Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Ще дойдем с теб при Минос, за да се видя с всичките си приятели и да им представя Синухе.

Така ние поехме към палата на Минос — в крайна сметка пеш, защото старецът не можа да реши дали си заслужава за краткото разстояние да се наема паланкин, или не. Едва след пристигането ни разбрах, че Минос е техният цар. Узнах също, че царят им винаги се нарича Минос, за да го различават от другите. Но кой поред беше този Минос — това не се знаеше, понеже никой не си правеше труд да ги брои и помни. Някой ден един Минос изчезва и на негово място идва друг Минос, който по всичко прилича на предишния. Затова именно в Крит нищо не се променя.

Стаите в палата бяха неизброими, по стените на залата за приеми се полюляваха морски водорасли, а в прозрачна вода плуваха сепии и медузи. Цялата огромна зала бе претъпкана с гости, един от друг по-странно и по-пищно облечени. Те се движеха, разговаряха оживено, смееха се високо и от малки чаши пиеха изстудени напитки, вино и плодови сокове, а жените сравняваха одеждите си. Минея ме представи на много свои приятели, които бяха еднакво любезни и разсеяни. Цар Минос ми каза няколко приветливи думи на моя роден език и ми благодари, загдето съм спасил Минея за техния бог и съм я върнал при тях, така че при първа възможност ще може да влезе в пещерата, макар редът и според жребия отдавна да е минал.

Сетне застанах встрани, огледах се и се почувствувах чужд в тази среда, чийто език и повод за веселие не разбирах. До мен се приближи немлада жена с висока като кула прическа, обкичена с естествени цветя, която — по мое мнение — не си струваше да показва разголените си гърди. Заговори ме на лош египетски език:

— Май че сме се срещали вече, но не си спомням името ти. Сигурно си египетският жрец, който ни запозна с обредите на Изида.

Отвърнах, че не си спомням да съм я виждал по-рано, и я уверих, че положително щях да я позная, ако съм я срещал някога. Това не бе лъжа, защото, като говореше, тя напомняше силно коза, похапваща от наръч сено. Добавих, че не съм жрец, а лекар, и тя запита дали лекувам и бикове. Засегнах се, без да имам право, защото в Крит биковете са по-уважавани от най-високопоставените хора, а тяхното лекуване и разяряване е безспорно изкуство. Но това не ми беше известно, та й отговорих:

— Лекувал съм кози и женски павиани, ала бикове още не съм опитвал.

Тя на шега ме тупна с ветрилото си и каза, че съм бил заядлив. Надали щях да се отърва лесно от нея, ако Минея не ме беше избавила, отвеждайки ме със себе си.

Минея се движеше из палата като у дома си, водеше ме от стая в стая, възторжено възклицаваше, виждайки познати предмети, и поздравяваше слугите, които отвръщаха на поздравите й, все едно, че никога не е отсъствувала. Тя ми обясни, че всеки знатен критянин можел да замине за имението си или за странство когато му хрумне, без да уведомява приятелите си, така че никой не се учудвал или изненадвал от отсъствието му. Щом се върнел, присъединявал се към останалите, сякаш междувременно нищо не се е случило. Това явно им помагаше по-леко да понасят смъртта, защото, ако някой изчезнеше, никой не питаше за него, докато го забравеха, а ако се сетеха за него поради уговорка, среща или покана, която е приел, неявяването му не ги учудваше, тъй като можеше да му е скимнало нещо друго.

Накрая Минея ме въведе в хубава стая, разположена на ската над останалата сграда. От широкия прозорец се откриваше изглед към приветливи поля, ниви, маслинови горички и други насаждения извън града. Каза ми, че това била нейната стая и всичко в нея си било на място, сякаш вчера я е напуснала, само дето дрехите и накитите в раклите и кутиите и били вече остарели и неизползуваеми. Едва тогава узнах, че Минея произхождаше от критските Миноси, а трябваше да се досетя по името й. Затова златото, среброто и скъпите подаръци не й правеха впечатление, след като от дете е била свикнала да получава всичко каквото пожелае. Но и от дете е била обречена на бога, поради което е била възпитана в дома на биковете и е живеела там, когато не е бивала в палата или в дома на стария си покровител или пък при някоя своя приятелка. Защото критяните менят местоживеенето си със същото лекомислие, с което водят и цялото си съществуване.

Любопитно ми беше да разгледам дома на биковете и затова се върнахме в залата да се сбогуваме с покровителя на Минея. Когато ме видя, той направо ахна и вежливо запита дали вече не сме се срещали, защото съм му изглеждал много познат. След туй Минея ме заведе в дома на биковете, който със своите обори, площадки, трибуни, поляни, училищни постройки и жилища на жреците представляваше цял град. Влизахме от обор в обор сред противната миризма на бикове, а Минея не преставаше да ги нарича с гальовни имена и да ги примамва, макар че те се опитваха да я намушкат с рогата си през оградата, ревяха глухо и ровеха пясъка с острите си копита.