Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Царят ги възнагради щедро, а зъболекаря направи богат човек, след което ги освободи. Мен обаче ме задържа и аз му показах как се превръща вода в кръв. Дадох му също така от веществото, което трябва да се сипе във водата, преди чудото да стане. Това умение е много просто, както знае всеки, комуто е известно, и както е просто всяко голямо умение. Но царят се удиви, похвали ме и не се успокои, докато не събра в градината си придворните и множество хора от градските стени, за да превърне пред очите им водата на езерото в кръв. Високопоставени и низши нададоха вик на уплаха и се хвърлиха ничком в нозете му, което го изпълни с радост. За зъба отдавна вече не си спомняше, но ми каза:

— Египтянино Синухе, ти ме избави от големи страдания и по различни начини разведри черния ми дроб. Затуй можеш да поискаш от мен каквото пожелаеш. Достатъчно е само да назовеш какъвто и да било подарък и ще го получиш, защото аз също искам да разведря черния ти дроб. Тогава му казах:

— Царю Бурабуриаш, владетелю над четирите края на света, като лекар аз държах главата ти под мишницата си и стисках ръката ти, докато ревеше с грозен глас. Мисля, че когато се върна в родината си, за да разкажа какво съм видял тук, не е редно в мен, чужденеца, да остане такъв спомен за царя на Вавилония. По-добре ще е като човек да се изплаша, съзирайки цялата ти мощ. Ето защо сложи си брадата, препаши опашката около пояса си и накарай своите войски да дефилират пред теб, та да усетя могъществото ти, смирено да падна ничком и с устата си да избърша прахта пред нозете ти. Друго нищо не искам от теб.

Молбата ми явно му хареса, защото отговори:

— Честна дума, Синухе, досега никой не ми е говорил като теб. Затуй ще изпълня молбата ти, макар че ще ми бъде отегчително цял ден да седя на златния трон, докато ми се изморят очите и почна да се прозявам. Но нека бъде както ти пожела.

Той разпрати вестоносци да свикат войските му от цялата страна и определи деня, в който трябваше да дефилират пред него.

Парадът стана край портата на Ищар. Царят седеше на златен трон, в нозете му лежеше лъвът, а въоръжените му велможи го бяха наобиколили, така че изглеждаше обвит в облак от злато, сребро и пурпур. Долу, по широката алея, войските преминаваха на бегом копиеносци и стрелци с лъкове в редици по шестдесет, бойни колесници профучаваха по шест една до друга. Нужен беше цял един ден, докато всички се източат пред погледа на царя. Колелата на колесниците трещяха като гръмотевици, тропотът на тичащите войници и дрънкането на оръжията напомняше шума на разбушувало се море, та на човек му се завиваше свят и краката му се разтреперваха при вида на всичко това.

— Не е достатъчно да кажем, че вавилонските войски са многобройни като песъчинките в морето и звездите на небето — казах на Каптах. — Трябва да пресметнем тяхното количество.

— Невъзможно е, господарю — измърмори Каптах. — На земята няма такива големи числа…

Заех се да броя доколкото смогвах и се оказа, че пехотинците бяха шестдесет по шестдесет по шестдесет, а бойните колесници — шестдесет по шестдесет. Впрочем във Вавилония шестдесетицата е свещено число наред с петицата, седмицата и дванадесетицата. Но защо е така — това не знам. Жреците ми обясняваха, ала от обясненията им не разбрах нищо.

Видях също, че щитовете на воините от царската гвардия блестяха от злато и сребро, оръжията им бяха позлатени и посребрени, лицата им лъщяха от масло и те така бяха затлъстели, че при тичането се задъхваха и пръхтяха като стадо говеда. Но те бяха малко на брой, докато пристигналите от провинциите войници бяха обгорели от слънцето, мръсни и смърдящи на пикоч. Царската заповед ги бе изненадала, та мнозина не носеха дори копия, около очите бяха нахапани от мухи и аз установих, че във всички страни войската е една и съща. Забелязах още, че много от колесниците бяха стари и скърцаха, на няколко колелата се откачиха в движение, а прикрепените към тях медни коси бяха позеленели от ръжда.

Вечерта царят ме извика при себе си, усмихна се и запита:

— Е, Синухе, увери ли се в могъществото ми?

Хвърлих се в нозете му, избърсах с уста пода пред него и казах:

— Наистина няма по-могъщ цар от теб и ненапразно те наричат владетел над четирите края на света. Очите ме заболяха, главата ми се замая и краката ми се огъваха от страх, защото воините ти са неизброими като морския пясък и звездите на небето. Той се усмихна доволен и каза: