Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Лоши думи изричаш, неразумни чужденецо, и помрачаваш радостта ми — каза той гневно, но след кратко размисляне добави: — А може и да си прав. Страданието ми се подновява всяка есен и пролет, когато се простудят краката ми, и ми причинява болки, от които ме обзема желание да умра. Щом като е наложително да се предприеме нещо, ще трябва да го извършиш ти. Моят зъболекар ми създаде толкова ненужни мъки, че повече не искам да ми се мярка пред очите.

— От думите ти заключавам, че като дете си пил повече вино, отколкото мляко — отвърнах аз. — Освен това сладкишите също не ти понасят. В този град ги правят със сироп от фурми, но той уврежда зъбите, докато в Египет се използува мед, който мънички птички събират в големи пити за хората. Ето защо отсега нататък яж само сладкиши от пристанището и всяка сутрин след ставане пий мляко.

— Ти наистина си голям шегобиец, Синухе — рече той. — Не ми се вярва някакви мънички птички да събират сладост за хората. Такова нещо никога не съм чувал.

— Тежка е моята участ! — въздъхнах аз. — В родината ми ще ме вземат за лъжец, ако разкажа, че тук съм видял безкрили птици, които живеят при хората и всеки ден снасят по едно яйце за стопаните си. В такъв случай най-добре ще е изобщо да не говоря, защото, ако ме сметнат за лъжец, ще загубя доброто си име.

— Напротив — възрази той разгорещено, — продължавай да говориш, защото досега никой не ми е говорил като теб.

Тогава му казах със сериозен глас:

— Аз няма да извадя зъба ти, твоят зъболекар ще го стори. В тези неща той е най-сръчният в страната, навярно по-сръчен и от мен, пък и не искам да си навличам омразата му. Но ако желаеш, мога да седна до теб, да държа ръката ти и да ти вдъхвам кураж, докато го върши. Освен туй ще облекча болката ти с всичкото умение, което съм усвоил в различни страни и сред различни народи. Нека това стане точно след две недели. По-добре е предварително да определим деня, за да не се разколебаеш. Дотогава венецът ти ще заздравее, а ще ти дам и едно лекарство, с което сутрин и вечер ще изплакваш устата си, колкото и да горчи и да люти.

— А ако откажа да го сторя? — запита той раздразнено.

— Трябва да ми дадеш царската си дума, че всичко ще стане така, както вече казах. Владетелят над четирите края на света не може да престъпи царската си дума. Ако ме слушаш, ще те позабавлявам с моята вещина: пред очите ти ще превърна вода в кръв и ще те науча как се прави, за да смаеш верноподаниците си. Трябва обаче да ми обещаеш, че никому не ще издадеш тайната. Тя е свещена тайна на жреците на Амон, която аз самият нямаше да зная, ако не бях ръкоположен за жрец от първа степен, и в която не бих те посветил, ако не беше цар.

В този миг от горния праг на вратата Каптах извика с нажален глас:

— Махнете най-сетне туй дяволско изчадие! Иначе ще сляза и ще го претрепя! Ръцете ми се схванаха и задникът ме заболя да седя в това неудобно положение, което унижава достойнството ми. Честна дума, ако не изведете звяра незабавно, ще сляза и ще го убия!

При тази закана Бурабуриаш отново се разсмя звучно, след което каза с престорена сериозност:

— Жалко би било наистина да убиваш лъва ми. Той израсна пред очите ми и стана мой верен другар. Ще го повикам, за да не извършваш злодеяние в палата ми.

Той примами лъва при себе си и Каптах се спусна по завесата, разтърка изтръпналите си крака и така ядно изгледа лъва, че царят се запревива от смях и извика:

— По-забавен смешник не бях виждал. Продай ми го, Синухе, и аз ще те направя богат човек.

Аз обаче нямах намерение да продавам Каптах, пък и царят не настоя и ние се разделихме като приятели, когато главата му почна да клюма и очите му да се затварят. Сънят го налягаше, защото от болки много нощи наред не беше мигвал. Старият придворен лекар ме съпроводи навън и каза:

— От поведението и думите ти установих, че ти съвсем не си измамник, а сръчен, опитен в професията си човек. Но мен ме порази смелостта, с която говореше пред владетеля над четирите края на света. Ако някой от неговите лекари се одързостеше да му говори по същия начин, отдавна щеше да почива в глинената делва наред със своите предци.

— Най-добре ще е — рекох аз — да обсъдим всичко, което предстои да стане подир две недели. Денят ще бъде тежък и е редно предварително да принесем жертва на съответните богове.

Като богобоязлив човек, той одобри предложението ми и ние се уговорихме да се срещнем в храма, за да принесем жертва и да се посъветваме с другите лекари относно зъба на царя. Преди да си тръгна от палата, старецът нареди да нагостят носачите, които ме бяха донесли. Те ядоха и пиха в предния двор и ме възхваляваха безмерно, а по пътя към странноприемницата пяха с цяло гърло. Тълпи от хора ме следваха и от този ден името ми се прочу във Вавилон. Само Каптах яздеше мрачен на бялото магаре и не ми проговаряше, понеже достойнството му беше силно накърнено.

3