Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

— Нека бъде волята ти — отвърнах аз. — Мен ме закриля едно малко, но извънредно могъщо божество. Негова е заслугата, че не дойдох още вчера, защото идването ми щеше да бъде напразно. Сега и без преглед забелязвам, че подутината ти е узряла за разрязване. Ако искаш, ще го сторя, ала от болки боговете не могат да опазят дори един цар. Все пак облекчението ти ще бъде толкова голямо, че след туй изобщо няма да си спомняш за болката. Уверявам те също така, че ще я направя толкова незначителна, колкото е по силите на един човек.

Притиснал ръка към бузата си, царят за миг се поколеба и ме изгледа със свити вежди. При добро здраве той несъмнено беше красив юноша, макар и много самонадеян, и аз изпитах симпатия към него. Той долови погледа ми и накрая каза раздразнено:

— Прави, каквото ще правиш, само че бързо!

Старецът се завайка и заудря чело в пода, но аз не му обърнах внимание. Наредих да сгреят вино, в което сипах упойващо средство, и го дадох на царя да го изпие. Подир малко той се ободри и заяви:

— Болките намаляват и да не си посмял да се доближиш с клещите и ножовете си!

Но моята воля беше по-силна от неговата. Накарах го да отвори уста, стиснах главата му под мишницата си и разрязах подутината на челюстта му с нож, пречистен с донесения от Каптах огън. Впрочем той вече не беше от свещения огън на Амон, който Каптах в небрежността си бе оставил да загасне, докато пътувахме по реката. Чрез триене Каптах бе разпалил новия огън в стаята ми в странноприемницата, вярвайки наивно, че скарабеят ни е могъщ като Амон.

При допира на ножа царят изпищя, лъвът се изправи, изрева и със святкащи очи размаха опашка. Но царят имаше достатъчно грижи, докато изплюваше гнойта, изтичаща от венеца му. Изпитваше голямо облекчение и аз му помагах, притискайки леко бузата му. Той плюеше и плачеше от радост.

— Египтянино Синухе, ти си благословен човек, макар че ми причини болка — каза той и пак плю.

— Аз също можех да го сторя не по-лошо, че дори и по-добре от него — обади се старецът, — ако само беше разрешил да се докосна до святата ти челюст. А най-добре щеше да го извърши твоят зъболекар.

За голямо негово учудване аз потвърдих думите му:

— Старецът казва истината. Той щеше да го стори не по-лошо от мен, а най-добре би се справил твоят зъболекар. Само че тяхната воля не е била така силна, както моята. Затуй на тях не им се е удало да те избавят от мъките. Без да се бои за себе си, лекарят трябва да се осмели да причини неизбежна болка дори на царя. Те са се бояли, а пък аз не се побоях, защото всичко ми е все едно. Ако имаш желание, спокойно можеш да накараш войниците си да прободат черния ми дроб, след като те излекувах.

Царят плю, притисна бузата си и пак плю. Но бузата вече не го болеше и той каза:

— Още не бях чувал някой да говори като теб, Синухе. Ако казваш истината, тогава не си струва войниците ми да пробождат черния ти дроб — каква ще бъде ползата, щом на теб ти е все едно. Но ти действително ми донесе голямо облекчение, поради което ти прощавам дързостта. На твоя слуга също му прощавам, че видя как държиш главата ми под мишницата си и чу как викам. Прощавам му, защото след толкова време отново ме разсмя с необикновения си скок. — Обръщайки се към Каптах, той добави: — Подскочи още веднъж!

— Това е под достойнството ми — намръщи се Каптах.

— Ще видим — усмихна се Бурабуриаш и повика лъва. Той се надигна, изтегна тялото си, така че ставите му изпукаха, и с умните си очи погледна своя господар. Царят посочи Каптах и лъвът лениво закрачи към него, размахвайки опашка. Приковал поглед в хищника. Каптах заотстъпва. Лъвът раззина уста и издаде глух рев. Каптах светкавично се обърна, сграбчи завесата на вратата и се покатери по нея до горния праг, издавайки викове на ужас, когато лъвът протегна лапа към него. Царят се разсмя още по-звучно и каза:

— По-забавно нещо не съм виждал!

Лъвът се излегна и се облиза, докато нещастният Каптах се сви на горния праг.

— Гладен съм — заяви царят и нареди да му поднесат ястия и напитки.

Старецът заплака от радост, че царят отново беше здрав. Поднесоха му разнообразни ястия в сребърни блюда, украсени с гравирани изображения, и вино в златни бокали.

— Седни да похапнем заедно, Синухе — покани ме той. — Макар това да е под достойнството ми, днес ще го понеса, след като си позволи да държиш главата ми под мишницата си и да бъркаш с пръсти в устата ми.

Така аз ядох и пих редом с царя и му казах:

— Засега болката ти изчезна, ала все някога пак ще се поднови, ако не се избавиш от зъба, който я причинява. Затова трябва да накараш твоя зъболекар да го извади веднага щом отокът на бузата ти спадне. Това ни най-малко няма да навреди на здравето ти.

Лицето на царя се навъси.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия