Синьочервения Метусалем

— Много голямо. В Китай населението се дали на три класи. Първата се нарича Лианг — почтената, втората е Тзиен — презряната, а третата група хора — безотечественици. На това разграничаване се държи строго. Към почтената класа принадлежат: Тсу — благородниците, Нунг — земеделците, Тзанг — търговците, и накрая Кунг — занаятчиите. Към презряната класа спадат: слугите, артистите, певците, танцьорите, музикантите, затворниците, миячите на трупове и палачите. Класата на безотечествениците обхваща всички, които нямат постоянно местожителство, скитат се от една провинция в друга и следователно живеят най-често по ханищата. Като майстор-златар Винг-кан принадлежи към почтената класа. Неговият съсед обаче твърди, че дедите му принадлежали към презряната, и че дори неколцина от тях били екзекутирани. Това е извънредно обидна подигравка, направо поругаване на покойниците. Все пак имам желание да вярвам, че оскърбителят е казал истината.

В този момент се завърна Лианг-си и доложи:

— Трябва да потърся още веднъж агента, тъй като е отпътувал и ще се прибере едва утре. Мандаринът също е заминал, но скоро ще се върне. Управителят ми съобщи, че стаите ни са приготвени, и самият дойде с мен, за да ви вземе с носилки. Ще се появи всеки момент.

Едва го бе изрекъл и споменатият влезе — един закръгленичък, изискано облечен китаец, поклони се дълбоко и от името на своя господар покани с най-учтиви изрази шестимата да заемат местата си в паланкините, които чакали отвън. Дегенфелд плати бирата, която беше още по-скъпа отколкото в Хонконг, и последва със спътниците си майордома.

Отвън стояха седем носилки, снабдени с великолепни завеси. Край тях се намираха четирима бегачи, въоръжени със сопи, за да проправят път през тълпата. Майордомът съпроводи гостите до паланкините и спусна завесите, та да не бъдат обезпокоявани фрапантно облечените пасажери от натрапчивостта на публиката. Последната носилка бе следвана от още двама слуги, които носеха пушките, тъй като дължината им не позволяваше да се поберат вътре.

Преди да се качи, Фрик Търнърстик надникна да не би дъното да е спуснато — след приключението си беше станал подозрителен.

Когато се качи и управителят, носачите бързо се понесоха. Метусалем издърпа леко завесите, за да може да гледа навън, без самият да бъде видян.

Такава тъпканица още не беше виждал. Улиците бяха толкова тесни, че носилката заемаше половината ширина на пътя. Те приличаха на малките забутани и странични улички на старинните немски градчета. Къщите често имаха партер, но никога повече от един етаж, и всички притежаваха дюкяни, които стояха отворени, така че можеха да се видят стоките и продавачите. Покривите имаха най-необичайни форми и бяха украсени с причудливи спираловидни орнаменти. На всеки дом висеше перпендикулярно дълга, тясна фирмена табела, от двете страни на която бе написано с китайски шрифт името на притежателя на магазина и асортимента на предлаганите стоки. Ако човек иска да добие представа за движението по тези улички, нека си представи гъстите, плътни маси на публиката, напиращи през изходите в края на театрална постановка. И все пак това сравнение е непълно, като се има предвид, че тук в уличките не всички се движат в едно и също направление, а в две насрещни, блъскащи се един в друг потока.

Сериозни мандарини на коне със свита от слуги се тълпяха с кулита, носещи тежки товари, които надали са по силите на някой турски хамалин, натоварени магарета и катъри, глашатаи, занаятчии, спекуланти, амбулантни търговци, просяци, войници и момчета, които със своите сериозни физиономии и люшкащи се насам-натам плитчици върху голите черепи предлагаха своеобразна гледка. Всичкото това бутане, блъскане и напиране създаваше един невъобразим хаос, който изглеждаше непоправим. От него се носеха крясъци, мучене, викове, ревове, вой, смях. Към тях се добавяха чукането на ковачите, тракането на продавачите, дрънкането на гостилничарите, разсичането и трошенето на месарите и стотици други шумове, които съвместно се превръщаха в едно неопределено ехтене. Застъпваха се всички съсловия и занаяти; мяркаха се дори жени, макар и съвсем рядко. Те принадлежаха към низшите съслойки и нозете им не бяха обезобразени. Но съгледаше ли понякога човек някое женско същество с осакатени, извити навътре стъпала, и подпиращо се на здрава тояга да куцука мъчително през навалицата, то това със сигурност ще е някое обедняло и сега двойно по-окаяно и злочесто създание, което сега неволята принуждава да върви.