Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Май че наистина си болна. Позволи ми да те лекувам. Тя ритна завивката, отблъсна ме и сърдито извика:

— Остави ме на мира, моят бог ще ме изцери! — Подир малко обаче добави: — Дай ми все пак някакъв лек, Синухе, защото сърцето ми ще се пукне и ще се разрева.

Дадох й успокоително и тя най-сетне заспа, ала аз останах да будувам до развиделяване, когато кучетата се разлаяха из пристанището.

Така настъпи денят на нашето отпътуване и аз наредих на Каптах:

— Стягай нещата ни за път. Ще се качим на кораба и ще отплуваме за острова на Кефтиу, откъдето е родом Минея.

— Досещах се аз — отвърна Каптах, — ала няма да си раздера дрехите, защото сетне ще трябва пак да ги кърпя, нито пък вероломството ти заслужава да си посипвам главата с пепел. Нали на тръгване от Митани се кълнеше, че няма да пътуваме по море? Досещах се аз, като те гледах как се промъкваш като крадец в пристанището и как си шушукахте с проклетата Минея, която накрая ще ни докара до неизбежна гибел. Разбрах го още при първата ни среща, когато с пантофа си ми разкървави носа, макар че й желаех само доброто. Но аз потиснах чувствата си, няма да казвам нищо и няма да плача повече, за да не ми изтече единственото око. Колко сълзи съм пролял заради теб из всички ония страни, в които ни отведе глупавото ти безразсъдство. Ще споделя само предчувствието си, че това е последното ми пътуване. Така казва стомахът ми, но вече нямам желание да те упреквам, защото и видът ти, и миризмата ти на лекарства са ми крайно противни. Иначе багажът е стегнат и съм готов за тръгване, понеже без скарабея ти не можеш да поемеш с кораб по море, а пък и аз без него няма да стигна жив по суша до Симира. Затуй ще последвам скарабея и ще умра на кораба или с теб ще се удавя в морето. Нямам друга утеха освен мисълта, че всичко това ти предварително си го написал с тоягата си на гърба ми още в деня, когато ме купи на пазара за роби в Тива.

Отстъпчивостта на Каптах много ме учуди, но сетне разбрах, че е разговарял с моряци от пристанището за различни средства против морската болест и от тях на висока цена си е купил талисмани. Преди да тръгнем, той окачи на врата си една муска, не яде, стегна пояса си и пи упояваща отвара. На палубата се появи с облещени като на варена риба очи и с гъгнив глас поиска парче тлъсто свинско месо, понеже моряците му го бяха препоръчали като най-доброто средство против морската болест. После се свлече на койката си и заспа, стиснал в едната ръка месото, а в другата — скарабея. Началникът на стражата събра глинените ни плочки и се сбогува с мен, след което гребците натиснаха веслата и изведоха кораба от пристанището. Така започна пътуването ни за Крит. В открито море капитанът принесе жертва на бога на морето и на скритите в кабината му божества и заповяда да вдигнат платната. Корабът се разлюля и запори водата, а моят стомах се вдигна до гърлото. Пред нас се вълнуваше безкрайното море и никъде не се виждаше суша.

Осма книга Тъмната пещера

1

Дни наред безбрежното море се вълнуваше около нас, но аз не се страхувах, защото с мен беше Минея. Вдъхвайки полъха на морето, тя се оживи и лунната светлина в очите й заблестя, когато — застанала край фигурата на носа — се навеждаше напред и жадно гълташе въздуха, сякаш със собствените си сили искаше да ускори хода на кораба. Над нас небето беше синьо, слънцето грееше и вятърът не беше бурен, а равномерно издуваше платната и ни тласкаше в правилната посока. Така поне твърдеше капитанът и аз нямах причина да се съмнявам в думите му. Понеже се приспособих към люшкането на кораба, не се разболях, макар на втория ден страхът пред неизвестността да сви сърцето ми, когато последните морски птици, кръжили дотогава с белите си крила около нас, изоставиха кораба и отлетяха. Вместо тях съпровождането на кораба поеха впряговете на бога на морето и делфини с лъскави гърбове заскачаха във водата. Минея ги приветствува на родния си език, защото й носеха поздрави от нейния бог.