Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

Тя срещаше също познати младежи и девойки, обаче танцьорите пред бикове, общо взето, не другаруват помежду си, понеже си завиждат на умението и не желаят да си издават хватките. Но жреците, които се грижат за биковете и обучават танцьорите, ни приеха радушно, а като научиха, че съм лекар, почнаха да ме разпитват за храносмилането на биковете, за смесването на фуража и блясъка на косъма — неща, които те явно познаваха по-добре от мен. Минея се ползуваше с благоволението им и веднага получи бик и номер за състезанията на следващия ден. Тя гореше от желание да ми покаже умението си пред най-добрите бикове.

Накрая ме заведе в малка постройка, където усамотено живееше върховният жрец на критския бог и на биковете. Формално Минос също беше върховен жрец, но поради държавническата и търговската си дейност не намираше време да се занимава по-отблизо с биковете, освен — подобно на другите критяни — да сключва облози. И както царят винаги се казваше Минос, така върховният жрец винаги се казваше Минотавър. По някаква причина той беше човекът, от когото в Крит най-много се бояха, но и най-много го уважаваха, така че никой не обичаше да споменава името му гласно, а го наричаха просто „човека от малкия дом на биковете“. Минея също се боеше от посещението при него. Не ми го беше признала, но го прочетох в очите й, чието изражение бях свикнал да разгадавам.

След като му съобщиха за нас, той ни прие в мрачна стая. В първия миг ми се стори, че виждам бога, и повярвах на всички легенди, разказвани за Крит, пред мен стоеше мъж с тяло на човек, но със златна глава на бик. Поклонихме се и той сне златната глава, откривайки образа си. Макар че ми се усмихваше любезно, не ми хареса, понеже в безизразното му лице имаше нещо сурово и жестоко. Не можех да обясня на какво се дължеше това впечатление, защото беше хубав мъж с мургава кожа, роден да повелява. Не беше нужно Минея да разказва нищо, тъй като той вече знаеше за нейното корабокрушение и за странствуванията й. Без да задава излишни въпроси, благодари за доброжелателството ми към Минея, а по този начин също към Крит и неговия бог и каза, че в странноприемницата ме очаквали скъпи подаръци, от които навярно ще остана доволен.

— Подаръците не ме блазнят — отвърнах аз. — За мен знанието е по-важно от златото, обходил съм много страни, за да го обогатя, и сега вече познавам вавилонските и хетските богове. Надявам се също да опозная критския бог, за когото съм слушал много удивителни неща. Той обичал непорочните девойки и неопетнените младежи за разлика от сирийските богове, чиито храмове приличат на публични домове, а служителите им са скопени жреци.

— Нашият народ почита много богове — каза той — а в пристанището има също храмове на чуждоземни богове, така че, ако имаш желание, можеш да принесеш жертва на Амон или на Ваал. Но все пак не искам да те заблуждавам и ще призная, че могъществото на Крит се опира на бога, комуто тайно се служи от незапомнени времена. Познават го единствено обречените нему, а и те го виждат едва при срещата си с него, ала още никой не се е върнал да разкаже как изглежда.

— Боговете на хетите са небето и майката земя, а падащият от небето дъжд опложда земята — прекъснах го аз. — Разбирам, че критският бог е морето, защото могъществото и богатствата на Крит произтичат от морето.

— Може би си прав, Синухе — рече той със странна усмивка. — Знай обаче, че за разлика от сухоземните народи, които почитат неодушевени предмети и издялани от дърво статуи, ние, критяните, служим на жив бог. Макар биковете, да олицетворяват неговата мощ, той не е въображаем и могъществото на Крит по море ще се запази, докато нашият бог е жив. Така е предречено и ние не се съмняваме, въпреки че се осланяме също на бойните си кораби, на които не може да съперничи никой друг морски народ.

— Чувал съм, че вашият бог обитава лабиринтите на тъмна пещера — продължих аз упорито. — На драго сърце бих видял тази пещера, за която съм слушал много. Не разбирам защо обречените никога не се завръщат оттам, макар това да им е разрешено, след като престоят до следващото пълнолуние.

— Влизането в божия дом е върховна чест и небивало щастие за критските младежи и девици — каза Минотавър, повтаряйки думите, които бях чувал безброй пъти. — Ето защо морските острови в надпревара изпращат най-красивите си девици и най-достойните младежи да танцуват пред биковете, за да могат да участвуват в тегленето на жребия. Не знам дали си слушал легендите за покоите на бога на морето, където животът е толкова различен от земния, че никой от влезлите там не желае повече да се върне към грижите и скърбите на земята. Ти, Минея, да не би да се страхуваш да пристъпиш в божия дом?

Минея не отговори и аз продължих:

— По брега край Симира съм виждал тела на удавили се моряци. Коремите им бяха издути, а лицата — подпухнали и по тях не личеше никаква радост. Това е единственото, което знам за покоите на бога на морето, ала ни най-малко не се съмнявам в думите ти и пожелавам на Минея всичко най-хубаво.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия