Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Той не пожела да изслуша възраженията ми, заведе ме насила в харема си и ми показа картините по стените, които художниците му бяха изготвили от разноцветни гледжосани тухли и които изобразяваха мъже и жени, любещи се по всевъзможни начини. Показа ми също така някои от съпругите си, облечени със скъпи одежди и покрити с накити и скъпоценни камъни. Сред тях имаше жени и момичета от всички познати страни, както и представителки на дивите племена, доведени от търговците. Различаваха се по външност и по цвета на кожата си, бръщолевеха като маймуни на всички езици, танцуваха пред царя, разголвайки корема си, и го съблазняваха по разни начини, защото всяка от тях се стараеше да спечели благоволението му. Царят непрекъснато ме подканяше да си избера някоя от тях, докато накрая му рекох, че съм дал обет пред божеството си да се въздържам от общуване с жени, когато ми предстои да лекувам пациент. Казах му, че съм обещал на другия ден да оперирам едного от сановниците му, който има брадавица на семенните торбички, така че не бива да се докосвам до жена и най-добре ще е да си тръгна, за да не посрамя лекарското си изкуство. Царят ми повярва и ме освободи, но жените бяха много огорчени и с думи и жестове изразиха разочарованието си. С изключение на царските евнуси те досега не бяха виждали в харема мъж в разцвета на силите си, а царят беше млад, хилав и още голобрад. Но преди да си тръгна, той каза, подсмихвайки се:

— Реките придойдоха и пролетта настъпи. Затова жреците постановиха след тринадесет дни да се състои празникът на пролетта и денят на мнимия цар. За този ден съм ти приготвил изненада, която — надявам се — ще позабавлява както теб, така и мен, но каква ще бъде тя — това не искам да ти кажа предварително, за да не ми развалиш удоволствието.

Оттеглих се с лоши предчувствия, защото се боях, че онова, което беше забавно за цар Бурабуриаш, едва ли можеше да ме забавлява. По този въпрос с Каптах за първи път бяхме на едно мнение.

4

Придворните лекари не знаеха как да изразят задоволството си, че благодарение на мен не изпитаха гнева на царя, а получиха големи подаръци, и че ги бях защитил пред него, като похвалих умението им. Бях го сторил, защото всеки беше опитен в областта си. Имаше какво да науча от тях и те не криеха нищо от мен. Най-важното, с което ме запознаха, беше как да се изстисква сокът на макови семена и от него да се добива средство, което в зависимост от дозата предизвиква приятни сънища, изпадане в безсъзнание или смърт. Много вавилонци използуваха това средство, смесено с вино или без вино, и твърдяха, че употребата му доставяла голяма наслада. Жреците също го вземаха, за да сънуват сънища и сетне да пророкуват, понеже по тяхно мнение мъдростта на това средство била голяма. Ето защо маковите насаждения във Вавилония покриваха обширни полета, които с пъстроцветието си представляваха необичайна и страховита гледка. Наричаха ги полята на боговете, понеже бяха собственост на кулата и портата.

По подобен начин жреците преработваха конопени семена и от тях получаваха лек, чрез който човек не се боеше ни от болка, ни от смърт. А когато някой мъж го вземаше често и в големи дози, той губеше интерес към земните жени и изпитваше върховна наслада с присънили му се жени, които това средство изпращаше в обятията му. Така, пребивавайки във Вавилон, аз трупах големи познания, но най-много ме удивляваше умението на жреците да превръщат планински кристал в прозрачно стъкло, което увеличаваше предметите, щом се погледне през него. Нямаше да повярвам, ако сам не бях държал в ръцете си такива стъкла и не бях гледал през тях. Откъде обаче кристалите притежаваха тази сила — това не знам, жреците също не можаха да ми обяснят, а и едва ли някой човек би могъл да го обясни. Най-високопоставените и най-богатите използуваха такива стъкла, когато зрението им отслабнеше, така че дори на стари години четяха написаното на глинени плочки и полагаха безпогрешно печата с името си.

И все пак още по-удивително беше, че с помощта на кристалите при слънце можеха да разпалват изсъхнал тор, стрито дърво и сухи листа. С една дума, денем палеха огън без триене. Тези кристали са причина да смятам, че вавилонските вълшебници разполагат с по-голяма сила, отколкото вълшебниците на която и да било друга страна, и аз много уважавах техните жреци. Такива стъкла са баснословно скъпи — струват многократно повече злато от собственото си тегло, но забелязвайки огромния ми интерес към тях, придворният зъболекар ми подари едно. Отблагодарих се, като му подарих врата от кедрово дърво за жилището му. Поръчах на художници да изобразят на вратата по египетски маниер как зъболекарят с голяма вещина изважда зъба от царската уста и как царят го възнаграждава богато. Сторих го, защото във Вавилон имаше художници, които умееха да рисуват по египетски маниер, и понеже там дървото беше толкова скъпо, че вратата поколения наред се предаваше по наследство от баща на син, а когато богаташ или сановник сменяше жилището си, вземаше вратата със себе си.