Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Сред опустошената равнина по границата със Сирия се намира граничната крепост Каркемиш, чиито стени са построени от огромни каменни блокове с издялани в тях страховити изображения. Чрез тази крепост хетите събират данъци от всички кервани и търговци, които преминават през страната им, и трупат големи богатства, защото данъците им са неимоверни, а при Каркемиш се пресичат много кервански пътища. Всеки, който е видял на разсъмване тази крепост да се издига застрашително на възвишението посред опожарената равнина, където гарвани кацат по избелели черепи и кости, ще повярва на разказа ми и няма да се усъмни в думите ми. На керваните и търговците се разрешава да прекосят страната само по определени пътища, селата покрай които са бедни и занемарени и търговците рядко виждат обработваема земя. Щом някой се отклони от разрешения път, залавят го, отнемат му стоката и го отвеждат като роб в рудниците.

Според мен богатството на хетите иде именно от рудниците, където пленници и роби копаят не само злато и мед, но и някакъв непознат метал. Цветът му е сиво-синкав, по-твърд е от всички метали и е толкова скъп, че вавилонците го използуват за накити, а хетите изковават от него оръжията си. Не знам обаче как се кове и обработва, защото в никоя друга страна не умеят да го коват, а и не се топи при топлината, при която се топи медта. В това лично се уверих. Освен рудници в планинските долини имат плодородни ниви и бистри потоци. По склоновете засаждат гори от овощни дървета, а по крайбрежието отглеждат лозя. Най-голямото им видимо богатство се крие в стадата говеда.

Стане ли дума за големи градове, винаги се имат предвид Тива и Вавилон, а според някои и Ниневия, където впрочем не съм ходил. Никога обаче не съм чувал да споменават Хатушаш, главния град на хетите и средището на тяхната мощ, разположен в планината, както орелът свива гнездо сред ловния си участък. По величие този град все пак може да се мери с Тива и Вавилон, а като си помисля, че страхотните му сгради от дялан камък се извисяват като планини, че стените му са непоклатими и по-яки от всички известни ми стени, смятам Хатушаш за едно от най-големите чудеса, които съм виждал, защото не бях очаквал да срещна нещо подобно. Тайнствеността му произтича от това, че хетският цар не допуска чужденци да влизат в него. Само на царски пратеници се разрешава да посещават царя и да му поднасят подаръците си, ала стражите зорко ги следят по време на пребиваването им в Хатушаш. Затуй жителите на града не обичат да разговарят с чужденци дори и да знаят езика им. Попиташ ли ги нещо, отговарят, че не разбират или не знаят, и се озъртат боязливо да не би някой да види, че разговарят. Независимо от това те не са зложелателни, по природа са приветливи и с удоволствие оглеждат пищните дрехи на чужденците и ходят подире им по улиците.

Облеклото на техните сановници и държавни служители не е по-малко пищно, отколкото на чужденците и царските пратеници. Те носят пъстри дрехи с изображения, извезани от злато и сребро, назъбени корони и брадви с две остриета, които са символ на техните богове. По празничните им одежди често се вижда и крилато слънце. Обути с ботуши или обувки от мека цветна кожа с дълги, извити нагоре носове. На главата си носят високи островърхи шапки, ръкавите им са широки и често стигат до земята, а умело плисираните им поли също се влачат по земята. От жителите на Сирия, Митани и Вавилон се различават по това, че се бръснат като египтяните. Някои знатни люде бръснат и главата си, като на темето оставят кичур коса, която сплитат. Имат широка, изпъкнала брадичка и голям, орлов нос. Живеещите в града държавни служители и сановници са дебели и лицата им лъщят от мазнина, защото подобно на заможните в другите големи градове са свикнали на охолен живот.

Хетите не поддържат наемна войска както културните народи, ами всички мъже са войници и общественото им положение се определя от воинската им пригодност. Най-високопоставени са ония, които могат да си набавят бойна колесница, и техният престиж зависи не от произхода, а от умението им да боравят с оръжие. Ето защо веднъж в годината всички мъже начело с военачалниците и князете си се събират на военни учения. Хатушаш не е търговски град както другите големи градове, а е пълен с работилници, които кънтят от непрестанно чукане, защото в тях се изковават остриета за копия и стрели и се изготвят колела и корпуси за бойни колесници.