Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— А боговете ви нищо ли не казват по този въпрос? — запитах аз. — В другите страни те често отсъждат кое е право и кое не.

— Какво значи право или криво? — запита той на свой ред. — За нас право е това, което искаме, а криво онова, което искат съседните народи. Такова учение е много просто, облекчава живота и държавническото изкуство и според мен не се различава съществено от божествените учения в равнината. Защото, ако съм разбрал добре, тамошните богове смятат за правилно това, което желаят богатите, а за неправилно, каквото искат сиромасите. Но ако наистина имаш желание да научиш нещо за нашите божества, ще ти кажа, че те са две: майката земя и небето. Празнуваме ги всяка пролет, когато първият паднал от небето дъжд опложда земята, както мъжкото семе опложда жената. При тези празненства посмекчаваме строгостта на нравите си, защото веднъж в годината народът също трябва да се налудува. По това време става зачеването на много деца, което е хубаво, тъй като децата и ранните бракове укрепват страната. Както е редно, народът естествено си има още куп други по-малки божества, но тях ти не ги брой, понеже не са от значение за държавата. Следователно не може да се отрече, че нашата религия притежава известна широта, ако смея така да се изразя.

— Колкото повече слушам за богове, толкова повече започват да ми додяват — казах аз с натежало сърце, но архиварят на Шубилулюма само се усмихна и с почервенял нос се облегна на стола, доволен от виното.

— Ако си далновиден — рече той, — ще останеш при нас и ще служиш на боговете ни. Всички останали народи един подир друг са владели познатия свят и сега идва нашият ред. Нашите богове са извънредно силни, името им е Власт и Страх и ние възнамеряваме да им издигнем огромни олтари от избелели човешки черепи. Не ти забранявам да го разказваш другаде, ако сглупиш да си тръгнеш оттук. Никой не ще ти повярва, защото всички знаят, че хетите обичат само пасбищата и са беден, мръсен пастирски народ, живеещ в планините сред своите овце и кози. Но аз май много се заседях при теб. Време е да обиколя моите писари и да нанеса клинописни знаци върху меката глина, за да уверя всички народи в добрите ни намерения, както го изисква службата ми.

Той си тръгна, а аз още същата вечер казах на Минея: — Научих достатъчно много за хетската земя и открих онова, заради което бях дошъл. Готов съм да напусна заедно с теб тази страна, ако са рекли боговете, защото вони на трупове и гърлото ми се стяга от миризмата на смърт. Докато се намираме тук, тежката сянка на гибелта ще виси над нас и не се съмнявам, че царят им ще нареди да ме набучат на кол, ако дочуе какво съм узнал. Защото, решат ли да погубят някого, хетите не го окачват на стената както културните народи, ами го държат набучен на кол, докато умре. И болките в стомаха ми няма да престанат, преди да съм минал отвъд граничните им камъни. След всичко чуто бих предпочел да съм се родил гарван вместо човек.

Със съдействието на високопоставените си пациенти успях да набавя разрешително, с което по определен път можехме да се отправим към крайбрежието и оттам с кораб да напуснем страната. Пациентите ми съжаляваха много за заминаването ми, увещаваха ме да остана и ме уверяваха, че за няколко години ще забогатея, ако продължа да упражнявам професията си сред тях. Все пак никой не ми попречи да тръгна, аз се усмихвах и им разказвах смешки, така че се разделихме като приятели и на сбогуване получих големи подаръци. По такъв начин оставихме зад гърба си страховитите стени на Хатушаш, иззад които дебнеше светът на бъдещето. Възседнали магарета, яздехме покрай каменни мелници, задвижвани от ослепени роби, и покрай телата на магьосници, набучени на колове от двете страни на пътя. Защото в Хатушаш убиваха като магьосници всички разпространители на учения, които държавата не одобряваше, а тя одобряваше само едно учение. Ускорих пътуването доколкото можех и след двадесет дни пристигнахме в пристанищния град.

4

В този пристанищен град идваха кораби от Сирия и морските острови. Беше като всяко пристанище на света, макар че го охраняваха хети, които събираха данък от корабите и проверяваха глинените плочки на всички напускащи страната. Но за вътрешността й от корабите не слизаше нито един пътник. Капитаните, кормчиите и моряците познаваха от хетската земя единствено това пристанище със същите бирарии, същите публични домове, същите момичета и същата непоносима сирийска музика, каквито бяха срещали във всички пристанища на света. Затуй те се чувствуваха като у дома си, не бързаха да отплават и за всеки случай принасяха жертви на хетските богове — небето и майката земя, без да забравят собствените си божества, чиито изображения капитаните държаха скрити в кабините на корабите си.