— Молбата ти бе изпълнена, Синухе, макар че можеше да се задоволиш и с по-малко. Съветниците ми са вбесени от тази странна приумица, която ще погълне годишния данък от цяла една провинция. Нали войниците трябва да се нахранят и напоят, а тази вечер ще вилнеят из града и като всички войници ще направят сума поразии. После цял месец пътищата на страната ще бъдат несигурни от тях, така че не ми се вярва втори път да уреждам такава щуротия. Освен това седалищните ми части се вдървиха от седенето на златния трон и главата ми също е замаяна. Затуй нека пийнем вино и разведрим черния си дроб след напрегнатия ден, че имам да те разпитвам за много неща.
Пихме вино и той ми задаваше всякакви въпроси, както разпитват децата и юношите, които още не са видели света. Отговорите ми явно му допадаха и накрая той запита:
— Фараонът има ли дъщеря? След всичко, което ми разказа за Египет, реших да си взема фараонска дъщеря за съпруга. Вярно, че в харема си вече имам четиристотин жени, които са ми предостатъчни, защото на ден не ходя при повече от една, а и това би ми омръзнало, ако не бяха различни. Но ако сред жените си имам фараонска дъщеря, престижът ми ще се издигне и народите, които управлявам, ще ме уважават още повече.
Вдигнах ужасено ръце и казах:
— Бурабуриаш, ти не знаеш какво говориш! Откакто свят светува, фараонска дъщеря не се е събирала с чужд мъж. Дъщерите на фараона се омъжват единствено за свои братя, а когато нямат братя, остават неомъжени за цял живот и стават жрици. Затуй думите ти са светотатство към египетските богове, но аз ще ти дам опрощение, защото не знаеш какво говориш.
Царят сбърчи вежди и раздразнено каза:
— Какъв си ти, че ще ми даваш опрощение? Мигар моята кръв не е божествена, както кръвта на фараона?
— Видях кръвта ти, когато я изплюваше в таса до теб — признах аз. — Виждал съм също така как тече кръвта на великия фараон Аменхотеп и не мога да твърдя, че между кръвта на двама ви има някаква разлика. Но ти не бива да забравяш, че фараонът едва отскоро е женен и не знам дали са му се родили дъщери.
— Още съм млад и мога да почакам — отговори Бурабуриаш и лукаво ме погледна, защото беше цар на търговски народ. — Освен това, ако фараонът няма дъщеря или не иска да ми я даде за съпруга, нека ми изпрати някоя благородна египтянка, която мога да представя за негова дъщеря. Тук никой не се съмнява в думите ми, а и фараонът няма да загуби нищо. Но ако не се съгласи, ще изпратя войските си да доведат дъщеря му. Аз съм упорит и щом си наумя нещо, никой не може да го избие от главата ми.
Думите му ме изплашиха, та му казах, че една война ще струва скъпо и ще навреди много на световната търговия, от което той ще загуби повече, отколкото Египет.
— По-добре ще е да изчакаш — добавих аз, — докато посланиците ти съобщят, че на фараона са се родили дъщери. Тогава с глинена плочка можеш да го уведомиш за желанието си и ако склони, той непременно ще ти изпрати дъщеря си. Няма да те измами, понеже сега има нов, могъщ бог, който държи на истината и всяка лъжа го отвращава.
Бурабуриаш недоумяващо заяви:
— За такъв бог не искам да ми се говори и много се учудвам, че твоят фараон си е избрал точно него. Нали е общоизвестно, че истината често вреди на човека и го довежда до просяшка тояга. Вярно е, че аз се моля на всички богове — и на познати, и на непознати, защото сигурното е сигурно и понеже обичаят е такъв. Но с този бог не искам да имам вземане-даване. Виното ме ободри и разведри черния ми дроб — продължи той, — а думите ти за фараонските дъщери и тяхната красота ме разгорещиха, та смятам да се оттегля с харема си. Заповядай и ти с мен, като лекар можеш да дойдеш. Вече казах, че имам предостатъчно жени и няма нищо лошо, ако си избереш някоя от тях да се позабавляваш. Гледай само да не й направиш дете, че ще се получат големи неприятности. Освен това любопитен съм да видя как се люби с жена един египтянин, понеже всеки народ си има свои начини. Ще се смаеш и няма да ми повярваш, ако ти разкажа какво умеят моите жени, доведени от далечни страни.