Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Вече бях свикнал с различните вавилонски обичаи, ала все пак се стъписах, когато преди зазоряване пияни царски телохранители нахлуха във „Вила Ищар“, отваряха насилствено вратите, налагаха всеки срещнат с дръжките на копията си и викаха с цяло гърло:

— Къде се е скрил нашият цар? Дайте ни веднага царя, че денят скоро ще настъпи и той е длъжен да въздаде правда на народа си!

Вдигна се страшна олелия, засвяткаха лампи, слугите от странноприемницата тичаха презглава по коридорите. Каптах реши, че в града е избухнал бунт, и се скри под леглото ми, а аз станах, както бях без дрехи, наметнах се с вълнената си завивка, пресрещнах войниците и ги запитах:

— Какво искате? Внимавайте да не ме оскърбите, защото аз съм Синухе, Египтянина, Сина на дивото магаре, и името ми сигурно ви е известно.

— Щом се казваш Синухе, значи ти си, когото търсим! — завикаха те.

Смъкнаха завивката от тялото ми, така че останах гол пред тях, и с учудване почнаха да ме сочат, защото дотогава не бяха виждали обрязан мъж.

— Можем ли да оставим този мъж да ходи свободно? Не е ли опасен за жените ни, които обичат всичко ново и необикновено? — питаха се те и продължаваха: — По-странно нещо наистина не сме срещали, откакто видяхме оня къдрокос черен мъж от островите на топлото море, дето се беше закичил с костена игла и дрънкалка, за да се харесва на жените!

Като им омръзна да се гаврят с мен, те ме пуснаха и казаха:

— Вместо да ни губиш времето с твоите щуротии, по-добре ни предай слугата си. Наредено ни е незабавно да го отведем в палата, защото днес е денят на мнимия цар и волята на царя е да го заведем там.

Като чу тези думи, Каптах толкова се изплаши, че крайниците му се разтрепериха и цялото легло се затресе. Така го откриха, измъкнаха го с възторжени викове изпод леглото и покланяйки му се доземи, си казваха един другиму:

— Ето го деня на нашата голяма радост! Най-сетне намерихме нашия цар, който се беше скрил и изчезнал от погледа ни. Но сега очите ни ликуват при вида му и се надяваме, че той ще възнагради верността ни с богати подаръци!

С ококорени очи Каптах ги оглеждаше от главата до петите. Щом забелязаха объркването и уплахата му, те избухнаха в още по-неудържим смях и завикаха:

— Няма съмнение, този е царят над четирите края на света, познаваме го по лицето!

Те пак му се поклониха, а застаналите зад него го сритаха да тръгва. Тогава Каптах ми рече:

— Истина ти казвам, този град и цялата страна са покварени и побъркани, пълни са със злини и скарабеят явно не може да ме закриля повече, щом загазих. Вече не знам дали стоя на главата си или на краката си. А може би все още спя на онова легло, сънувам и всичко това е само кошмар. Така или иначе, аз трябва да ги последвам, защото са здрави мъжаги, но ти, господарю, гледай да се спасиш, ако можеш, и свали тялото ми от стената, когато ме провесят с главата надолу. Съхрани го за всеки случай и не допускай да го хвърлят в реката. Загина ли в ръцете на войниците за честта на Египет, което според всички писания ми дава право да поема към Западната страна, дори тялото ми да изтлее, ти за всеки случай и за да се избягнат всякакви недоразумения, го балсамирай — нали си вещ в това изкуство…

Докато говореше, войниците се превиваха от смях, свличаха се на колене, потупваха се по гърба да не се задушат от смеха и викаха:

— Мардук ни е свидетел, по-добър цар не бихме могли да намерим, защото истинско чудо е, че езикът му не се заплита на възел.

Навън обаче започна да се развиделява, дръжките на копията им заиграха подканващо по гърба на Каптах и те го отведоха със себе си. Аз бързо се облякох и ги последвах в палата. Никой не ме спря да вляза, целият двор и всички преддверия на палата бяха пълни с шумни тълпи. Това подсили убеждението ми, че във Вавилон бе избухнал бунт и че скоро по уличните канавки щеше да потече кръв, щом войските от провинциите пристигнеха на помощ на града

Но когато се вмъкнах след войниците в голямата престолна зала, видях Бурабуриаш седнал върху подпрения на лъвски лапи златен трон, облечен с царски одежди и стиснал в ръцете си символите на властта. Около него в залата се бяха събрали върховните жреци на Мардук, царските съветници и сановниците на страната. Без да им обръщат внимание, войниците си проправяха път с копията, избутаха Каптах пред себе си и спряха пред трона в очакване. Изведнъж всички замълчаха и настъпи пълна тишина, в която прозвуча гласът на Каптах:

— Махнете тази дяволска гадина, че иначе ще се откажа от играта и ще си тръгна!

В този миг през източния прозоречен отвор в залата нахлу светлина, слънцето изгря и всички — жреци и сановници, царски съветници и войници — завикаха гръмогласно:

— Той е прав! Отведете тази гадина, защото ни омръзна управлението на голобрадия хлапак. Този мъж тук е умен и затова ще го направим цар, та да ни повелява.