Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Голям интерес събуди у мен също гадателското изкуство на вавилонските жреци. Позволиха ми да го изучавам в кулата, понеже бях покровителствуван от царя, а и придворните лекари се застъпиха за мен. По такъв начин се научих да разчитам черния дроб на овца и в него да различавам планини и реки, улици, порти и кули, главата, крайниците, ушите, пръстите й всичко останало до най-малката подробност. За лекаря то беше извънредно полезно, защото, ако му провървеше, по черния дроб на овцата, принесена от него в жертва, можеше да установи страданието на пациента и лечебното средство, без да се налага лично да го преглежда. Вавилонските лекари често прилагаха този метод, когато се съмняваха във вида на заболяването, и той значително подсилваше нужната самоувереност на лекаря, ако се затруднеше в диагнозата. Ето защо аз се заех с изучаването му.

Но най-точни сведения за всичко, което става в настоящето или предстои да се случи, се получават чрез четене на небесните огнени писмена нощем. Въпреки това аз не се опитах да изуча разчитането на тази писменост, защото това занимание щеше да ми отнеме години, дори десетилетия, а пък и звездобройците бяха старци с побелели бради и с уморени от взиране в звездите очи, които непрестанно спореха помежду си и никога не постигаха съгласие относно значението на звездното разположение, та сметнах тези занимания за излишни. Жреците обаче ми разказваха, че всичко, което става на земята, ставало също на небето и нямало толкова дребно или маловажно нещо (да не говорим за по-значителните), което да не може предварително да се узнае от звездите, стига достатъчно добре да се изучи небесната писменост. Това учение ми се стори по-приемливо и по-понятно от много други учения за хората и боговете. То облекчава живота, защото кара човека да проумее, че всичко става по силата на непоклатим закон и никой не може да повлияе върху съдбата си, понеже не е в състояние да промени разположението на звездите и да пренасочи тяхното движение. Като се разсъди по-дълбоко, това учение се оказва по-естествено и по-разбираемо от всички учения. То е в съгласие със склонността на човешкото сърце да вярва, макар вавилонците да говореха за черен дроб там, където египтянинът казва сърце. Но според мен това различие е само езиково и нищо повече.

Тази удивителна наука ми направи толкова силно впечатление, че по едно време сериозно се бях замислил дали да не остана във Вавилон да изучавам звездната писменост. Щях да зарежа странствуванията си и всичко друго, та след години и десетилетия да разбирам звездната писменост, защото ми се струваше, че човешкият живот не може да има по-голям смисъл от изучаването на тази наука. Посъветвах се и с Каптах, но той каза:

— Каква полза ще има човек, ако прахосва годините си в гледане по небето, докато му изтекат очите? Ако на звездите е написано всичко, което ще стане, човек не може да избегне каквото му е писано, дори да го знае предварително. Това е казано в много приказки, каквато е например приказката за принца и неговите кучета. Узнае ли предварително всичкото зло, което ще го стигне, човек ще се разстрои, краката му ще се разтреперят и напразно ще се мъчи да промени онова, дето все пак ще се случи. А ако чете, че ще му се случват само хубави неща, което, така или иначе, не става, тогава не е ли по-добре да се радва и наслаждава на хубавото, вместо да гледа звездите и да пилее времето, отредено му да разведрява сърцето си? На човек обаче му се случва и добро, и зло според волята на боговете, така че четенето на звездите би предизвикало само излишно объркване и губене на време, докато се радва и ядосва на предстоящото. Много по-добре ще е да се уповаваме на нашия скарабей.

— Но щом като на звездите е написано всичко, което ще ни се случи, тогава скарабеят ни най-малко не е способен да променя нашата съдба, нито пък може да повлияе на бъдещето ни — отвърнах аз, от което Каптах се засегна дълбоко и рече:

— Това са празни и скверни приказки. Ако ти си прав, тогава на звездите несъмнено е написано също, че скарабеят ще ни носи щастие, и са изброени всички големи и малки случки, когато той ни помага. Защото без него отдавна щяхме да сме увиснали на стената с главата надолу или черепът ти щеше да се белее на бойното поле.

Нямаше какво да му възразя, та се отказах от мисълта да остана във Вавилон и да изучавам звездите. Изпитвайки сърцето си, забелязах, че това решение ми достави радост, защото странствуването беше влязло в кръвта ми, очите ми бяха неспокойни и аз непрекъснато жадувах да видя нещо ново. Утешаваше ме също мисълта, че не губех нищо, ако не останех, понеже решението ми и нашият разговор с Каптах положително бяха написани на звездите дълго преди деня на моето раждане. Така че, дори да желаех, не бе възможно да остана, след като повелята на звездите беше такава.