Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Стражите пред портите на палата разгониха с копия тълпата, вдигнаха щитовете си и с тях образуваха стена от злато и сребро, крилати лъвове охраняваха пътя, по който паланкинът ми бе внесен във вътрешния двор на палата. Там ме пресрещна старец, чиято брада бе обръсната като на учен. На ушите му блестяха златни халки, а бузите му бяха провиснали мрачно. Изгледа ме неприязнено и се обърна към мен с думите:

— Черният ми дроб се гневи на целия смут и празен шум, който вдигаш с пристигането си. Владетелят над четирите края на света вече се пита какъв е този човек, който идва тогава, когато е удобно нему, а не когато е удобно на царя, и който пристига с такъв гръм и трясък.

— Старче — рекох аз, — в ушите ми думите ти са като бръмчене на муха, ала все пак ще те попитам кой си ти, та смееш да ме заговаряш по този начин.

— Аз съм придворният лекар на владетеля над четирите края на света и първият сред неговите лечители — отговори той. — А що за измамник си ти, който идваш да измъкнеш с хитрините си злато и сребро от царя? Не забравяй, че ако в благоразположението си той ти даде щемпеловано сребро или злато, ти си длъжен да ми отстъпиш половината от него!

Тогава му казах:

— Твоят черен дроб ни най-малко не ме вълнува и изобщо по-добре щеше да бъде, ако се беше обърнал към моя слуга, който има за задача да ме варди от изнудвачи и хапещи гадини. Но тъй като си стар човек и не можеш да промениш нрава си, иска ми се да бъда твой приятел. Ето защо ще ти подаря тези златни гривни от ръката си, та да разбереш, че за мен златото и среброто нямат по-голяма стойност от прахта под краката ми и че съм дошъл тук да събирам не злато, а знания.

Подадох му златните гривни и той онемя от учудване. Затуй не възпря Каптах да ме последва и ме отведе при царя. Цар Бурабуриаш седеше на меки възглавници в просторно помещение, чиито стени блестяха с пъстротата на гледжосаните тухли. Той беше просто едно разглезено момче, което седеше, подпряло бузата си с ръка. До него лежеше лъв, който при появата ни изръмжа глухо. Старецът се просна по корем, за да отрие с уста пода пред царя. Каптах последва примера му, но когато лъвът изръмжа, той като жаба подскочи на четири крака и изпищя от уплаха. При тая гледка царят се закиска, катурна се назад върху възглавниците и се запревива от смях. Каптах ядосано занарежда:

— Изведете тази дяволска гадина оттук, преди да ме е ухапала! По-страшен звяр през живота си не съм виждал, а ръмженето му прилича на трясъка на бойните колесници по площада на Тива, когато гвардията, още неизтрезняла след някой празник, потегля на учения…

Той приседна, отбранително протегнал ръце. Лъвът се надигна и се прозя продължително, а когато устата му се затвори, зъбите му така силно изтракаха, както капакът на раклата в храма, поглъщайки подаянието на някоя вдовица.

От смях на царя сълзи му потекоха. След туй обаче отново си спомни за болките, изохка и притисна длан към бузата си, която така беше отекла, че наполовина закриваше окото му. Той сбърчи вежди, старецът го погледна и побърза да доложи:

— Ето го твърдоглавия египтянин, който не се подчини на заповедта ти да дойде вчера. Достатъчна е една твоя дума, и аз ще накарам стражите да прободат с копията си черния му дроб.

Царят обаче го ритна и каза:

— Сега не е време за празни приказки. Нека този човек ме излекува бързо, защото болките ми са непоносими и се боя, че ще ме уморят. Колко нощи вече не съм мигвал и откога не съм ял нищо друго освен горещ бульон.

Старецът започна да се вайка, заудря чело в пода и извика:

— Владетелю над четирите края на света, нали направихме всичко, за да те излекуваме! В светилищата принасяхме в жертва челюсти и зъби, удряхме барабаните и надувахме рогове, танцувахме пред теб в червени мантии, за да прогоним злия дух, който се е вселил в челюстта ти. Повече не можехме да сторим, понеже ти не ни разреши да се допрем до твоята челюст и да ти помогнем. Не вярвам този скверен чужденец да е по-способен от нас.

Тогава се обадих:

— Аз съм Синухе, Египтянина, Този, който е самотен, Сина на дивото магаре. Без дори да те преглеждам, виждам, че отокът на бузата ти е причинен от кътник, който не си дал да бъде почистен или изваден навреме, както твоите лекари вероятно отдавна са те съветвали. Такова страдание се среща при деца и страхливци, но не подхожда на владетеля над четирите края на света, пред когото народите треперят и даже лъвът свежда глава, както виждам със собствените си очи. Ала аз знам, че изпитваш големи болки, и на драго сърце искам да ти помогна.

С ръка на бузата, царят рече:

— Думите ти са дръзки и ако бях здрав, сигурно щях да накарам да изтръгнат наглия ти език и да прободат черния ти дроб. Сега обаче не му е времето. Излекувай ме бързо, и аз ще те възнаградя богато. Но ако ми причиниш болка, незабавно ще наредя да те погубят.