Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

След това мое дело името ми се прочу навред в Митани, та даже и във Вавилон, преди още да бях пристигнал там. Пациентът ми обаче се отдал на пиянство и веселие, обзел го огън и започнал да бълнува. В треската си побягнал от къщи, паднал от зида, строшил си врата и починал. Но хората казваха, че аз нямам вина за това, и хвалеха умението ми.

А ние с Каптах наехме една лодка с гребци и потеглихме надолу по течението към Вавилония.

2

Земята, управлявана от Вавилон, носи различни имена според населението, което я обитава — Халдея или пък Касития. Аз я наричам Вавилония, та всеки да знае за коя страна става дума. Тя е плодородна, прорязана от напоителни канали и равна докъдето погледът стига. По-различна е от Египет, както и всичко друго в нея е по-различно. Египтянките например мелят житото коленичили на земята, като въртят кръгъл камък, а вавилонските жени седят и стриват зърното между два камъка, което е далеч по-изморително.

В тази страна растат малко дървета — толкова малко, че отсичането на дърво се смята за престъпление спрямо хората и боговете и се наказва от закона. Който пък засажда дръвчета, си спечелва благоволението на боговете. Жителите на Вавилония са по-дебели и по-затлъстели, отколкото другаде. Ядат трудносмилаеми тестени храни и като всички пълни хора много обичат да се смеят. При тях видях една птица, наричана кокошка, която не можеше да лети, а живееше със стопаните си и от благодарност всеки ден им снасяше по едно яйце, голямо почти колкото крокодилското. Казвам го, макар че никой няма да ми повярва. Поднасяха ми такива яйца, смятани от вавилонците за голям деликатес, но аз не се осмелих да ги опитам — сигурното си е сигурно, та се задоволявах с ястия, които познавах или поне знаех как се приготвят.

Жителите на страната казваха, че Вавилон бил най-старият и най-големият град на света. Не им вярвах, понеже знаех, че от всички градове Тива е най-старият и най-големият. И днес още твърдя, че на света няма друг град като Тива, но трябва да призная, че Вавилон ме изненада с величието и богатството си, защото още градските стени се издигаха страшни и високи като планина, а кулата, построена от вавилонците в чест на техния бог, стърчеше до небето. Сградите бяха по на четири и пет ката, така че хората живееха един над друг и един под друг. Никъде, даже и в Тива, не бях виждал такива богати и разкошни дюкяни и такова изобилие на стоки, както в търговските къщи към храма.

Вавилонците почитаха бога Мардук, а в чест на Ищар бяха построили порта, по-висока от входа към храма на Амон, облицована с пъстри гледжосани тухли, които образуваха фигури и отразяваха ослепително слънчевата светлина. От тази порта по широк път се стигаше до кулата на Мардук, изградена стъпаловидно на много катове, по които пътят водеше до върха й. Той се възземаше съвсем леко и беше толкова широк, че по него можеха да се движат успоредно няколко колесници. Най-отгоре на кулата живееха звездобройците, които знаеха всичко за небесните тела, изчисляваха движението им и предсказваха благоприятните и неблагоприятните дни, та всеки да урежда живота си съобразно с тях. Говореше се, че умеели да предричат бъдещето на хората, ако човек знае точния ден и час на раждането си. Колкото и да ми се искаше, аз не можех да се възползувам от умението им — нали не знаех кога точно съм роден.

От хранилището на храма срещу глинените плочки можех да получа колкото пожелая злато, поради което се настаних в огромна странноприемница до портата на Ищар. Беше сграда на няколко ката, по чийто покрив растяха овощни дървета и миртови храсти, бълбукаха потоци и рибки скачаха в басейни. В тази странноприемница отсядаха знатни люде, дошли в града от именията си, ако нямаха собствена къща във Вавилон, в нея живееха също чуждоземните посланици. Дебели килими покриваха пода на стаите й, одрите бяха застлани с меки кожи, а стените — украсени с пъстри, весели и лекомислени изображения от гледжосани тухли. Сградата се именуваше „Вила Ищар“ и като всичко забележително във Вавилон беше собственост на кулата на бога Мардук. Мисля, че ако се преброяха всичките й стаи, обитатели и слуги, то само в нея живееха толкова хора, колкото е цял квартал на Тива, макар че това ще се стори невероятно всекиму, който не е отсядал там.

Няма друго място на света, където могат да се видят толкова различни хора и по улиците да се чуят едновременно толкова много езици, както във Вавилон. Жителите му казват, че всички пътища водели към Вавилон и че той бил средоточието на света. Те дори уверяват, че страната им не се намирала на края на света, както се смята в Египет, а че на изток, зад планините, имало могъщи държави, откъдето въоръжени кервани донасяли понякога във Вавилон чудни стоки, платове и скъпи чупливи съдове. Трябва да добавя още, че във Вавилон видях теснооки хора с жълти лица, без да са ги боядисвали. Занимаваха се с търговия и продаваха платове, тънки като царски лен, но още по-гладки и преливащи във всички цветове като чисто дървено масло.