Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Точно това исках да кажа — отвърна Каптах чистосърдечно. — Пред стаята ти се навъртаха други подслушвачи, които нямаха работа при теб, а бяха проследили момичето. Прогоних ги, размахвайки тоягата ти, и седнах пред вратата да пазя спокойствието ти, защото предположих, че няма да се зарадваш, ако ти попречат на разговора. И седейки тука, не можех да не чуя какво приказвахте, а приказките ви бяха хубави, макар и детински, та ме накараха да заплача.

След това обяснение беше излишно да се сърдя на простодушието му и рекох:

— Щом си подслушвал, вече знаеш какво ми трябва. Побързай да ми намериш някакво гърне.

Той обаче почна да увърта:

— Какво да бъде, господарю, глинено или каменно, оцветено или неоцветено, високо или ниско, широко или тясно?

Тупнах го леко с тоягата си, защото сърцето ми преливаше от доброта към всички хора, и извиках:

— Добре разбираш какво ти казвам и знаеш, че всяко гърне ще ми свърши работа. Стига си го усуквал, ами донеси първото, което ти попадне.

— Тръгвам, тръгвам — каза той, — ей сега ще изтичам, но те попитах, за да ти дам време да размислиш върху намерението си, понеже строшаването на гърне с една жена е важна стъпка в живота на мъжа и не бива да се прави прибързано и недообмислено. Разбира се, че ще намеря гърне, щом настояваш и не мога да ти попреча.

Той донесе някакво старо гърне за зехтин, миришещо на риба, и заедно с Минея го строшихме, а Каптах беше свидетел, когато станахме мъж и жена. Той сложи, главата си под крака на Минея и каза:

— Отсега нататък ти си моя стопанка и ще ми нареждаш наравно, а може би и повече от моя господар, но се надявам, че няма да заливаш краката ми с вряла вода, когато се ядосаш, и ще носиш меки пантофи без токове. Другите не ги обичам, защото оставят белези и цицини по главата ми. Всеки случай смятам да ти служа вярно като на господаря си, понеже по някаква непонятна причина сърцето ми се привърза към теб, макар че си мършава и имаш малки гърди и изобщо не разбирам какво толкова намира господарят в теб. Надявам се все пак тази работа да се оправи, щом добиеш първото си чедо. Смятам също да крада от теб така добросъвестно, както от господаря, сиреч ще се съобразявам с твоята облага, а не с моята.

След тези думи Каптах така се развълнува, че отново заплака и известно време хлипаше с глас. Минея го галеше по гърба и по дебелите бузи и го утешаваше, докато се успокои, подир което го накарах да събере парчетата от гърнето и да напусне стаята.

През нощта спахме с Минея както преди — тя лежеше в прегръдките ми, дъхът й докосваше шията ми и косите й ме галеха по лицето. Не я обладах, защото онова, което едва ли щеше да й достави някакво удоволствие, нямаше да бъде удоволствие и за мен. При все това смятам, че така радостта ми беше по-дълбока и по-голяма, отколкото ако я бях притежавал. Не го твърдя със сигурност, тъй като не знам каква щеше да бъде радостта ми, ако се бях любил с нея. Знам само едно: през оная нощ исках да бъда добър към всички хора и в сърцето ми нямаше ни един зъл помисъл. Всеки мъж беше мой брат, всяка жена — моя майка, всяка девица — моя сестра както в Черната земя, така и във всички Червени земи под това небе, огряно от луната.

4

На другия ден Минея отново танцува пред биковете. Сърцето ми тръпнеше от страх, ала не й се случи нищо лошо. Обаче един младеж се подхлъзна от челото на бика, падна на земята и бикът разпори, тялото му с рогата си и го стъпка, при което зрителите около арената наскачаха и зареваха от страх и въодушевление. Когато прогониха бика и отнесоха тялото на танцьора в обора, жените се втурнаха да го видят, опипваха окървавените му крайници и задъхано мълвяха:

— Каква гледка!

— Отдавна не бяхме виждали толкова успешни състезания като днешните — твърдяха мъжете и не скърбяха, докато отмерваха злато и сребро, за да си платят облозите, а почнаха да пият и да празнуват по домовете си.

До късна нощ светлините из града не угаснаха, жените се разминаваха с мъжете си и се озоваваха в чужди легла, но това не смущаваше никого, защото такъв беше обичаят им.

През тази нощ Минея вече не можеше да дойде при мен. Лежах самотен в постелята си, а рано сутринта наех паланкин от пристанището и тръгнах да я съпроводя до божия дом. Бяха я качили в златна кола, теглена от окичени с пера коне, а приятелите й я следваха в паланкини или пеша, шумяха и се смееха, хвърляха цветя върху нея, спираха край пътя и пиеха вино. Пътуването трая дълго, но всички си носеха провизии, откършваха клонки от маслиновите дръвчета и си повяваха, стряскаха овцете на бедните селяни и измисляха какви ли не лудории. Божият дом се намираше на усамотено място в подножието на планина край морския бряг. Когато приближихме, те притихнаха, разговаряха шепнешком и вече не се смееха.