Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

Подир две недели се срещнах с царските, лекари в кулата на Мардук. Заедно принесохме в жертва една овца и накарахме жреците да огледат черния й дроб и да ни пророкуват. Защото във Вавилон жреците гадаят по черния дроб на жертвените животни и умеят да предричат много неща, които за другите остават непроницаеми. Те казаха, че сме щели да разгневим царя, ала никой нямало да загуби живота си или да пострада. И все пак по време на лечението трябвало да се пазим от нокти и копия. Сетне поискахме от звездобройците да проверят в Книгата на небето дали денят ще бъде благоприятен за начинанието. Намериха го за благоприятен, въпреки че сме можели да изберем някой още по-благоприятен. Накрая накарахме жреците да капнат зехтин във вода и по него да предскажат бъдещето. След като се взираха в петното, те заявиха, че не са открили нищо особено или поне никакво лошо предзнаменование. На излизане от храма над нас прелетя лешояд, стиснал в ноктите си човешка глава, която беше отмъкнал от градската стена. Жреците го изтълкуваха като добра поличба за нашето начинание, ала на мен ми се стори по-скоро обратното.

Ние спазихме съвета, даден ни при огледа на овчия дроб, и отпратихме телохранителите на царя, а лъвът остана зад вратата. Не му позволихме да придружава царя, защото в гнева си той можеше да го насъска срещу нас и да бъдем разкъсани, както по думите на лекарите вече се било случвало с други. За да разведри черния си дроб, както се казваше във Вавилон, цар Бурабуриаш беше пил вино и влезе с наперена стъпка. Ала щом съгледа познатия му стол на зъболекаря, той пребледня и заяви, че трябвало да уреди още някои важни държавнически дела, за които по време на пиенето бил забравил.

Той понечи да излезе, но докато останалите лекари лежаха проснати по корем и с устните си бършеха пода, аз улових царя за ръка, окуражих го и му обясних, че всичко ще мине бързо, ако се държи храбро. На лекарите наредих да се почистят и сам обгорих зъболекарските инструменти с огъня на скарабея. Сетне почнах да натривам венеца на царя с обезболяващ мехлем, докато ми заповяда да спра, понеже бузата му се била вдървила, а езикът му вече не можел да се обърне в устата. Тогава го сложихме да седне на стола, привързахме главата му към него и между челюстите му напъхахме клинове, за да не си затваря устата. Аз го държах за ръката и го окуражавах. Призовавайки на помощ всички вавилонски богове, зъболекарят пъхна клещите в устата му и така ловко извади зъба, както никога не бях виждал да се вади болен зъб. При все това царят изпищя кански, лъвът зарева отвън, нахвърли се върху вратата, която изпращя, и задраска с нокти по нея.

Картината беше ужасна. След като отвързахме главата на царя и извадихме клиновете от устата му, той изплю кръв в един тас, заохка, завика и по бузите му потекоха сълзи. Когато кръвотечението престана, той през сълзи почна да вика телохранителите си, за да ни погубят, призоваваше лъва си, с ритник обърна свещения огън и заудря лекарите с една тояга, докато я изтръгнах от ръцете му. Подканих го да си изплакне устата и той ме послуша. Разтреперани, лекарите лежаха на пода в нозете му, а зъболекарят беше сигурен, че е настъпил последният му час. Но царят се успокои. Макар и с изкривена уста, пи вино и ме помоли да го позабавлявам, както му бях обещал.

Преместихме се е голямата увеселителна зала, защото сега царят изпитваше неприязън към стаята, в която му бе изваден зъбът. Нарече я „проклетата стая“ и нареди да я заключат за вечни времена. В увеселителната зала налях вода в един съд и накарах царя и лекарите да я опитат, за да се уверят, че е обикновена вода. Сетне бавно я прелях в друг съд и в същото време тя се превърна в кръв, така че царят и неговите лекари ахнаха от учудване и здравата се изплашиха.

След туй накарах Каптах да внесе кутията с крокодила. Всички играчки, продавани във Вавилон, бяха глинени и много изкусно направени, но аз се сетих за дървения крокодил, с който си бях играл като дете, и поръчах на един сръчен дърводелец да изготви такъв крокодил по мои указания. Беше го измайсторил от кедрово дърво и сребро и така умело го беше оцветил и украсил, че изглеждаше като жив. Извадих го от кутията и започнах да го тегля след себе си по пода. Той ме следваше, движеше краката си и тракаше с горната си челюст като истински крокодил, когато посяга към плячката си. Подарих го на царя, който много го хареса, защото в неговите реки нямаше крокодили. Теглеше го след себе си, съвсем забравил изтърпените мъки, а лекарите се споглеждаха и радостно се усмихваха.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия