Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

— Каптах, възможно е никога повече да не се срещнем, защото ти се възгордя и утре навярно няма да ме познаваш. Затуй изпий тази чаша, която ти поднасям, та като се върна в Египет, да мога да разказвам, че с владетеля над четирите края на света сме били приятели. Изпивайки я, запомни, че каквото и да ти се случи, аз винаги ще ти мисля само доброто. И не забравяй нашия скарабей!

— Думите на този египтянин щяха да са като бръмчене на муха в ушите ми, ако те и без туй не ми бръмчаха от виното, та не чувам какво ми приказва — рече Каптах. — Но от чаша вино никога не съм се отказвал, както е известно на всички и както днес според силите си се постарах да докажа на моите поданици, от които съм безкрайно доволен. Затуй ще изпия предложеното ми вино, макар добре да знам, че утре в бедната ми глава ще препускат диви магарета!

Той изпразни чашата и в този миг слънцето залезе. Внесоха факли и запалиха лампите. Всички станаха прави, замлъкнаха и в палата настъпи пълна тишина. А Каптах сне от главата си короната на вавилонския цар и каза:

— Проклета корона, омръзна ми да ми притиска главата. Краката ми изтръпват, а клепачите ми тежат като олово, та най-добре ще е да ида да спя.

Той дръпна върху себе си тежката покривка за маса и се отпусна на пода да спи. Заедно с покривката върху него се разсипаха кани и бокали, така че той плуваше до гуша във вино, както сам бе обещал сутринта. Царските слуги го съблякоха и навлякоха изцапаните с вино дрехи върху Бурабуриаш, сложиха царската корона на главата му, подадоха му символите на властта и го пренесоха да седне на трона.

— Днес денят бе изтощителен — заяви Бурабуриаш. — Но аз въпреки това запомних някои от вас, които по време на шегата не проявиха достатъчно уважение към мен, надявайки се вероятно, че случайно може да се задавя с горещ бульон. Затова прогонете с камшици налягалите по пода, почистете залата и разкарайте тълпата от двора. А този смахнат, който ми омръзна, напъхайте в делва за вечни времена, ако вече е умрял.

Обърнаха Каптах по гръб, придворният лекар го опипа с треперещи от виното ръце и впери в него замъглен поглед.

— Този мъж действително е мъртъв като торен бръмбар — удостовери той.

Сетне слугите внесоха огромна делва, в каквито вавилонците запечатват покойниците си, положиха Каптах в нея и я замазаха с глина. Царят заповяда да я отнесат според обичая в подземието при останалите мними царе, но тогава аз се обадих:

— Този човек е египтянин и е обрязан като мен. Затова по египетски обичай съм длъжен да балсамирам тялото му, за да устои на смъртта, и да го снабдя с всичко необходимо за Западната страна, та да може там да яде, да пие и да се забавлява, без да работи. Всичко това трае тридесет или седемдесет дни в зависимост от положението на мъртвеца приживе. С Каптах, струва ми се, ще се справя за тридесет дни, защото той беше само мой слуга. След туй ще го върна и ще го оставя сред предшествувалите го мними царе в подземната гробница под твоя палат.

Бурабуриаш ме изслуша с любопитство и рече:

— Така да бъде, макар че според мен усилията ти ще отидат напразно, защото мъртвият човек остава да лежи, а духът му броди неспирно и се храни с отпадъците по улиците, ако близките му не запазят неговото тяло в глинена делва вкъщи, та той да получава дела си от домашната трапеза. Това очаква всекиго освен мен, понеже съм цар и след смъртта ми боговете ще ме приберат при себе си. Затуй, като умра, за разлика от другите мен няма да ме е грижа за моята каша и бира. Но ти постъпи с него както искаш, щом така повеляват обичаите на твоята страна. Аз не се противопоставям на обичаите, а напротив — моля се дори на непознати богове и търся от тях прошение за греховете, които не съм извършил, защото сигурното си е сигурно.

Наредих на слугите да пренесат глинената делва с тялото на Каптах в паланкина, който бях поръчал да чака край стената на палата. Но преди да тръгна, казах на царя:

— В течение на тридесет дни няма да се виждаме. Докато балсамирам тялото, не бива да се срещам с други хора, за да не се вселят в тях духовете, които витаят около него.

— Съгласен съм — засмя се Бурабуриаш. — А ако се появиш, ще накарам слугите ми да те прогонят с тояги, за да не вкараш зли духове в палата ми!

В паланкина направих отвор в меката глина, с която бе замазана делвата, та Каптах да има въздух за дишане. След туй скришом се промъкнах обратно в палата и влязох в харема, където евнусите ме посрещнаха с голямо облекчение, понеже се опасяваха, че царят всеки миг може да дойде.

Едва отворил вратата на стаичката, в която бях оставил Минея, аз отстъпих назад, заскубах косите си и се завайках:

— Елате да видите каква беда се е случила! Тя лежи мъртва, до нея е окървавеният нож и чак по косите й има кръв!

Евнусите дотичаха и примряха от ужас, защото изпитваха страх при вида на кръв и не смееха да пристъпят по-близо. Те горестно заплакаха, понеже се бояха от гнева на царя, ала аз им казах:

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия