Синьочервения Метусалем

— Да-а, когат’ така наречените умници не знаят вече к’ви да ги мъдрят, тогаз са обръщат към така наречените глупаци. Колата е затънала достатъчно дълбоко в калта. Никой човек и никой Метусалем не мож’ я измъкне. И трябва да са впрегне старият Готфрид, та да я извлече на сухо! Я ми подайте, моля, мундщука!

Той посегна към края на лулата.

— За какво?

— За да стимулирам и освежа моето духовенство! Едно добро спъване подсилва разсъдъка и природната интелигентност. Т’ва наистина е против субординацията, ама в тоз случай ’се пак ша ми позволите.

— Е, на пуши!

Готфрид направи няколко крепки дръпвания, промърмори си нещо замислено, опъна още няколко пъти, изкашля се, смукна още веднъж, но яката, издуха дима на солидна струя, върна мундщука на Метусалем и каза:

— Добре си го бива!

— Е-е, нататък!

— А и помага!

— Значи ти хрумна някаква идея?

— Най-простата в целия свят.

— Карай без заобикалки!

— Добре де, само търпение! Аз си представям нещата по следния начин: к’вото ти на мен, таквоз и аз на теб!

— Как тъй?

— Той иска да му закопае у нас, сега ний ша му закопаем него.

— Идиотщини! Иди, че го разбери! Я си говори немски, съобразно граматиката!

— Щом аз ша съм оня, дет’ ша вади кестените от огъня, то граматиката трябва да са нагоди по мен, а не аз по нея. Имам предвид: той иска да му закопае в нашата градина, хубаво, тогаз ний ша му закопаем в неговата, именно чичо Идол.

Лицето на Метусалем прие израз на радостно изумление и той възкликна:

— По дяволите! Готфрид, прав си, прав си действително!

— Нали? Готфрид всякогаж е прав! По тоз начин нашият приятел няма да попадне в никаква опасност. Верният съсед прави донесение, полицията идва и рови тук, ама не намира нищо. Докат’ тя си пъха дългия нос, правим ний донесение.

— Грандиозно! Това е единственият правилен изход!

Той преведе готфридовия план на китаеца. Онзи се хвана несигурно пак за плитката.

— Това е също така опасно! — издума.

— Но единственото, което можете да сторите. Винг-кан навярно също има градина?

— Да. Тя е точно колкото моята голяма, само един зид ги разделя.

— Това ви улеснява. Изчаквате да заровят статуята при вас, измъквате я после бързо и я заравяте у съседа.

— А ако ме спипат на местопрестъплението?

— Тъкмо това не бива да позволявате да се случи. Трябва да действате предпазливо. Винг-кан не подозира, че нещата са ви известни. Значи още по-малко ще подозира, че ще му прехвърлите бога.

— Но за тая работа аз самичък съм твърде слаб.

— Ние естествено ще ви помогнем, и то с най-голямо удоволствие.

— Колко благодарен ще ви бъда! Но в такъв случай ще трябва още отсега да останете при мен. По-късно няма да можете да дойдете.

— О, напротив. Улицата може все така да си бъде затворена. Та ние живеем в съседство, у Тонг-чи.

Сега ювелирът направи съвсем нова физиономия. От чиста изненада и страх той дори не ги бе посрещнал с предписаната учтивост.

— При Тонг-чи? — запита. — Да не би вие да сте чужденците, които са го спасили?

— Хм-м! Какво знаете за тая работа?

— Той е много високопоставен и богат мандарин, а аз съм само един търговец. Моята съпруга е даже дъщеря на просешки крал. При все това жената на Тонг-чи от време на време се качва на перваза откъм градината си, за да си поговори с моята. Оттам знам, че неотдавна Тонг-чи отсъства по-дълго, отколкото бил казал. Жена му беше много угрижена. Опасяваше се да не му се е случило някакво нещастие. Тези дни тя се доверила на моята съпруга, че мъжът й си е отново тук. Намирал се в голяма опасност, от която обаче го избавили пет или шест непознати мъже, които не били от Китай. Казала още, че тези чужденци са поканени и ще дойдат на гости у Тонг-чи.

— Повече нищо ли не знаете?

— Нищо.

— Също и от какво естество е била опасността, в която се е намирал мандаринът?

— Не.

— В такъв случай си мълчете, иначе лесно бихте могъл да превърнете Тонг-чи в свой неприятел.

— Ще мълча. Но навярно мога да узная дали вие сте тези непознати господа?

— Да, ние сме.

Той се поклони доземи и каза:

— Тогава аз съм съвсем недостоен за високата чест, която ми оказвате. Чуждоземните господа, които този мандарин е поканил при себе си, трябва да заемат в своята страна най-високи постове. Аз съм твърде незначителен, за да имам правото да ви гледам в лицето. А ето че вие идвате да ме уведомите за заплашващата ме опасност! Вземете парите ми, живота ми, всичко, което ми принадлежи, е ваше притежание!

— Радваме, че имате толкова благодарно сърце. Сметнах, че сте честен човек, и с желание дойдох да ви спася. Ние ще ви помогнем да заровите бога в градината на Винг-кан. Имате ли необходимите инструменти?

— Да.

— Казахте, че двете жени понякога си говорят. Значи да предполагам, че вашата градина граничи с тази на мандарина?

— Да, само че неговата е къде-къде по-голяма и по-разкошна от моята.

— В такъв случай нещата за нас много се опростяват. Имайте сега добрината да ни покажете градината си, но така че никой да не ни забележи!

— Необходимо е само да отидем съвсем наблизо. Можем да погледнем през прозореца.