Синьочервения Метусалем

— Долу до каютите има един сандък, съдържащ разни инструменти — намеси се Метусалем. — Също двата свредела, с които пробиха отворите по вратата ни.

Рихард отиде да донесе сандъка. Между многото неща бе и необходимият ключ. Капитанът заповяда на двама от хората си да се спуснат, да обърнат картината и отново да я завинтят. Там наистина беше изобразен един грозен дракон, разтворил широко огненочервена паст, с шрифта под него „Хай-лунг“.

— Това е достатъчно — каза Байдъл. — Други доказателства не са ни необходими. „Хай-лунг“ е толкова прочут с лошата си слава из тези води, че много-много няма да се церемонят с екипажа му. Но как да заловим тези хора? Какво ще кажете, капитане?

— Хм! — изръмжа Търнърстик. — Щекотлив въпрос!

— Действително. Не бих искал да пращам момчетата си на явна смърт. Типовете вероятно имат долу достатъчно оръжия, за да ни посрещнат със сол и пипер, като отворим люка. И барутният погреб е долу. Може да им скимне да предпочетат да хвърлят и себе си, и нас във въздуха, вместо да се предадат!

— За тая работа им липсва кураж!

— Така ли мислите? Според мен е все пак по-добре да прибегнем към някаква хитрост. Но каква? Моят лейтенант наистина е насочил оръдията ни към палубата тук. С един залп той може да я очисти. Но нехранимайковците са долу, а не горе.

— Аз знам едно средство, с което ще заловим обесниците без всякакъв риск — обади се Метусалем. — Ще ги сразим със собствените им оръжия. Имам предвид фамозните Хи-тху-чанг.

— Какво е то?

— Вонящите гърнета.

— Това действително би било отлично средство. Но те къде се намират?

— В носовото помещение — отвърна Дегенфелд, който се бе осведомил от Лианг-си.

— Значи можем да се сдобием. Водете ни! Той даде знак на неколцина от хората си да приближат и слезе с тях долу. Търнърстик и Метусалем ги последваха. Минхер поиска да се присъедини, но за съжаление се оказа, че люкът не е предвиден за неговата телесна обиколка. Той беше принуден да остане горе.

Стигнаха в едно немного голямо помещение, което беше съвсем празно. Навярно бе предназначено да приема заграбените стоки. Една още по-тясна водеше надолу към трюма или баластното помещение. Там беше съвсем тъмно. Бийдъл запали една навосъчена клечка и на нейната светлина видяха няколко редици запушени гърнета, положени в пясъка, изпълняващ ролята на баласт.

— Тук са — каза Търнърстик. — Да отнесем няколко горе!

Клечката угасна. Отново стана тъмно. Но сега те вече знаеха къде са гърнетата и опипом започнаха да ги търсят в пясъка. По време на тази пауза никой не говореше и ясно се чу една стенеща въздишка.

— Има ли някой тук? — запита Бийдъл.

— Нгай иа! — прозвуча отстрани.

— Това е китайски. Какво означава?

— Означава: „О, горко ми!“ — поясни Метусалем. — Да не би някой пират да изтърпява тук наказанието си?

— Киой шин! — разнесе се още веднъж.

— Какво значи това?

— „На помощ!“ — отговори Синьочервеният.

— Може пък да е някой честен човек, попаднал в ръцете на пиратите, нека проучим нещата.

Той заповяда на хората си междувременно да занесат горе известен брой от гърнетата и запали нова клечка. Когато се насочи с Търнърстик и Дегенфелд към страната, от която бяха доловили въздишките, съгледаха ниска дъсчена каса. Бийдъл почука и извика:

— Има ли някой вътре?

— Ху-тзи! (О, уви!) — бе отговорено.

— Шуи-чунг-киан? (Кой е вътре?) — запита Метусалем.

— Нго-мен-ри (двама сме) — чуха да прозвучава.

— Шуи ни-мен? (Кои сте?)

— Нго Тонг-чи, т’а Хо-по-со. (Аз съм Тонг чи, а другият е Хо-по-со.)

Дегенфелд преведе отговора на капитана.

— По дяволите! — изруга онзи. — Възможно ли е? Хо-по-со наричат двамата чиновници, контролиращи всички кораби в пристанището на Кантон. Да не би единият от тях да е попаднал в ръцете на пиратите? Какъв е вторият, не зная. Тонг-чи ми е непознато. Вие знаете ли?

— Да. Тонг-чи и Тонг-пан са високопоставени общински лица, с чиито задължения често съм се занимавал, тъй като те имат да вършат извънредно много работа. Законът им възлага да събират данъците в пари или натура, да инспектират войската, полицията да управляват, пощенските станции да ревизират, да се грижат за подобрение на конските породи, да надзирават държавните земи, да поддържат в изправност дигите и каналите, да внимават за все още непокорните планинци и накрая да следят най-вече за чужденците по границата и във вътрешността на империята и поддържат паспортните дела в порядък!

— Проклятие! Такъв един беден дявол сигурно се разкъсва на парчета!

— Да, службата на един Тонг-чи е трудна и важна. Къде е ключалката на тоя сандък?

Не се виждаше нищо, тъй като клечката отново бе угаснала.

— Да оставим това засега! — каза Бийдъл. — Имаме да вършим по-належащи неща. Двамата типове ще могат да останат още четвърт час вътре, били те, които си щат. Ние трябва преди всичко да си подсигурим екипажа.