Читаем Синьочервения Метусалем полностью

— Принуден е, ако не иска да изгуби цялото си притежание. Вярно, копнее по родината си, ала досега не е намерил никого, на когото да може да продаде изворите и всичко останало. Намери ли купувач, веднага ще тръгне за Германия.

Готфрид фон Буйон бе видял, че двамата разговарят така задушевно. Любопитството го подтикна да напусне поста си и да приближи.

— Да няма тук ня’ква конференция? — попита. — Бива ли да си позволя и аз да се включа, а?

— Да, старий ми Готфрид — отговори Дегенфелд. — И ще се зарадваш. Представи си, току-що се оказа, че този млад човек е най-големият син на нашия приятел Йе-кин-ли.

— К’во? Как? Къде? На нашия Йе-кин-ли с конгкеоуто, който ма кат’ Неоу-хи-чин-ли-неоу наруга? Сигур тук има ня’ква заблуда.

— Не, вярно е.

— Показа ли си той имунизационния картон?

— Не е нужно. Той напълно издържа легитимационния си екзамен.

— Кой би го помислил! Вий сте китаецът на малкия Йе-кин-ли! И как всъщност са разкри т’ва?

От радост той изговори въпроса си толкова високо, че дебелият също приближи и се осведоми:

— Wat krijst Gottfried toch zo? (Че какво толкова пък се е разкряскал Готфрид?)

— К’во кряскам? — рече онзи. — И още питате, дебелий? Я разгледайте внимателно тоз син на Средното царство! Той е точно тоз, когото ний тук дирим, а именно жив-живеничкият Исаак на Авраам, наричан от нас у дома Йе-кин-ли!

— Derhalve zijn zoon?

— Да, следователно неговият син! К’во ша речете за таз работа?

— Какво ще река? Добре дошъл! Добро утро, мой приятелю! Аз съм минхер ван Ардапеленбош. Аз също исках да ви търся с тях.

Той разтърси ръцете му с такава сила и беше толкова зарадван, сякаш самия него е сполетяло някакво голямо щастие. Като повечето пълни хора той притежаваше много добро сърце и мека душа.

Търнърстик и Рихард също дойдоха да узнаят причината за тази голяма радост. Но Метусалем бързо разкара отново непредпазливата компания, за да не изпускат китайците от очи.

Настъпи утрото; бризът откъм сушата отслабваше все повече и повече, докато накрая съвсем замря. Когато отново се появи, имаше противоположна посока. Задуха от морето към сушата и сега бе време на Търнърстик да разпореди на матросите да се заемат отново с брасовете и корабът да се върне с морския бриз в пристанището. Развързаха пленниците и те бяха принудени да се подчинят на заповедите на капитана — разтълкувани им през нощта, след което бяха наново завързани. Естествено бяха послушни, понеже виждаха насочените към тях оръжия. Малайските моряци, които често се срещат из тези води, се държат съвсем иначе. Те биха оказали съпротива дори срещу пушките и револверите. Китаецът обаче е герой само когато няма никаква опасност за него или поне ако може да разчита с доста голяма сигурност на успеха.

Скоро просветля дотолкова, че можеше да се обгърне целия хоризонт, и тогава всъщност мъжете видяха, че джонката не е единственият кораб по тия места. Зад тях един параход изпускаше гъсти кълба дим от мощните си комини. Дегенфелд се изкачи при капитана, застанал при щурвала, и запита:

— Що за кораб може да е това, мастър?

— Може да ви го каже всяко двегодишно дете. Това е боен кораб.

— Много елегантно построен, както изглежда.

— Какво значи елегантно за този нов сорт русалки! Това е крайцер, построен от стомана. Не бих желал да вляза в конфликт с тоя юначага. Идва право към нас. Необходими са ни още часове, докато влезем в пристанището. Кой знае какво може да се случи междувременно. Май ще е по-добре да се поставим под негова закрила.

— И аз съм на същото мнение. По този начин ще отпаднат всичките ни грижи.

— Ако имаше тук, някъде сандък със сигнални флагове, щях да помоля крайцера да побърза повече. Както изглежда, той бездруго ни е удостоил с вниманието си. Изпърво се държеше от наветрената страна, но когато ни забеляза така се обърна към подветрената, че ако му се прииска, ще ни досегне с лакът. Виждате ли сега валмата дим? Той дава повече пара. Това е сигурен признак, че му се виждаме съмнителни. Сигурно се намираме близо до брега и той смята, че искаме да му се изплъзнем към плитчините. Ето защо не иска да губи време. След десет минути ще е тук.

— Под какъв флаг плава?

— Все още под никакъв, но ще ни го покаже в момента, в който ни поздрави с „добро утро“. Внимавайте!

Броненосецът приближаваше с голяма бързина, не бяха минали и пет минути и от палубата му се накъдри светло облаче, след което прозвуча гърмежът.

— За жалост не можем да му отговорим — рече Търнърстик. — Нямаме никакво оръдие горе — всички са в сандъците. Но аз все пак ще му покажа, че разбираме неговия език. Поемете щурвала и го дръжте както аз досега. А-а, англичанин!

Той посочи бойния кораб, на чийто флагов прът се бе издигнал синият дивизионен флаг на Великобритания. После се спусна по стълбата, отиде до бизанмачтата, свали китайския червено-жълт флаг, който се ветрееше там, завърза краищата му и отново го издигна. Това се нарича „флагът се вее на показ“ и се счита за интернационален бедствен сигнал.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй
Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй

«Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй» — это очень веселая книга, содержащая цвет зарубежной и отечественной юмористической прозы 19–21 века.Тут есть замечательные произведения, созданные такими «королями смеха» как Аркадий Аверченко, Саша Черный, Влас Дорошевич, Антон Чехов, Илья Ильф, Джером Клапка Джером, О. Генри и др.◦Не менее веселыми и задорными, нежели у классиков, являются включенные в книгу рассказы современных авторов — Михаила Блехмана и Семена Каминского. Также в сборник вошли смешные истории от «серьезных» писателей, к примеру Федора Достоевского и Леонида Андреева, чьи юмористические произведения остались практически неизвестны современному читателю.Тематика книги очень разнообразна: она включает массу комических случаев, приключившихся с деятелями культуры и журналистами, детишками и барышнями, бандитами, военными и бизнесменами, а также с простыми скромными обывателями. Читатель вволю посмеется над потешными инструкциями и советами, обучающими его искусству рекламы, пения и воспитанию подрастающего поколения.

Вацлав Вацлавович Воровский , Всеволод Михайлович Гаршин , Ефим Давидович Зозуля , Михаил Блехман , Михаил Евграфович Салтыков-Щедрин

Проза / Классическая проза / Юмор / Юмористическая проза / Прочий юмор