Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

— Аз съм египтянин — казах на бащиния си език. — Името ми е Синухе, Този, който е самотен, Сина на дивото магаре. По професия съм лекар и няма защо да се боиш от мен.

Тогава тя скочи във водата и пляскайки, доплува до мен с ножа в ръка, хвърли се в нозете ми и подхвана:

— Знам, че египетските мъже са кротки и не озлочестяват жена, ако тя сама не им се отдаде. Затова ти имам доверие и се надявам да ми простиш, че не изпускам ножа от ръката си. Вероятно още днес ще трябва да разрежа вените си, та моят бог да не бъде опозорен чрез мен. Но ако почиташ боговете и ми желаеш доброто, ти ще ме спасиш оттук и ще ме изведеш от тази страна, макар че не мога да ти се отплатя по подходящия за постъпката ти начин, защото действително не бива да се докосвам до мъж.

— Нямам ни най-малко желание да те докосвам — рекох аз. — В това отношение можеш да бъдеш спокойна. Но безумието ти наистина е голямо, щом искаш да се махнеш от царския харем, където можеш да ядеш вкусни ястия, да пиеш вино, да имаш дрехи, накити и всичко, каквото сърцето ти пожелае.

— Мъжът говори за ядене и пиене, за накити и дрехи, защото толкова му е умът — каза тя и ме прониза със зелените си очи. — Но жената може да копнее и за други неща, които той не проумява. Не разбирам също думите ти, че не искаш да ме докоснеш. Те ме обиждат много, защото вече свикнах всички мъже да ме желаят. Виждала съм го по лицата им и съм го долавяла от дъха им по време на моите танци. Най-добре го забелязах на пазара за роби, когато мъжете се възхищаваха на голотата ми и караха евнусите си да се уверят в непорочността ми. Ако искаш, за това можем да разговаряме по-късно, но първо трябва да ме изведеш оттук и да ми помогнела да избягам от Вавилон.

Дързостта й беше толкова голяма, че онемях, ала накрая й креснах:

— Нямам никакво намерение да ти помогна да избягаш! Това би било престъпление спрямо царя, който е мой приятел и е заплатил за теб цяла камара злато. Мога също да ти кажа, че надутият мях, дето е бил тук, е мнимият цар, който ще властвува само днес, а утре при теб ще дойде истинският цар. Той е голобрад юноша с приятна външност и очаква от теб голяма наслада, след като те обуздае. Пък и не вярвам могъществото на твоя бог да се простира дотук, така че не ще изгубиш нищо, ако се подчиниш на съдбата си. Най-добре ще е да престанеш с дърдоренето си, да захвърлиш ножа, да се премениш и нагиздиш за него, защото наистина си грозна с мокра коса, а боята от очите и устните ти се е размазала чак до ушите.

Това й подействува — тя опипа косата си, наслюнчи пръст и го прокара по веждите и устните си. След туй ме погледна с усмивка на хубавото си личице и рече:

— Казвам се Минея. Да знаеш как да ме наричаш, когато ме измъкнеш и заедно избягаме от тази ужасна страна.

Вдигнах ръце, съкрушен от дързостта й, и бързо се отдалечих, но ликът й ме преследваше и аз се върнах с думите:

— Минея, ще се застъпя за теб пред царя, ала нищо повече не мога да сторя. В това време ти се преоблечи и се успокой. Ако искаш, ще ти дам средство, което ще те направи безчувствена към всичко каквото вършат с теб.

— Опитай се само, ако смееш! — отвърна тя. — Но понеже си се загрижил за мен, ще ти дам този нож, който досега ме закриляше. Знам, че като е у теб, ти ще ме закриляш и никога няма да ме измамиш, а ще ме изведеш от тази страна и двамата ще избягаме.

Тя ми се усмихна и пъхна ножа в ръката ми, въпреки че извиках:

— Не ми трябва ножът ти, безумнице!

Колкото и да се опитвах да й го върна, тя не го прие обратно, а ме гледаше усмихната изпод мократа коса, докато си тръгнах крайно объркан с ножа в ръка. Установих, че е по-умна от мен, защото, предавайки ми ножа си, тя бе свързала съдбата си с моята и вече не можех да я изоставя.

Когато излязох от харема, Бурабуриаш ме посрещна и изпълнен с любопитство, ме запита какво се е случило.

— Твоите евнуси са сключили лоша сделка — отвърнах аз. — Минея, сиреч девойката, която са ти купили, буйствува и не желае да се докосне до мъж, понеже нейният бог й забранявал това. Най-добре ще е да я оставиш на мира, докато й дойде друг ум в главата.

Но Бурабуриаш радостно се засмя и каза:

— Очаква ме наистина голяма наслада, защото този вид момичета са ми известни: най-лесно ги вразумява боят. Нали съм млад и още не ми е поникнала брада, забавлението с жени често ме изморява и по-голямо удоволствие изпитвам, когато гледам как евнусите ги бият с жилави пръчки и слушам писъците им. Затуй тази опърничава девойка ми харесва извънредно много — ще накарам евнусите да я напердашат пред очите ми и се кълна, че още довечера кожата й ще подпухне, няма да може да лежи по гръб и така насладата ми ще бъде още по-голяма!

Той се отдалечи, потривайки ръце и кискайки се като момиче. Докато гледах подире му, осъзнах, че вече не ми беше приятел и не му желаех доброто. А в ръката си продължавах да стискам ножа на Минея.

6

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия