Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Говори по-тихо да не ни чуят — каза тя, сядайки до мен, погледна луната и продължи нервно. — Леглото в дома на биковете не ми харесва, а и компанията на моите приятели вече не ме привлича. Но защо дойдох тъкмо при теб в пристанищната странноприемница, въпреки че това е непристойно, не мога да ти отговоря. Ако все пак искаш да си лягаш, няма да ти преча и ще си ида. На мен не ми се спеше и изпитах желание още веднъж да усетя дъха на лекарства и билки около теб, да хвана Каптах за ухото и да го дръпна за косата заради глупавите му приказки. Странствуването и чуждите народи явно са объркали ума ми, защото вече не чувствувам дома на биковете като свой дом, възторзите на арената не ме радват и дори за божия дом не копнея както преди. Разговорите на хората около мен ми напомнят бъбренето на невръстни деца, радостта им прилича на пяна по брега, а развлеченията им вече не ми доставят удоволствие. На мястото на сърцето си усещам празнина, главата ми е пуста и в нея няма ни една мисъл, която да нарека своя, всичко ме боли и никога не ми е било толкова тягостно. Затова те моля да подържиш за миг ръцете ми, както преди. Когато ги вземеш в твоите, аз не се боя от никакво зло, дори от смъртта, макар да знам, че предпочиташ да гледаш по-пълни и по-хубави девойки и да стискаш ръцете им.

— Сестрице Минея — казах й аз, — детството и младостта ми бяха като бистър, дълбок поток, а зрялата ми възраст приличаше на голяма река, която се разлива и покрива много земя, ала водата й е плитка, застоява и вони. Но откакто дойде при мен, ти, Минея, сбра всичката вода и тя радостно потече в дълбоко, русло, аз целият се пречистих, светът се засмя пред очите ми и всяко зло ми изглеждаше като паяжина, която лесно се отстранява с ръка. Заради теб исках да бъда добър, да церя хората, без да държа на предлаганите ми подаръци, и мрачните богове вече нямаха власт над мен. Така биваше, когато си при мен, а щом си тръгнеше, всичко наоколо ми помръкваше, сърцето ми бе като самотен гарван в пустиня и вече не желаех доброто на хората, а ги ненавиждах, боговете също ненавиждах и не исках да чувам нищо за тях. Така е, Минея, и затуй ти казвам: на света има много земи, но една-единствена река. Нека те отведа в Черната земя покрай речния бряг, където диви патици крякат в тръстиките и слънцето всеки ден плува в златна ладия по небето. Тръгни с мен, Минея, заедно ще строшим едно гърне и ще станем мъж и жена, никога няма да се разделяме, в живота ще ни е лесно, а след смъртта ще запазят телата ни, за да се срещнем в Западната страна и да заживеем заедно вечен живот!

Тя обаче стисна ръцете ми, с върха на пръстите си погали очите, устата и шията ми и каза:

— Синухе, и при най-добро желание вече не мога да те последвам, защото никой кораб не би ни извел от Крит и никой капитан не би се осмелил да ни скрие на кораба си. Вече ме охраняват за бога и няма да позволя да загинеш заради мен. Дори да искам, не бих могла да те последвам, понеже след танца ми пред биковете тяхната воля е по-силна от моята. Не мога да ти го обясня, защото не си го изпитвал. Затуй съм длъжна в нощта на пълнолунието да вляза в божия дом и нито аз, нито ти, нито някаква сила на света може да ме възпре. Но защо е така — не мога да ти обясня и вероятно никой не знае освен Минотавър. От дете съм расла в сянката на бога и днес по време на танца биковете ме надвиха. Ала от това в мен се породи горчива омраза към тях, защото те ме разделят от теб. Сънародниците си също намразих, защото тяхната радост е привидна, животът им е детска игра и те с детска жестокост жадуват да видят как пред биковете потича кръв. Днес бяха доста недоволни и съжаляваха, че биковете не намушкаха никого и никой не се подхлъзна, та да го стъпчат с краката си и да намотаят червата му около рогата си. Това е истината за техните облози и за голямата им обич към биковете, макар че едва ли биха го признали пред другите или пред себе си, а твърдят, че се възхищавали само на голямото умение.

Устните й допряха моите и шията ми, тя обви ръце около мен, притисна се плътно и продължи:

— Заради всичко това, Синухе, възнамерявам да се върна от божия дом при теб. Имам право според закона на биковете, макар още никой да не се завръщал оттам. Наумила съм си да бъда първата и ще се върна. Тогава можеш да правиш с мен каквото поискаш, твоят живот ще бъде мой живот, твоят народ — мой народ и твоите богове — мои богове, Синухе.

Сърцето ми беше пусто като гроб, когато отговорих: