Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

След пристигането ни в пристанището ние отседнахме в неголяма странноприемница за чужденци, която по удобства надминаваше всички известни ми странноприемници, а вавилонската „Вила Ищар“ с целия си овехтял разкош и с глуповатите си слуги изглеждаше първобитна в сравнение с нея. Изкъпахме се и се преоблякохме, а Минея накара да й направят прическа и си купи нови дрехи, за да може да се покаже пред приятелите си. Видът й ме порази: на главата си имаше шапчица, приличаща на лампа, и беше обула обувки с високи токове, с които се ходеше трудно, но не исках да я огорчавам със забележки относно облеклото й. Подарих й обеци и огърлица от разноцветни излъскани камъни, каквито според продавача се носели този ден в Крит, без да знае дали и утре щяха да се носят. Слисано гледах също разголените й гърди, които се подаваха от сребърната й одежда с начервени зърна. Тя извърна глава и самонадеяно каза, че не се срамувала от гърдите си, понеже не били по-лоши, отколкото на която и да било критянка. Вгледах се по-внимателно и не й възразих, защото в това отношение сигурно беше права.

Сетне наредихме да ни отнесат в самия град на възвишението, който с леките си постройки и градини приличаше на друг свят след пристанищната теснотия, миризма на риба и шумна търговия. Минея ме заведе при един възрастен високопоставен мъж, който беше неин покровител и приятел и залагаше на нея при танците на арената. Минея живееше при него и използуваше дома му като свой. В момента той тъкмо преглеждаше списъците на биковете и си отбелязваше облозите за следващия ден, ала щом видя Минея, забрави папирусите си, зарадва се много, прегърна я непринудено и извика:

— Къде се изгуби? Отдавна не съм те виждал и си мислех, че ти е дошъл редът и вече си влязла в пещерата на бога. Въпреки това още не съм си избрал нов питомец и стаята ти се пази, ако слугите не са забравили да се грижат за нея или жена ми не я е съборила, за да си построи водоем. Тя започна да отглежда разни риби и сега само за това мисли.

— Нима Хелея се е заловила с отглеждане на риби? — удиви се Минея.

— Вече не е Хелея — отвърна старецът малко смутено. — Имам друга жена, но в момента при нея е някакъв необречен танцьор пред бикове и разглеждат рибите, та едва ли ще се зарадва, ако ги обезпокоим. Запознай ме обаче с приятеля си, за да бъде и мой приятел, а домът ми да стане също негов дом.

— Приятелят ми се казва Синухе Египтянина, Този, който е самотен, и по професия е лекар — представи ме Минея.

— Не вярвам тук за дълго да остане самотен — пошегува се старецът. — Но ти да не си болна, Минея, че със себе си водиш лекар? Никак не бих искал, защото се надявам още утре да танцуваш пред биковете и да ми донесеш по-голяма сполука. Моят служител от пристанището все се оплаква, че приходите ми вече не покривали разходите или май разходите ми не покривали приходите. Така или иначе, нищо не разбирам от сложните му сметки, които непрекъснато ми тика под носа и ме нервира.

— Изобщо не съм болна — отвърна Минея. — Приятелят ми ме спаси от много опасности и пропътувахме разни страни, преди да се върна в родината си, защото на път за Сирия, където щях да танцувам пред бикове, претърпях корабокрушение.

— Така ли? Истина ли е това? — запита старецът разтревожено. — Надявам се все пак, че въпреки вашето приятелство ти си останала целомъдрена. Иначе ще те отстранят от състезанията, а и други неприятности ще имаш, както много добре ти е известно. Аз действително съм обезпокоен, защото забелязвам, че гърдите ти подозрително са наедрели, а в очите ти има влага. Минея, Минея, да не си се покварила?

— Не съм! — отговори Минея гневно. — А щом казвам, че не съм, можеш да вярваш на думите ми и не е нужно някой да ме проверява както на пазара за роби във Вавилон. Не разбираш ли, че само благодарение на моя приятел се прибрах в родината след всички преживени опасности? Очаквах приятелите ми да се зарадват на моето завръщане, а ти мислиш само за твоите бикове и облози.

Тя се разплака от възмущение и сълзите размазаха грима по лицето й. Старецът се обърка, разстрои се и каза:

— Не се съмнявам, че пътешествието те е изтощило, защото по чуждите места сигурно не си могла дори да се къпеш всеки ден, нали? Пък и вавилонските бикове едва ли могат да се сравняват с нашите. Това обаче ме подсеща, че отдавна трябваше да съм при Минос. Съвсем бях забравил и сега ще тръгна, без да се преобличам. Там винаги има много хора и надали някой ще се вглежда в дрехите ми. Нахранете се и пийнете, приятели, а ти, Минея, гледай да се успокоиш. Ако дойде жена ми, кажете й, че вече съм отишъл при Минос, без да я дочакам, понеже не съм искал да смущавам удоволствието й с танцьора. Всъщност нищо не ми пречи да ида и да си легна, тъй като при Минос едва ли някой ще забележи дали съм там, или не. Хрумна ми обаче, че пътем мога да намина в обора и да се осведомя как е новият бик, оня с петното на хълбока. Затуй по-добре ще е да отида. Чудесен бик е!

Той разсеяно се сбогува с нас, но Минея заяви:

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия