Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Минея, сестрице! — казах аз. — Много богове има на света, неизброими са и всяка земя си има своите. На мен всички ми омръзнаха и ми се струва, че хората ги създават само от страх. Отречи се от твоя бог, чието искане е жестоко и безполезно, крайно жестоко тъкмо в този ден. Ще те отведа в някоя страна, до която властта на твоя бог не се простира, пък ако ще до края на света да вървим, с трева и сушена риба да се храним в земята на диваците и цял живот на рогозка да спим! Все някъде трябва да има граница, отвъд която властта на твоя бог да не достига.

Но тя стисна ръцете ми, извърна поглед и рече:

— Моят бог е прокарал границата на властта си през сърцето ми. Където и да ида, силата му ще ме стигне и ще трябва да умра, ако се отдам на мъж. Днес, когато те виждам пред себе си, искането на моя бог ми се струва жестоко и безполезно, ала не мога да му противостоя. А утре, като ми се наситиш и ме забравиш, всичко ще бъде пак иначе. Нали така постъпват мъжете.

— Никой не знае какво ще се случи утре — отвърнах аз припряно и целият пламнах от копнеж по нея, сякаш тялото ми беше копа крайбрежна тръстика, обгаряна години наред от слънцето, докато лумне от някоя искра. — Ти само увърташ и като всички жени искаш да ме дразниш, за да се наслаждаваш на мъката ми.

Но тя отдръпна ръцете си, погледна ме укорително и каза:

— Аз не съм някоя неука девойка. Освен родния си език говоря езика на вавилонците и твоя език и мога да изпиша името си със знаците на три писмености както върху глина, така и на папирус. Била съм в много големи градове, по египетското крайбрежие също съм ходила заедно с моя бог, танцувала съм пред много зрители и те са се възхищавали на изкуството ми. После корабът ми потъна и търговци ме отвлякоха. Добре ми е известно, че мъжете и жените навсякъде са еднакви, макар езикът и цветът на кожата им да е различен и да служат на различни богове. Знам също, че учените хора във всички големи градове си приличат по мисли и нрави, разтушават се с вино и в сърцето си не държат вече на боговете, въпреки че продължават да им служат по навик и за по-голяма сигурност. Всичко това ми е добре известно, но аз от дете съм възпитавана в божиите обори, посветена съм във всички обреди и никаква сила или магия на земята не може да ме отлъчи от моя бог. Ако беше танцувал пред бикове, ако беше скачал между острите им рога и с крак палаво бе докосвал ревящите им муцуни, щеше да знаеш за какво говоря. Ти обаче явно не си виждал никога момчета и момичета да танцуват пред бикове.

— Чувал съм за това — рекох аз. — Знам също, че в Долното царство уреждат такива игри, ала съм ги смятал за народни увеселения. Можех, разбира се, да се досетя, че боговете и в тях имат пръст както във всичко останало. Иначе ние в Египет почитаме един бик, който въплъщава символите на бога и се ражда веднъж на едно човешко поколение. Но никога не съм чувал някой да е скачал на врата му, защото това би било кощунство и би накърнило достойнството му. Този бик впрочем умее да пророкува. И все пак, ако смяташ да ме убедиш, че пазиш целомъдрието си за биковете, то това според мен е нечувано, макар да знам, че при тайнствените обреди за майката земя сирийските жреци принасят в жертва на козли непорочни девойки, избирани за тази цел из средата на народа.

Тогава тя ми зашлеви две плесници, очите й засвяткаха като на дива котка нощем и гневно извика:

— От думите ти разбирам, че между мъж и козел разлика няма. Умът ти все около плътското се върти и една коза може да задоволи похотта ти толкова, колкото и една жена. Върви по дяволите и ме остави на мира, за да не се дразня от твоята ревност! Приказваш за неща, от които разбираш толкова, колкото свиня от кладенчова вода.

Думите й бяха ядни, бузите ми горяха от плесниците, така че аз отрезнях, оставих я и се оттеглих на кърмата. За да убивам времето, отворих лекарското сандъче и се залових да почиствам инструментите си и да отмервам церове. Тя седеше на носа и сърдито риташе с пети дъното, но след малко в яда си се съблече, натри тялото си с масло и започна да танцува и да играе гимнастика така разгорещено, че гемията се разлюля. Не устоях и тайно я наблюдавах, защото умението й беше невероятно. С лекота се премяташе назад, извивайки снагата си като лък, и от това положение заставаше на ръце. Всички мускули на тялото й потръпваха под лъщящата от масло кожа, косата и се развяваше около главата и тя се задъхваше, защото танцът й изискваше много усилие и сръчност. Никога дотогава не бях виждал подобно нещо, макар да познавах вещината на танцьорките от публичните домове в много страни.