Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Едва се отървахме от ноктите на една смърт, и господарят вече се пъха в устата на друга! Всеки знае, че хетите са като зверове, та дори и по-лоши от тях. Ядат човешко месо, избождат очите на чуждоземците и после ги впрягат да въртят тежки мелнични камъни. Боговете са побъркали господаря ми, а и ти, Минея, си луда, щом го поддържаш. По-добре да го завържем, да го затворим в стаята и да сложим пиявици в свивките на коленете му, та да се укроти. Скарабеят да ми е на помощ, едва си оправих телесата, и сега безпричинно пак да потегляме на изнурителен път. Проклет да е денят, в който съм се родил, за да тегля от налудничавите хрумвания на безразсъдния си господар!

При това положение се наложи да го натупам с тоягата, за да се успокои, след което казах:

— Нека бъде както ти искаш. Оттук ще тръгнеш с търговци право за Симира. Аз ще заплатя пътуването ти, а там ще се грижиш за къщата ми, докато се завърна, защото вечното ти мрънкане съвсем ми дотегна.

Но Каптах отново се разгорещи и извика:

— Че как така? Бива ли да оставям господаря си да тръгне сам за страната на хетите? Все едно да пусна току-що родено агне в кучкарник. Не, сърцето ми никога няма да ми прости такова престъпление. Само едно нещо ще те попитам и ако знаеш, отговори ми искрено: по море ли се стига до Хати?

Казах му, че доколкото съм осведомен, между Хати и Митани няма море, макар едни да казваха едно, други — друго и никой да не знаеше със сигурност колко трае пътуването. Тогава Каптах извика:

— Благословен да е моят скарабей! Ако се пътуваше по море, нямаше да мога да те придружавам, защото по причини, чието обяснение е доста сложно се заклех пред боговете кракът ми повече да не стъпи на морски кораб. И нито заради теб, нито заради тази нахална Минея, дето говори и се държи като момче, не бих могъл да престъпя клетвата си пред боговете, чиито имена мога веднага да назова, ако е необходимо.

С тези думи той се зае да стяга нещата ни за път и аз го оставих да се оправя сам, понеже в това отношение беше по-опитен от мен.

3

Вече споменах какво разправяха в Митани за хетите, така че сега ще разкажа само онова, което съм видял със собствените си очи и считам за вярно. Не знам дали някой ще повярва на думите ми, след като светът се е ужасил от мощта на хетите и толкова много се говори за техните злодеяния. И все пак у тях също има нещо хубаво и заслужаващо подражание, колкото и страшен народ да са, чиито нрави се отличават от нравите на другите народи. В страната им съвсем не цари безпорядък, както се твърди, а са въдворени ред и дисциплина и преминаването през техните планини с разрешение е по-безопасно, отколкото пътуването през всяка друга земя. Случи ли се пътник с разрешение да пострада или да бъде ограбен, техният цар възстановява нанесените щети в двоен размер. А ако пътникът загине от хетска ръка, царят заплаща на близките му възмездие по специална таблица според длъжността, заемана от покойния приживе.

Ето защо пътешествието с пратениците на митанския цар беше еднообразно и не заслужава да се описва — хетски колесници ни придружаваха през цялото време и хетите се грижеха за прехраната ни при стануване. Те са кален народ и не се боят ни от студ, ни от жега, понеже живеят в неплодородни планини и от деца са свикнали с несгодите. Затова в боя са смели и самопожертвователни, презират мекушавите народи и ги подчиняват на властта си, а храбрите и неустрашимите уважават и търсят приятелството им.

Народът им се подразделя на многобройни племена и села, управлявани от пълновластни князе. Князете от своя страна са подчинени на великия цар, който живее в своя град Хатушаш, разположен сред планините. Той е техен върховен жрец, главнокомандуващ и върховен съдия, сиреч обединява цялата светска и духовна власт, нужна за управляването на един народ, и аз не познавам друг толкова самовластен цар като него, макар за всички царе да се казва, че имали неограничена власт. В другите страни, включително и в Египет, жреците и съдиите много повече се намесват в делата на царя, отколкото хората могат да предположат.

За разположения сред планините град на великия цар ще разкажа по-нататък, макар да знам, че ако някой прочете разказа ми, едва ли ще ми повярва.

Когато човек прекосява опожарените погранични земи, където стражите се разпореждат и изкарват прехраната си, като ограбват съседните страни и преместват своеволно граничните камъни, без някой да се осмели да им попречи, той не подозира нищо за богатството на хетската държава. Не го подозира също при вида на техните голи планини, напичани през лятото от слънцето, а зиме покрити от студена перушина, за която са ми разказвали, ала сам не съм я виждал. Тази перушина, казват, валяла от небето и покривала земята, а с настъпване на лятото се стапяла на вода. В хетската страна съм видял толкоз много чудеса, че и това мога да повярвам, макар да не разбирам как перушината ще стане на вода. Видях все пак няколко планински върха, побелели от перушина.