Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Престани с дивотиите си! Ако се хвърлиш в реката, всичко сторено от мен ще се окаже напразно и това ще е върхът на безумието. Минея, заклевам те във всички богове да ме оставиш най-сетне да подремна и да не ми пречиш с приумиците си, защото съм много уморен.

Изричайки тези думи, аз се пъхнах под килима и се завих презглава. Нощта беше студена, макар да се бе запролетило и в тръстиките щъркелите да тракаха с клюновете си. Тя се промъкна под килима до мен и кротко каза:

— Като не мога да сторя нищо друго за теб, нека те стопля с тялото си в студената нощ.

Не намерих сили да й се противопоставя — заспах, сгрят от тялото й, и спах чудесно, защото беше млада и тялото й като малка пещ излъчваше топлина до мен.

На сутринта се събудих и видях, че бяхме стигнали доста нагоре по течението, ала гребците почваха да недоволствуват:

— Плещите ни се вдървиха и гърбовете ни се схванаха. Да не искаш да гребем до издъхване? Не сме тръгнали да гасим пламнала къща!

Насилих сърцето си и им наредих:

— Който престане да гребе, ще опита тоягата ми! Ще почиваме едва на пладне. Тогава ще се нахраните, ще пиете вода и всекиму ще дам по глътка вино от фурми, да се ободри и да се почувствува волен като птица. Но ако роптаете против мен, ще призова всички зли духове срещу вас. Да знаете, че съм жрец и магьосник и познавам множество духове, които жадуват за човешко месо!

Казах го, за да ги сплаша, ала слънцето сияеше на небето и те не ми повярваха, рекоха, че съм сам срещу тях десетимата, и най-близкият посегна да ме удари с веслото.

Изведнъж обаче откъм погребалната делва на носа на гемията се дочу трополене. Каптах захлопа отвътре и започна да ругае с дрезгав глас. Гребците пребледняха от ужас, заскачаха един подир друг в реката, заплуваха панически и се изгубиха от погледа ми във водната шир. Гемията изви, наклони се и пое по течението, ала аз я насочих към брега, където хвърлих каменната котва. Като решеше косата си, изпод навеса се появи Минея и прогони всичките ми страхове, защото беше хубава, грееше слънце и в тръстиките щъркелите потракваха с клюновете си. Отправих се към погребалната делва, разчупих глината на отвора й и извиках високо:

— Възкръсни, ти, който почиваш тук!

Каптах подаде чорлава глава и се огледа стъписано. Струва ми се, че никога не бях виждал по-объркано лице от неговото в този миг. Той простена и запита:

— Що за номера са това? Къде се намирам, къде е царската ми корона, къде са се дянали символите на моята власт? Съвсем гол съм и ми е студено, а главата ми е пълна с оси и крайниците ми тежат като олово, сякаш отровна змия ме е ухапала. Внимавай, Синухе, не се шегувай с мен, защото с царете шега не бива!

Искаше ми се да го накажа за безочливото му държане предишния ден, поради което се престорих, че недоумявам, и казах:

— Не разбирам за какво говориш, Каптах. Сигурно още си замаян от виното и не си спомняш, че вчера на тръгване от Вавилон се напи, започна да буйствуваш по гемията, дърдореше глупости и гребците се видяха принудени да те затворят в тази делва, за да не им сториш зло. Говореше нещо за цар и съдии и изприказва какви ли не щуротии.

Каптах притвори очи, дълго размишлява и накрая рече:

— Господарю, заричам се вече никога да не пия, защото от виното ми се присъниха невероятни приключения. Толкова невероятни, че не смея да ти ги опиша. Мога само да кажа, че по милостта на скарабея се видях цар, раздавах справедливост от царския престол, даже в царския харем ходих и се забавлявах с някаква красавица. Още много друга неща ми се случиха, ала не ги помня, понеже имам страхотно главоболие. Смили се, господарю, и ми дай от оня цяр, дето пиячите на вино в проклетия Вавилон го вземат на другия ден.

Докато говореше, Каптах забеляза Минея и веднага се скри в делвата, казвайки с жаловит глас:

— Господарю, сигурно съм болен или продължавам да сънувам, щом като в дъното на гемията ми се привижда девойката, която насън срещнах в царския харем. Скарабеят да ме пази, защото се боя, че се побърквам!

Той опипа посинялото си око и отеклия си нос и изхленчи. Минея се приближи до делвата, хвана го за косата и изтегли главата му през отвора.

— Погледни ме! — каза тя. — Аз ли съм жената, с която уж си се забавлявал нощес?

Каптах я погледна уплашено, затвори очи и извика с писклив глас:

— Нека всички египетски богове се смилят и ми простят, че съм служил на чужди богове и съм им принасял жертва, но това си ти и те моля за прошка, защото беше само насън!

Минея свали пантофа си и с него така го перна по двете бузи, че те изплющяха.

— Ето ти наказанието за неприличния сън, та да знаеш, че вече си буден!

Но Каптах завика още по-силно:

— Вече изобщо не знам спя ли, или съм буден, защото същото ми се случи насън, когато тази ужасна жена се нахвърли върху мен в царския харем!