Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Друг на мое място щеше да я грабне, да я обладае насилствено, да я отведе в родния си край и да живее с нея до сетния си час. Аз обаче знаех, че говореше истината и нямаше да намери ни миг покой, ако изневереше на бога, за когото бе живяла и расла. Някой ден щеше да ме прокълне и да избяга. Толкова могъща е силата на боговете над вярващите в тях и нищожна над невярващите. Предполагах, че ако посегна на нея, тя наистина щеше да умре. В Дома на живота бях виждал да линеят и издъхват хора без видимо увреждане или заболяване само защото бяха извършили прегрешение пред някой бог, в когото вярваха.

Всичко това положително е било написано на звездите дълго преди моето раждане и не можеше да се промени. Затуй ядохме и пихме в гемията, закътана между тръстиките, без да мислим за бъдещето. Минея свеждаше глава, галеше лицето ми с косите си и се усмихваше. След като пи, тя докосна с ухаещите си на вино устни моите и болката, която причини на сърцето ми, беше приятна — може би по-приятна, отколкото ако я бях обладал, макар тогава да не мислех за това.

2

Надвечер Каптах се събуди, изпълзя изпод килима, потърка очи и прозявайки се, заяви:

— Кълна се в скарабея, без да забравям Амон, че главата ми вече не прилича на ковашка наковалня. Пак мога да живея в сговор със света, стига да се намери нещо за ядене. Имам чувството, че в стомаха ми са се настанили няколко прегладнели лъва.

Без да поиска разрешение, той се намести край нашата софра и заръфа печените на глина птици, като плюеше костите през борда в реката. Появата му ме подсети в какво положение се намирахме и аз уплашено казах:

— Слушай, пиянствуваща нощна птицо, нали трябваше да ни окуражиш със съветите си и да ни помогнеш да се измъкнем от бедата, за да не увиснем скоро тримата с главата надолу на стената! Наместо това ти взе, че се напи и се просна на килима като свиня в калта. Казвай веднага какво да правим, защото царските войници сигурно са поели с лодките си след нас, за да ни погубят!

Без изобщо да се вълнува, Каптах отвърна:

— Ако си ми казал истината, царят тридесет дни няма да очаква да те види. Обещал бил даже с тояги да те прогони от палата, ако се появиш преди изтичане на уречения срок. Ето защо според мен няма какво толкова да бързаме. Ако ли пък е станала беля, ако носачите са разгласили бягството ти или евнусите от харема са уплели конците, тогава за нас няма спасение. Аз обаче продължавам да се уповавам на скарабея и смятам, че много си сбъркал, дето си ме упоил с маков сок. Главата така ме болеше, сякаш някой обущар я дупчеше с шилото си. Ако не беше действувал припряно, Бурабуриаш сигурно щеше да се задави с някой кокал или пък да се препъне и да си счупи главата. Тогава щях да стана цар на Вавилония и владетел над четирите края на света и сега нямаше да сме в беда. Толкова силна е вярата ми в скарабея. Но понеже си ми господар и не си виждал друг изход, аз ти прощавам. Прощавам ти също, загдето противно на достойнството ми ме беше затворил в глинената делва, та без малко не се задуших. Заради всичко това най-първо трябваше да си проясня мозъка и тогава да ти давам съвети. Отзарана по-добър съвет можеше да подириш от някой гнил пън, отколкото от моята глава. Сега обаче съм готов да ти предоставя цялата си мъдрост, понеже знам, че без мен си като изоставено от майка си агънце, което безпомощно я търси…

Заповядах му да прекрати безконечните си брътвежи и да каже накъде според него трябва да се отправим, за да се измъкнем от Вавилония. Каптах се почеса по главата и рече:

— Тази гемия е доста голяма, на трима ни няма да е лесно да гребем срещу течението, а и честно казано, никак не обичам веслата, защото от тях дланите ми се изприщват. По-добре да тръгнем по сушата, да откраднем отнякъде две магарета и на тях да натоварим нещата си. За да не будим подозрение, най-добре ще е да се облечем със стари дрехи, в странноприемниците и селата да се пазарим за всичко и ти да не казваш, че си лекар, а нещо друго. Ще се представяме за странствуващи артисти, които вечер забавляват народа по селските хармани. Артистите никой не ги преследва, а и разбойниците не си правят труд да ги обират. Ти ще гадаеш на селяците със зехтин, както са те учили, аз ще им разказвам забавни истории, каквито знам безчет, а девойката ще си изкарва хляба с танци. Със същия успех можем да наемем гребци, които с тази гемия ще ни закарат до границата, защото в края на краищата всичко зависи от скарабея — той може да ни закриля както по вода, така и по суша. Сигурното все пак е за предпочитане, а и не е редно да си присвояваме гемията на бедните гребци, които положително се спотайват из тръстиките наоколо и чакат да се смрачи, та да ни погубят. Затуй най-умното е да тръгваме веднага, а ако гребците рекат да насочат царските войници по следите ни, едва ли някой ще повярва на думите им. Ще почнат да разправят за злия дух, дето трополял в погребалната делва, и други небивалици, така че войниците и съдиите ще ги отпратят при жреците от храма, без да си създават главоболие да проверяват историите им.