Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Обещах да внимавам и му заразправях какви ли не неща, които уж бях преживял с девиците от сирийските и вавилонските храмове, докато ме взе за съвсем смахнат и отегчен ме потупа по рамото, след което пое обратно към града. Струва ми се обаче, че все пак предупреди стражите да ме следят и вероятно подкани критяните да ме забавляват, защото малко след тръгването му при мен се изсипаха куп жени, които ме кичеха с венци, поглеждаха ме в очите и притискаха разголените си гърди в ръцете ми. Отведоха ме сред лавровите храсти да ядем и пием заедно. Не се свеняха пред мен и така аз опознах нравите и лекомислието им, пих много вино и се престорих на пиян. След като не получиха удовлетворение от мен, те ми се наситиха, започнаха да ме блъскат и да ме наричат свиня и дивак. Каптах дойде, хвана ме под мишниците и ме повлече настрани, като ругаеше пиянството ми и им предлагаше да ги позабавлява вместо мен. Те го оглеждаха, кикотейки се, а младежите му се присмиваха, сочеха с пръст дебелия му корем и плешивото му теме. Но той беше чужденец, а чуждото примамва жените по всички земи, така че, след като се смяха до насита, те го приеха в компанията си, наляха му вино, пъхаха плодове в устата му, притискайки бедрата си о него, наричаха го свой козел и с погнуса го подушваха, докато миризмата му почна да ги привлича.

Оставих Каптах при тях и се махнах, защото не можех да мисля за нищо друго освен за Милея и отчаянието ме гризеше отвътре като гладен плъх. Докато стражите спяха дневния си сън, наминах край медната порта и открих вратичката до нея, но отварянето и без ключ беше невъзможно. Притиснах все пак устни към метала и прошепнах името на Минея, не смеейки да го изрека гласно. Щом стражите се събудиха, отидох при тях с делва вино, налях им да пият и поговорих с тях. Те много се учудиха на отношението ми, защото в Крит знатните не разговарят с нископоставените, а си живеят живота, сякаш низши и бедни не съществуват. Знаеха обаче, че съм чужденец, и заради поведението ми ме сметнаха за глупак, пиеха от виното ми и ме подиграваха на родния си език.

Жрецът на храма им завидя, та дойде от дома си и също пи от виното ми. Беше старец, прекарал целия си живот в храма, вардейки медните порти, ала когато го запитах дали е влизал в божия дом, той настръхна от ужас и каза, че в него не можел да влезе никой освен обречените на бога и Минотавър. Всеки друг, влязъл в божия дом, загивал от страшна смърт. В потвърждение на това той разказа, че някога, преди много време, когато силата и славата на Крит още не били толкоз големи, морски разбойници спрели на брега близо до храма и пленили стражата, надявайки се в божия дом да намерят съкровища. Но групата разбойници, която влязла вътре, никога не се завърнала. Не се завърнали и ония, дето тръгнали да ги търсят, а стражите дочули от дълбоките проходи на божия дом страшни викове за помощ. Тогава останалите разбойници се уплашили, освободили стражите, без да посмеят да ги погубят, и избягали на кораба си. Оттогава никой не се бил опитвал да проникне в божия дом. Затуй според него било излишно да се варди — и бездруго никой нямало да се осмели да влезе там. Той ме отведе в дома си, показа ми ключа от вратичката и каза, че Минотавър го вземал на влизане в божия дом, за да можел да излезе незабелязано през вратичката, когато голямата порта бъде затворена след обречения.

От него купих някакви талисмани и малки фигурки на бикове, които издялваше от камък в дома си, за да си убива времето. Остана много доволен и ние се сприятелихме. Но когато говореше за божия дом, той снишаваше глас и виждах, че го охраняваше с много голяма боязън. Призна ми също, че не би се осмелил да живее в храма, ако медните порти били отворени, ала не можа да ми обясни защо не би го сторил.

Не исках да се заседявам твърде дълго при него, за да не събудя подозрение. Затова се върнах при останалите на моравата, пих вино, веселих се и се смях с тях, преструвайки се на очарован от жените. Каптах здравата се беше насмукал и им разказваше разни измислици за страните, които бяхме пребродили, така че те се смееха, ръкопляскаха и викаха възторжено като деца. Разказа им също за деня си като вавилонски цар, за присъдите, които беше раздавал от царския престол, и за големия си успех в царския харем, но всичко това те сметнаха за невероятна лъжа, смяха се още по-неудържимо и казаха:

— В жилите му положително тече критска кръв!

Така си течеше денят, докато забавленията, безгрижието и свободните им нрави ми додеяха и реших, че по-досаден живот не бих могъл да си представя, защото прищевки, които не почиват на някакви закони, дотягат далеч повече от живот, който преследва някаква цел. Нощта прекараха както предишната и тягостният ми сън дълго бе смущаван. Жените пищяха и се криеха в горичките от младежите, които ги гонеха в тъмното и се мъчеха да ги разсъблекат. На заранта бяха уморени и раздразнителни, защото не можеха да се изкъпят. През деня повечето се върнаха в града и само най-младите и най-разгорещените останаха край медните порти.