Читаем Синьочервения Метусалем полностью

От двете страни се откриваха магазините и дюкянчетата на търговците на коприна, обущарите, продавачите на платове, шапкарите, производителите на лакови изделия, търговците на порцелан, бербери, сарафи, Сладкари, тенекеджии, месари, продавачи на плодове, зарзаватчии и какви ли не още. Най-често бяха като на турски пазар — еднородните дюкяни събрани на една улица. Уличките завършваха със засводени, подобни на триумфална арка порти, които вечер се заключваха, за да се облекчи надзора. И същевременно навсякъде цареше един сумрак, понеже уличките бяха тесни и често покрити за предпазване от слънце и дъжд с тръстикови рогозки.

Така минаха по „Драконовата“ улица, „Златарската“, „Бижутерската“, „Копринената“, „Аптекарската“, „Сарафската“, „Тигровата“ и „Сребърната“ до „Улицата на цветята“, а по-късно край Пагодата на петстотинте духа. В Европа подобно нещо е почти невъзможно — да си пробиваш път през тълпата, но китаецът съумява да се справи, той другояче не е свикнал.

Отвратителна гледка предлагаха просяците, каквито тук има в изобилие. Те стоят, облягат се, клечат, клатушкат се, тътрят се и се кандилкат навсякъде наоколо. Обременени с всички възможни и невъзможни страдания и недъзи, те си мажат преднамерено лицата със смърдящи нечистотии или кръв и имитират жестокостта на природата до такава степен и по такъв начин, че човек е принуден да се отвърне с погнуса. И все пак полицаите ги търпят. Просешката сбирщина се е оформила в Китай като социална сила, за чието влияние европеецът и понятие си няма.

Накрая носачите спряха на една малко по-широка улица, пред голяма, подобна на палат сграда. Пълната липса на дюкяни и фирмени табели по широкия й фронт предполагаше, че тя или служи за служебни цели, или принадлежи на някое богато, частно лице.

Съседните къщи бяха по-малки и по-тесни. Техните висящи, пъстро изрисувани и изписани със злато и сребро табели показваха, че са обитавани от търговци.

Когато Метусалем хвърли един поглед на слизане към разположената отдясно съседна къща, от широката дъска му проблеснаха два йероглифа, които незабавно приковаха вниманието му. Бяха знаците Ху-тсин, значи името на онзи, в чиято градина щеше да бъде заровен откраднатият бог. Но в големия град можеше да има много хора с това име. Ето защо студентът запита управителя:

— Кой живее тук в съседство?

— Ху-тсин, бижутерът — гласеше отговорът.

— А кой е съседът му?

— Винг-кан, също бижутер. Намираме се на „Улицата на скъпоценните камъни“.

Значи не можеше да има никакво съмнение: въпросните двама ювелири бяха съседи на Тонг-чи — една случайност, по-благоприятна от която не би могло да има.

От широката порта на къщата излязоха няколко слуги, които отведоха гостите до една голяма стая, над чиято врата бе изписано „Зала за събрания“. Беше обзаведена по китайски, с красиви бамбукови мебели и голям светилник. Имаше дори едно дълго огледало, достигащо от пода до потона.

Управителят направи още веднъж поклоните си, за да ги поздрави от името на стопанина с „добре дошли“, извини последния за отсъствието му и заповяда да им бъде поднесен чай. Той бе сервиран от златен поднос и изпит от микроскопични порцеланови чашчици. Приготовлението беше точно като онова на кафето при ориенталците: чаят се слага в чашата и се залива с вряла вода. След като покисне минута-две, той има аромат и вкус, непознати на европееца от импортните сортове.

След това майордомът помоли гостите да го последват. Той ги преведе през няколко покои до голяма баня, в която имаше осем вани от различни материали. Две от тях бяха от мрамор и отделени от останалите с преградна стена. Майордомът поясни, че тези два басейна са предназначени за господаря и повелителката на дома, но сега могат да ги ползват двамата най-знатни гости.

— Най-знатните? — обади се Готфрид, когато му бе преведено това обяснение. — Т’ва е Метусалем и сетне самият аз.

— Вие? — удиви се Търнърстик. — Един ваксаджия да е по-знатен от нас останалите?

— Да, защот’ ваксаджията дава от своя блясък малко на ботушите на своя господар. Нали, минхер?

— Не. Ваксаджията си остава ваксаджия!

— К’во? Каните са да ма прогоните от стипендията? Не очаквах таквоз нещо от вас. За вас аз всякогаж съм бил приятелски разположеният Готфрид; сега ва предупреждавам, че при тез думи са отказвам от прежната си благосклонност и питам само, кой тогаз ша е вторият знатен сред нас?

— В това изобщо няма никакво съмнение — каза Метусалем. — Търнърстик е генерал-майор. Той следователно по ранг стои над всички нас и трябва да има най-изисканата вана.

— Правилно! Бях го забравил. Аз отстъпвам значи. Де да бях издокаран кат’ фелдмаршал, тогаз ваната щеше да принадлежи на мен! И тъй, уговорено; хайде да се поплацикаме малко!

Китаецът, както е известно, не се слави с особена чистоплътност. По-висшите кръгове обаче имат по-добра репутация. Въпреки това собственикът на една къща, притежаваща такава баня, трябваше да е не само богат, но и човек, който изобщо държи на удобствата в живота. Вярно, Тонг-чи не правеше такова впечатление, когато бе спасен от сандъка.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй
Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй

«Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй» — это очень веселая книга, содержащая цвет зарубежной и отечественной юмористической прозы 19–21 века.Тут есть замечательные произведения, созданные такими «королями смеха» как Аркадий Аверченко, Саша Черный, Влас Дорошевич, Антон Чехов, Илья Ильф, Джером Клапка Джером, О. Генри и др.◦Не менее веселыми и задорными, нежели у классиков, являются включенные в книгу рассказы современных авторов — Михаила Блехмана и Семена Каминского. Также в сборник вошли смешные истории от «серьезных» писателей, к примеру Федора Достоевского и Леонида Андреева, чьи юмористические произведения остались практически неизвестны современному читателю.Тематика книги очень разнообразна: она включает массу комических случаев, приключившихся с деятелями культуры и журналистами, детишками и барышнями, бандитами, военными и бизнесменами, а также с простыми скромными обывателями. Читатель вволю посмеется над потешными инструкциями и советами, обучающими его искусству рекламы, пения и воспитанию подрастающего поколения.

Вацлав Вацлавович Воровский , Всеволод Михайлович Гаршин , Ефим Давидович Зозуля , Михаил Блехман , Михаил Евграфович Салтыков-Щедрин

Проза / Классическая проза / Юмор / Юмористическая проза / Прочий юмор