Синьочервения Метусалем

— Действително. Няма служител, колкото и високопоставен и могъщ да е, който да се осмели да оскърби един т’ой, защото този лесно би могъл да му отмъсти. Ще свика всички поданици на просешкото си кралство, наброяващи много хиляди, и ще залее с тях провинцията. В Пекинг ще разберат кой е виновен и вицекралят ще бъде веднага свален, защото е предизвикал нещастие в провинцията си и е доказал по този начин, че е некадърен управител. Да, един просешки крал е изключително могъща личност. Разумно ли е при това положение да ме оскърбяват, защото съм бил зет на един такъв?

— Постъпката е много непредпазлива.

— Да, аз мога да си отмъстя на Винг-кан. Той го знае много добре и ето защо иска да ме изпревари, като погуби и мен, и семейството ми. Защото у нас жената и децата на престъпника споделят наказанието му.

— Това вече го разбрах. За мен беше непонятно, че някой ще се осмели на такова тежко престъпление, като кражбата на бог, заради една обикновена обида. Сега виждам по-ясно. Винг-кан се страхува от вашето отмъщение и още повече от онова на тъста ви, който е т’ой. Ето защо иска да ви обезвреди.

— А заедно с мен и т’ой, когото наказанието за моето престъпление също ще сполети, като баща на съпругата ми. Дори един крал на просяците — колкото и голямо да е могъществото му — не бива да извършва престъпление. Стори ли го, той попада под ударите на закона като всеки друг и не може да очаква никаква милост или помощ, защото всичките му поданици ще се отрекат от него. Такъв е кроежът на моя съсед, ако нещата действително стоят така, както казвате.

— Точно така са. И за да ви го докажа, нека ви разправя как узнах за този комплот.

Той му съобщи всичко. Ювелирът се видя в едно извънредно опасно положение. Закрачи напред-назад из стаята, ръкомахаше, дърпаше плитката си.

— Какво да правя, какво да правя? — запита.

— Вие най-добре би трябвало да знаете!

— Дали да не изтичам до синг-куан82 и да направя оплакване?

— Не, деянието не е извършено, така че нищо не бихте могъл да докажете против съседа си.

— Значи смятате, че трябва спокойно да дочакам, додето той зарови бога в градината ми?

— Да.

— Това е опасно, крайно опасно. Вие не познавате законите на нашата страна. Горко на онзи, на чиято земя или дори само в нейна близост е извършено престъпление! Той ще бъде неумолимо наказан. Ако някой се самоубие например пред моята врата, то виновният ще съм аз и мен ще накажат. Ако съседът ми зарови статуята на бога при мен, нека аз хиляди пъти си доказвам, че той самият я е откраднал и закопал в градината ми — щом са я намерили при мен, аз ще понеса наказанието.

— Лошо наистина. Нещата значи стоят по следния начин: предотвратите ли сега застрашаващото ви деяние, няма да можете да докажете нищо срещу съседа, а той ще измисли друг начин на отмъщение, на което няма да съумеете да попречите. Оставите ли обаче събитията да се развият, отивате към гибел.

— Да, така е и аз не виждам средство, което да отклони удара от мен и семейството ми. Не можете ли да охарактеризирате по-подробно крадеца, с когото Винг-кан възнамерява да извърши престъпление?

— Не.

— Направя ли сега донесение, ще го търсят наистина, но няма да го намерят. Кражбата следователно все пак ще се извърши.

— Да, но полицията би могла да разположи постове в градината ви, които веднага да пипнат негодника щом дойде.

— Не, не — отхвърли бижутерът. — Той ще каже, че действа по моя заръка и тогава пак съм изгубен.

— В такъв случай трябва незабавно да се уведомят свещениците да си пазят божествата. Та нали знаем часа, в който ще бъде извършена кражбата.

— Известно ли ви е в кой храм се намира богът, на когото са турили око?

— Не.

— О, уви! А знаете ли колко храма притежаваме тук в Куанг-чеу-фу?

— Да, сто и двадесет.

— Това са само големите, прочутите. Има много, много повече. Преди уведомлението, за което говорите, да стигне до всички тези места, кражбата ще бъде извършена. И това също не помага.

Той зашари отново напред-назад, дърпайки плитката си. Метусалем се размърда на стола, сбърчи чело, дръпна порядъчно няколко пъти от лулата и после каза:

— Така заплетено и объркано действително не си представях нещата. Не помислих, че онзи, в чиято близост или имот се извърши престъпление, ще стане по този начин съпричастник. Не бива да допуснем деянието, защото иначе при всички случаи ще споделите наказанието. Но не можем също така и да го предотвратим.

— Истина е, истина! Посъветвайте ме, помогнете! Ще ви бъда много, много благодарен!

— Хм! Какъв ли съвет би могъл да даде човек! В крайна сметка и аз самият ще се озова в опасност, ако се разбере, че съм подслушвал тези негодници. Извинете за момент. Искам да се допитам до моя спътник.

— Не ви ли е слуга?

— Слуга и приятел.

— Но той нали чу всичко. Защо не говори?

— Не разбира напълно езика на тази страна. Той е умна глава, голям хитрец. Справедливостта и закона тук не могат да помогнат. Единствено хитростта би съумяла да доведе спасението.

— Тогава го питайте, бързо, бързо!

Метусалем обясни на своя Готфрид как стоят нещата. Онзи го изслуша внимателно и каза: