтяха ударите от чука, моряците в трюма естествено се събудиха. Изкачиха се по люковата стълба, за да разберат какво означава тая аларма. Установявайки, че люкът е закован, те нададоха див крясък и се опитаха да го разбият, но не им се удаде. Отгоре ги обсипаха с куршуми и скоро викането и думкането заглъхнаха — бяха сплашени. Въпреки това Метусалем нареди на Рихард Щайн да остане на стража при люка.

Сега хората бяха достатъчно, капитанът да може да предприеме маневрата си. Той се изкачи да поеме кормилото и да дава заповедите си оттам. Десетимата китайци трябваше да изпълняват нарежданията, пазени от Дегенфелд, Готфрид, минхер и Лианг-си. Който проявеше неподчинение, щеше да бъде застрелян на място. Това им бе казано. Никой от тях нямаше оръжие, а вървите им бяха разхлабени само колкото бе необходимо. Ето защо те осъзнаха, че трябва да се покоряват и се отказаха от всяка съпротива. Впрочем вероятно и слисването им бе толкова голямо, че изобщо не им хрумваше мисълта да се противят.

Търнърстик бе обяснил на Метусалем да разположи трима моряци при фокмачтата, трима при бизанмачтата и четирима при гротмачтата. Тези сили бяха достатъчни за манипулация с въжетата, вързани за краищата на рейте, сиреч при горните ъгли на ветрилата. Всяко от тези въжета се нарича „брас“. Те служат за хоризонталното движение на платната, с което вятърът среща повече или по-малко тяхната площ. Брасовете откъм страната на вятъра се наричат наветрени брасове, а другите — подветрени. „Пълно брасоване“ означава платната така да са насочени, че да улавят перпендикулярно вятъра. Брасоване по вятъра или отпуснато брасоване означава платната да застанат така, че вятърът да среща само техния ръб.

Като видя, че хората са заели местата си, капитанът изкомандва:

— Хойхо, момчета, внимавайтенг, внимавайтинг, внимавайтонг!