Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Така Каптах бе въздигнат на трона на правосъдието и пред него положиха символите на справедливостта — камшик и окови, а народът бе подканен да застане пред царя и да изкаже жалбите си. Най-напред в нозете на Каптах се хвърли мъж, който бе раздрал дрехите си и бе посипал главата си с пепел. Той избърса с лицето си пода пред Каптах, заплака и занарежда:

— Няма по-мъдър от нашия цар, владетеля над четирите края на света. Затуй го моля за справедливост по следния въпрос. Преди четири години си взех жена, нямахме деца, а сега жена ми е трудна. Вчера обаче научих, че ме мами с един войник. Сварих ги даже двамата, но войникът беше едър и силен, та не можах да му сторя нищо. Сега черният ми дроб е изпълнен с мъка и отчаяние, защото откъде мога да знам дали детето, което е на път, е мое, или го е направил оня войник. Затуй моля царя да отсъди правилно, че да разбера със сигурност чие е детето — мое или на войника, и да знам как да постъпя.

Каптах мълчеше и се оглеждаше неспокойно, но сетне каза решително:

— Донесете тояги и наложете този мъж, за да запомни хубаво днешния ден!

Съдебните служители хванаха мъжа и започнаха да го налагат, а той заохка от болка и се обърна към народа:

— Каква справедливост е това?

Народът също възнегодува и поиска обяснение.

— Този мъж — поде Каптах — си заслужи боя първо с това, че ме занимава с такива незначителни неща. Но още повече заслужаваше тояга заради глупостта си, защото къде се е чуло и видяло мъж, който е оставил нивата си незасята, да дойде да се оплаква, че друг на добра воля я засява и го оставя да прибере реколтата? Виновна е не жената, че си е намерила друг мъж, а съпругът, защото не е успял да й даде онова, което тя иска. Затова той си получи заслуженото.

Като чу това, народът избухна в смях и викове и възхвали мъдростта на царя. Сетне пред него застана сериозен старик и рече:

— Пред този каменен стълб, на който е записан законът, и пред царя настоявам за справедливост по следния въпрос. Построих си къща край улицата, ала майсторът зидар ме измами — къщата се срути и погуби един случаен минувач. Сега близките на минувача заведоха дело срещу мен и искат обезщетение. Какво да сторя?

Каптах помисли и каза:

— Този случай е сложен и налага по-подробно проучване. Според мен той е дело на боговете, а не на хората, но да видим какво казва законът за него.

Правниците пристъпиха до стълба, прочетоха закона и обясниха:

— Ако къща се срути поради небрежността на майстора зидар и при срутването си погуби собственика на къщата, тогава майсторът зидар също трябва да бъде погубен. Но ако при срутването си къщата погуби сина на собственика, тогава следва да се погуби синът на майстора зидар. Само толкова казва законът, обаче ние го тълкуваме така, че каквото погине при срутването на една къща, същото нещо от имуществото на майстора зидар подлежи на унищожение. Друго не можем да кажем.

— Не знаех — отбеляза Каптах, — че тукашните майстори зидари били такива немарливци, и в бъдеще ще гледам да съм предпазлив с тях. А според закона случаят е прост: близките на загиналия минувач да идат при къщата на майстора зидар, да издебнат първия задал се минувач, да го погубят — и с това законът е изпълнен. Сторят ли го наистина, ще отговарят за последствията, ако близките на този минувач ги обвинят в убийство, понеже тук действително имаме по-скоро деяние на боговете, отколкото на хората. Според мен най-виновен е минувачът, тръгнал покрай срутваща се къща, защото кой разумен човек върши това, ако боговете не са решили така. Ето защо аз освобождавам майстора зидар от всяка отговорност и заявявам, че мъжът, който търси от мен правда, е глупак. Той не е държал майстора зидар под око, та да си свърши съвестно работата, и майсторът зидар с право го е измамил, защото глупците трябва да бъдат мамени, за да се поучат и да поумнеят. Така е било и така ще бъде.

Народът отново възхвали мъдростта на царя, а ищецът си тръгна посрамен. След него пред царя застана дебел търговец, облечен със скъпа дреха, и изложи жалбата си, казвайки: