Синьочервения Метусалем

Те погледнаха към него, ала не го разбраха. Виждайки отправените към него лица, той продължи:

— Всички моряци на десния бординг! Хванете подветрените брасовенг! Прибирайте стегнато! Здраво теглетенг, теглетинг, теглетунг!

Те стояха и не знаеха какво трябва да правят.

— Всички дяволинг, не можете ли да чуетинг! Не можете ли да разбиратунг китайски! Освободете наветрените брасовенг и събирайте здраво подветрените! Събирайтенг, събирайтинг, събирайтунг!

Сега Дегенфелд и Лианг-си взеха нещата в свои ръце, като преведоха полугласно думите на великия китайски филолог. Заповедите бяха изпълнени, и то така задоволително, че Търнърстик се провикна към щурвала:

— Е, мастър Метусалем, какво ще кажете за моя китайски? Кадърен тип е тоя Фрак Търнърстик, а? Може да командва на всички диалекти!

— Да, това е изумително! — отговори Дегенфелд.

— Ако не сте го очаквал, вече го знаете. А аз най-сетне намерих хора с правилен горнокитайски в главите. Я внимавайте само!

И с гръмотевичен глас продължи да нарежда:

— Сега съвсем по вятъра брасоветенг, изцяло, изцяло, напълнинг, напълнанг, напълнунг! Установете ги здраво, установявайте здравунг, установявайте здравинг… здравинг… здраванг!

Тъй като заповедта бе отново преведена на хората, което Търнърстик или не чу, или не искаше да чуе, тя бе изпълнена.

— Много добре, отлично! — извика той. — Обръщай вече щирборда67, стара джонке! Продължавайте така, момчета, момчетинг, момчетенг, момчетунг!

Така протекоха нещата и при следващите команди. В крайна сметка той наистина съумя да преустанови хода на плавателния съд, фиксира здраво щурвала, слезе и нареди да вържат отново моряците. После тупна Дегенфелд по рамото и каза с тон на доволство:

— Да, окончанията, моите окончания, драги ми Метусалем. Де да бяхте пожелал и вие да се сприятелите с тях!

— Ще се постарая! Но какво става? Джонката да не би да прави завой?

— Само така изглежда, само така изглежда! Сага тя е обърната на дрейф, стабилно установена. Сега ще чакаме прилива и утринния бриз, който, както е известно, духа към сушата. След това ще потеглим обратно за Хонконг.

— Много ли сме се отдалечили?

— Не зная точно. Нямам инструменти, а и не мога да се осланям на картите на тоя Хо-чанг. Проспах също и нашето „отплаване в морето“. Но предполагам, че се намираме пред Мърз Бей. Трябва да дочакаме утрото…

Дръзкият замисъл бе успял. Шест души, включително Лианг-си, бяха завладели пиратска джонка с десет пъти по-многоброен екипаж от тях. Радостта от това подейства по-добре от всякакво лекарство. Пътниците вече не усещаха главоболие — чувстваха се така добре, сякаш не бе имало нито сам-ху, нито опиум.

Глава 9 Краят на разбойническата джонка

Дегенфелд крачеше напред-назад по палубата. Той мина край Лианг-си, спря при него и каза:

— Когато дойдохте преди малко в каютата ни, нямаше време за по-обстойна информация. Но сега бих желал да ви запитам как се запознахте с нашия сънародник Щайн. Откога сте при него?

— По мои пресмятания точно от четири години.

— Провинция Ху-нан ли е родният ви край?

— Не, родом съм от съседната провинция Квай-чоу.

— А-а, това за мен е крайно интересно!

— Вярвам, понеже Квай-чоу е най-интересната провинция в цялата империя.

— Защо?

— Защото там живеят Зенг и Миао-тзе.

— Тава е вярно. Считат ги за остатъци от първичното население на Китай и те повече от три хилядолетия са останали настрани и чужди на специфичния китайски народностен елемент. Но не това имах предвид. Тази провинция ме интересува, тъй като възнамерявам да отида нататък.

— Искате да отидете в Квай-чоу? Хер, това е опасно!

— Възможно е, но аз съм длъжен да отида, понеже съм дал честната си дума. Познато ли ви е там?

— Не особено, тъй като от осем години отбягвам родния си край. Вие сте дал честната си дума?

— Да, моята конг-кеоу.

— Даже конг-кеоу? Къде стана това? Тук в Китай?

— Не, в Германия, моята родина.

— Възможно ли е? Били са запалени и тсан-хианг?

— Благовонни пръчици, да.

— Хер, в такъв случай трябва някой истински китаец да е приел вашата Конг-кеоу!

— Действително. Той е търговец и основа магазин за всевъзможни китайски артикули в града, в който живея. Бил е принуден да напусне Китай като беглец.

— Има ли семейство?

— Да, за съжаление е трябвало да го изостави.

— Тогава горко им, защото сигурно са платили заради него! И аз опознах съвсем същото нещастие. Баща ми беше заставен да бяга.

— Странно! Кога беше това?

— Преди осем години. По онова време аз бях на шестнайсет.

— Какво беше извършил?